Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

Така се случи, че списание "Либерален преглед" обърна вниманието ми към темата за матурите. Там, на базата на личния ми опит и обща култура, изразих концептуално несъгласие по една от тезите на авторката на материала, свързана с критическото мислене и американските ученици. Междувременно вестник "Но ...

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.
Разпадам се на капчици роса.
И думите – сега излишни вече,
отстъпват място на една сълза.
От благодарност, от възторг, от милост ...

Виж ме сега –
горда, красива, желана.
Недостъпна за други. И теб.
Студена и твърда, такава
съм със сърце от стомана ...

И какво остана в края на краищата
от твоята опашата лъжа?
Само опашката ù остана.
Не разбрах за какво
ти притрябваха чудеса ...

Моята любов
Не е лъжа, не е болка, не е забрава, а е Любов!
Тя е като дъга, като ранна звезда,
като от Господ подарен благослов,
като сутрешен извор, като свежа вода. ...

Изкусна в тираничното изкуство
на красота жестока и надменна,
владееш ти сърдечните ми чувства,
и знаеш, че за мене си безценна.
Любовна болка твоето лице ...

Накъсана,
и предвидливо мнима
е тази нощ, осеяна с вълшебства.
Теб има ли те?!
Има те... За мен ли? ...

Светът е илюзорен и е още нещо...
Трамплин е към отвъдното...
Отскок е до небесното,
където само птиците,
прекрачват тънки граници, ...

през
неможенето си

Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва. ...

Сиво небе и река,
сливаща се в далечината с него.
По алея крайречна върви
с бял потник на гърба.
С бял потник през февруари. ...

Живея на една улица стара,
с две къщи на нея.
Спя без постеля на пътя.
Живея в главата на скитника,
легнал под моста. ...

Липсваш ми
Защо ми липсваш толкова? Не знам.
И не сега е време да се питам.
Земята се покрива цялата с тъга,
когато в нощите по теб въздишам. ...

Откликнали мечти
Разпилях се на кристална
прах като от счупено
със трясък огледало...
Защо съм счупена от тебе - не разбрах? ...

На всички вярващи в илюзиите.....
А на останалите...поздрав от действителността!
Една Илюзия неуловима
на пръсти шества във нощта,
докосва нежно като рима, ...

========= Жажда за дъжд =========
Капка една -
наниз живот,
огнище от жажда
за думи ...

Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят. ...

МОЛИТВА
Отдавна
не бях поглеждала към звездите
към малките капчици мед
под стряхата на хоризонта ...

Мишката изяде книжката
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезe от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Ивайло беше 45-годишен мъж, женен, с дете и хубава работа. Животът му беше нормален... даже прекалено нормален. Дните му минаваха бавно и бяха сякаш всичките една ...

Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...

Това е просто любов...
Тя не може да бъде
грозна или грешна.
Никога!
Хиляди ...

Поклон пред кръговрата на нещата.
Дни мои предишни,
сегашни и бъдещи -
вижте пак сам цяла.
И пак обречена на същото...

Помолих се да ми изпратиш пролет.
И пролетта дойде. Със снегове!
Душата ми копнееше за полет -
оказа се с бракувани криле!
За слънце ти се молих неведнъж - ...

РЪЦЕТЕ НА ВРЕМЕТО
И силни са ръцете на времето,
простило на слепите грешници.
---------------------------------
Премъдро оголили темето, ...

В парка беше росно, охлювено и просторно. Денят все още не бе облизал челата на пристрастените към неделно кафе сънливци. Два гълъба важно се разхождаха покрай следите от снощни обувки и с аристократична небрежност клъвваха по някоя случайна троха.
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски ...

Неделя...
Денят беше тих и мълчалив, хората почиваха по домовете си. Лек ветрец се разхождаше бавно из въздуха и му придаваше приятна свежест. Небето бе побеляло, решено да подари на Земята красив подарък. То започна да сипе големи, крехки снежинки, които устремени към Земята я прегръщаха. Малко по ...

Любов ли бе -
земя или небе?
Обичат ли ме? Обичам ли?
Или май харесвам повече
да ме боли? ...

Поне един приятел ми остана
на който безусловно да разчитам.
Събира в мен душата разпиляна
и всички сЪлзи в неговите вплитам...
И всяка вечер с мене той заспива, ...

Отново от любовната арена
поглеждаш ме с очи на ястреб зъл.
Нима душата ми е омърсена -
на острова безгрижен съм дошъл...
Не искам за живота си прегради - ...

Когато луната е толкова сънена,
че глава върху лъчите си скланя,
а примигващи палаво,
звездите за танци се готвят,
дали можеш да видиш ...

Срещнах те случайно
и ти бе малко студен,
случи се необичайно,
повтори се на другия ден.
Ти ме целуна страстно, ...

Имаше на село една стара река,
стара колкото възрастна жена.
Всички ú измисляха имена,
но никога с хубави думи,
никой не беше потапял дори и ръка ...

Студена морга
Сякаш светът е някоя морга,
студена, пълна с безжизнени лица,
около теб е пълно с хора,
но всъщност съществува само самота. ...

Мечти за минало
Мечта! Мечта във минало свършено време!
Случвало ли ви се е това?
Такова чувство да ви обземе?
Такова чудо учените не приемат! ...