Искам да пиша за България. Но не за миналото величие и старите лаври. Не за героите на свободата или за успехите на спортистите ни. Искам да пиша за реалността...
За това как повечето хора живеят на ръба на мизерията, за това как млади висшисти са без работа или работят каквото и да е, за да свързва ...

в сенките на мрак потънал,
той търсеше съдбата своя,
прекръсти се, нагоре тръгна
и мигом сля се със покоя
ръце разпери, птица стана, ...

>>
>>
>>> вятърът
>>> жарта докосва
>>> с финес ...

А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...

Страх ме е
Сърцето мое има рана дълбока –
с години дълбае я съдбата жестока.
Според някои най-доброто лечение
ще бъде любовно опиянение. ...

Душевни терзания
Ако се продам за купища пари,
дали на бряг лазурен ще живея,
или все тази алчност ще гнети,
че повече съм можел да спечеля?... ...

Обичам косата ти, побеляваща с времето.
Обичам и зъбите ти, захапващи устните ми.
Обичам и формите ти, променящи се с годините.
Обичам те, защото си дамата на сърцето ми.
01.03.09.

Суета, облечена в самота на върха на успеха.
Смяташ, че така трябва,
а забравяш за човека,
криещ се зад твоите сълзи.
Докога ще оставяш душата да кърви? ...

Мартеници кичим всички
за живот и здраве!!!
Буди баба Марта птички,
слънчице огрява!!!
Най-щастливи са децата ...

ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...

Потърсих любовта,
безсилна съм да я върна.
В друг живот ще изживея,
немите си чувства.
Потърсих любовта, ...

И най-великото може да ти се стори
тъпо!
Навикът да пречупваш всичко
през себе си те определя обаче
като разрушител. ...

Някой ден ще те намеря.
Теб.
И себе си вътре.
Някой ден
ще хвана момента ...

След теб
(в памет на дядо ми)
След теб само мъка остави
и хиляди изплакани сълзи,
болка жестока ни пари, ...

>
>
> * * *
>
> Стои,не мърда, ...

~ Мартенско ~
Мартенското слънце
ме събуди,
докоснаха ме
нежните лъчи, ...

Във въздуха любовна струя,
в човешките сърца -
червено - бяла магия.
♥♥♥♥
Любовта си в мартеничките ще скрия - ...

- Здравейте. Как е? Аз съм тук.
Мър отговаря му - "Бълбук".
Ко Те мига с изненада.
- Бълбук - му Мяу повтаря.
- Аха! - Ко Те разбра сега, ...

За теб съм вечната досада
и в твоя свят съм като паразит.
Поредната ни среща се отлага,
а любовта ти сякаш е с лимит!
Като просяк се моля да те видя, ...

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...

Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...

Една отдавна мъртва гара,
тръпнеща очакваше последния си пътник.
Той въздъхваше - червен е светофарът.
До смърт уплашен, че влакът новият му спътник е.
Отпътуващият непознат полетя с влака. ...

ВЕСЕЛА ПРОЛЕТ
Зазвъняха весело капчуци,
потекоха пълни улуци.
Разцъфтяха китни овошки,
затичаха бързи стоножки. ...

Гласът на тишината
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината... ...

Най-после
ти се събуди
от моето
неприсъствие
в дните ...

ЕСЕННО
Все още има слънчеви орли.
Храня ги с късове от дните.
Впиват нокти в мен. Боли.
Търсят от годините вини. ...

HEAVY * METAL * ROCK

Най-жестоката мартеница - кръв по снега...
Купчина желязо... Натрошени стъклата...
Неразцъфнала остана тук пролетта.
Тежка сълза. Кално в душата.
В зелените пъпки люлякът ври, ...

Завръща ли се зимата!?
Навънка заваля...!
По клоните молитвено закапа.
Движението на юг е спряло
в посипка от натрошена звезда, ...