Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...

(посветено на дъщеря ми)
Спи, спи, мое малко момиче,
мое дихание, мой смисъл.
Ще бъда твоя сянка в съня ти,
там... някъде дълбоко закътана - ...

Поиска свойта свобода,
където нямаше ме само мен...
Днес плахо чакаш мойто "да",
от обич и надежда озарен.
Боя се, че си закъснял - ...

СТРАХ ОТ ИСТИНАТА
Пред теб очи в очи заставам
и искам да ти кажа хиляди неща.
Да мисля, за миг не преставам-
как да ти кажа, без да сгреша. ...

ГОРЧИ
След тичащи стъпки
остава глухо отчаяние.
Изстиваш от студените тръпки
и обичаш от разстояние. ...

Прости ми, че те губих цял живот.
Не знаех що е обич дадена от Бог.
Обичах те неземно, но човешки.
Изплетох нишката със много грешки.
Усмивката ти - моят изгрев беше. ...

В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името й рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
Пътища. По пладне се преплитат. ...

Доктор Алекс
Лудница голяма,
аз съм пациент,
аз съм охрана,
доктор и доцент. ...

Да сте виждали квантов поток...
Ей ме на,
на четвърт запалила.
Щом обичам,
значи ревнувам ...

Неизказани думи
Ако знаех, че всичко приключва,
сигурно друго щях да ти кажа.
Много думи после ти писах,
ала ти замълча ...

Обичам те,
когато нежно целуваш моите устни.
Обичам те!
Искам за теб те винаги да са вкусни.
Обичам те, ...

Затвори си очите, любими!
Остави сетивата да водят.
Очертай ми с най-нежните линии
дреха фина от страстни литони!
Взимай нежно гърдите ми в шепи ...

Напудрих тишината като бебе.
Надеждата увих във памперс здраво.
Мечтата си нахраних със безвремие,
а мъката подквасих като хляба.
Луната като люлка се залюшка. ...

Сега се сърдиш, смяташ ме за враг,
че виждам грешките ти и ги казвам.
Приятелството не е нисък праг –
то трудно се постига и запазва.
А тези, дето днес те заблуждават, ...

Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...

На трапезата ни сяда
винаги с калпак.
Щом поискаш, от калпака
пада ситен сняг.
Що е то? ...

По звездите тихо
ходихме аз и ти.
И разказвахме за
сбъднатите си мечти.
Нежно хванати за ръка, ...

И пак отначало, дълбая, дълбая,
няма ли свършване тая ревност моя,
ревност безсмислена,
ревност изпразнена,
ревност към някого, който не съм имала! ...

Честит ти имен ден, любими!
Днес капе мед от твойто име...
а знаех, че е родово... от Рим,
че значи "без цена", "неоценим"...
А то какво било! (Помози, мамо!) ...

Всичко рухна
Всичко рухна...
като тъничка кула от пясък...
властно заляна от сляпа вълна,
две-три думички, троснато казани, ...

Дори и далеч,
дори и разделени,
има един безспорен факт!
Любовта ни свърза двама в свещен пакт!
Сърцето твое моето зове, ...

... Стискала здраво в ръцете си
думите - неизречени, птици безкрили.
Дала им топлина от сърцето си,
да ги стопли през лютата зима.
И ги скътала там, да ги пази ...

Ангели
(посветено на Софи - моят Ангел-Хранител...)
Тази нощ свята,
на обич и надежда богата,
ангели слязоха на Земята ...

Виждал ли си на слънцето светлината?
Виждал ли си тъмнината на мрака?
На небето видял ли си красотата?
На луна без звездите тъгата?
А виждал ли си белият сняг как блести? ...

Най-красива е и най-блестяща.
Единствена пръска неземни лъчи.
Сред другите голяма и пламтяща,
звезда в небето тихо спи.
А от прозорче скрито, заснежено, ...

Клише съм.
Набързо сглобени
парчета минути
и счупени срички -
между няколко нащърбени ...

Умирам, кръвта ми тече.
Смъртта е крачката пред мен
и никой няма да ме спре,
ще изчезна в този ден.
Острието допира до топлата плът, ...

Не е късно...
Да обичаш като Нея...
Доскоро неужилена
с душата си изгубена
пак дириш я, с разлюбено ...

Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...

Ти си моят Амон, аз бях твоя Карнак...
Горда сянка по стълбите слиза.
Нил е само река, дето тръгва нанякъде,
без да търси морета за вливане.
Сред пустинята - дом. В слепотата - мираж. ...

Не зная как стои при вас
въпросът.
Аз съм "зет на къща".
И се налага да стоя
във къщи със жена и с тъща. ...

И няма вече сълзи....
Няма и молитви....
Няма страх и тишина...
Няма ги,няма те и теб.
И няма вече болка... ...