Наесен, в опустяла нива
ще тупна сляпо, изведнъж.
Земята просто ще попие
една голяма капка дъжд.
След мене тихо, тихо, тихо ...

Не бе любов, а само жажда –
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър – ...

по мотиви от народния фолклор
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери р ...

Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...

"Свят като свят" би казал всеки друг,
и всеки друг не би във него оцелял,
но моята съдба са вплели точно тук,
където съм зазидан да живея във печал.
Но може би това не ви се вярва, ...

Влез в съня ми като нечакан гост,
за да ме убиеш с нежното си острие!
Влез в съня ми като черна смърт,
за да прободеш с целувки моите очи!
Ела на гроба ми с черна роза в ръце, ...

Посветено.
Цигарата догаря бавно в препълнения пепелник... бутилката със спомени не пресъхва колкото и да пия от нея... кристалният шах е разпилян както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата.
Стинг ми прави компания - сякаш разбирайки по ...

МОЯТА БАБА
Моята баба в съня си аз виждам,
моята баба с поглед смирен.
Тя се усмихва, нашепва ми тихо:
„Аз съм край теб всеки час, всеки ден..." ...

"Деспот"
из разговор по GSM
Деспот съм ти!
С зелените си пасбища те храня
и с белите си извори те милвам... ...

Още за любовта
И в кръчмата, дето животът на лакът поляга,
и търси във праведник кръгъл дори еретик,
певица несръчно пилееше похот и чалга,
но скоро замлъкна, прехапала постен език. ...

Подаръкът
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много са ...

И нека бъде чист
пред мене тоя път,
със сладости осеян
и с твоя смях.
Нека бъде светъл ...

Хора и реки.
Искам свобода,
няма за кога.
Трябват ми пари,
за лудо работи! ...

Улиците тихи ме преследват
в глухото, нестихващо мълчание.
Иска ми се пак да те погледна
с тръпнещо, изгарящо желание.
В очите ми примигват светофари, ...

Преглъщам живота,
на глътки горчи,
но аз пия отново...
И устата мълви
във сърцето съдби - ...

Страдания несретни,
копнежи в тъмнината,
желания кокетни,
предателства простими,
морален недостатък. ...

Ела в прегръдки на горещо лято,
вземи ме с твоята ръка,
небрежно, като морски вятър,
шепти ми на брега слова...
Събуждай в мене огнен залез, ...

АнтиХристе!
"Имаш власт, да заповядаш:
"Арестувай тоз и тоз!",
имаш власт, да изповядаш,
грешник, сякаш си Христос! ...

Каква съм щура! Вижте всички -
люлея се от клон на клон!
Подсвирквам весело на птичките
и чакам си поредния бонбон.
Щастливите дечица ми се радват ...

Всички знаете или по -точно познавате начина на Дочка Василева - да изразява мислите си в стихотворна форма когато оставя коментар под някой от нашите стихове. Обикновенно едва ли и тя съзнава, че разпилява мислите си навсякъде, като захвърля сякаш необикновените си бисери насам-натам и едва ли помн ...

Колко е рано, за Бога! Неслучено
утрото още по дланите пари.
Бавно изтичаме с тебе в улуците.
Утре ли? Аз ще съм толкова стара,
че ще се питаш била ли съм някога ...

(ретростихотворение)
По разбитите шосета,
през трънясали полета,
над стомасите ни празни,
се задава пищен празник! ...

Пролет
Зелено е. И иглено полето.
Росата е пипета в утринта...
И оня път, смълчан в сърцето,
усмихнато разпъпи сетива... ...

Пространства,
повърхности,
метрика -
цялата тази строгост научна...
А за мен раменете му ...

Не ме е страх.
Вървя встрани на пътя;
посоката я знам.
Враждебен град.
Аз газя преспи мътни ...

Няма да те видя вече.
Това по-лошо е и от смъртта.
Но ще бъдем живи с тебе,
с рани за спомен от любовта.
Ти така реши и я уби, ...

На моята майка
Надежда
Харесвам залеза - почивка за душата.
Обичам слънцето, небето и земята.
Море и бури, стихия от вълни, ...