Липсваш ми сега, когато отново е лято.
Слушам песните на птичките
и гледам как слънцето силно пече.
Всичко това ми напомня за теб,
връща в душата ми горещата искрица, ...
Тътен силен чу се, щом ме отблъсна.
Тътен мощен разтърси моята земя.
Кажи, не усети ли силите природни;
не усети ли болката в моята душа?!
И все пак аз простих ти; ...
Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао", ...
Всеки път, когато угася светлините,
и останат да светят само звездите над нас,
усещам как сърцето ми те зове...
Плъзгам ръка по лицето ти,
целувам очите ти и за пореден път ...
Спокойно можеш чертата да преминеш.
Там ще намериш това, което търсиш,
още неутъпкано.
Нищо вече не те задържа тук.
И бенките по кожата ми са ти до болка познати. ...
КАК ПРЕБОРИХМЕ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
На другия ден се събудих с чувството, че цигански катун си е устроил бивак в главата ми и празнува яко. Взех си душ. Направих си кафе. Запалих цигара и тъпо загледах телевизора. Мина половин час, но все още се чувствах като парцал, опънат на слънце. Кафет ...
- Пак ли ти?
Пак аз. Пак разстройвам живите с приказките си за смърт.
- Знаеш, че не искам да виждам никого. Защо продължаваш да идваш?
- Защото д-р Надежда няма да дойде.
(мълчание) ...
Приятелко, бивша и добра!
Защо той ли ни раздели?
Кажи нали уж бяхме приятели.
Или не, не беше той, а моите постъпки лоши.
Нали приятелят е този, който всичко ще прости?! ...
Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха ...
Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.
Охладняхме след дългата връзка, ...
Аз не искам много...
само да погледна в уморените ти очи,
да подържа твоята студена ръка,
да отпия от лицето ти сладка сълза
и да ми отделиш кътче, само за мен, в твоята душа!
Присвита в шлифера на своята ненужност,
следя, с очи, циклопите на светофара.
(Зеленото око ме гледа като чужда.)
Стоя пред тях - една нелепа, малка гара.
Стоя. Мълча. Вали. И трафикът от време, ...
Погледни със сърцето си стиха
или тези рими - както искаш ги наричай,
сега си виж ръцете, стисни ги силно,
вътре е сърцето ми, да, знам, че малко е,
то просто не остана, от лъжи и една огромна рана. ...
[Chorus]:
Ohh I've been travelin on this road too long
Just trying to find my way back home
The old me is dead and gone, dead and gone
Ohh I've been travelin on this road too long ...
Човек сам избира пътя, по който да тръгне... Вървях, минах през самотата, която ме убиваше, за да стана по-силна. Минах през тъгата и сълзите, за да ме направят истинска и неповторима. Минах покрай любовта, но тя не ми донесе нищо. От нея сърцето ми се изпразни, разгради се на хиляди власинки и сега ...
Lacuna Coil - When A Dead Man Walks
Paranoia
In which I think that I'm not confident
Blood into my hands, blood into my hands,
Blood in to my hands I can't deny ...