Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...

Пълнолуние
Очите на Луната ме поглеждат
и се усмихва кръгла и добра,
докоснала сърцето ми с надежда
със кръглата си жълта пъстрота. ...

Една раздяла
Една раздяла разбива моя свят
от мечти и безброй надежди.
Безмълвно сломила моя ден,
превръща го във окаян от сълзи. ...

Аз идвам като миг в безкрайна вечност
с копнежи за любов и свобода,
но те остават бягаща далечност
пред мамещия ръб на пропастта...

Понякога ще идвам като сън.
Ще падна върху морното ти рамо.
Ще ме прегърнеш обезсилен
и този свят ще спре да се върти.
Понякога ще падна като дъжд. ...

Виновно ли е виното, кажи ми,
че любовта ни толкоз е горчива?!
Че в чашата ми, някой с твойто име,
отрова сипал е ? да ме убие?
На бавни глътки пиех. Не върви... ...

Навярно виждаш в мен жена-светица
и сигурен си - не, не си сгрешил.
Добре се вгледай, точно във очите -
там някой като теб тъга е пил.
Там някой като теб е чакал дълго ...

... мога ли да споделя нещо?
... искам такава жена,
... уверена, можеща, малко дива, малко щура,
но и сериозна и смела, когато това се налага.
... искам жена, ...

Посягаш към мен. Целуваш ме.
А после... нощ, пълна с въпроси.
Знам. Не спиш. Ако заспиш, сънуваш ме
и за отговорите просиш.
Искам да те махна от себе си. ...

Впервам празен поглед във тълпата
Чакам те но сякаш никога не идваш...
Мислех че ще ме спасиш от тъмнината
Търся те... ала остава само празнотата...
В очите ти единствени намирах аз спасение ...

Времето минава някак празно
и не спира, все върви.
Често времето ми е омразно
и говоря му: "Ти прекали!".
Лутам се като слепец в мъглата. ...

В памет на много скъп за мен човек...
Защо дойде? Иди си, нежелана.
Видях ръцете ти грабливи днес.
Ти чума си. Не спря да грабиш храма,
човешкия ни огън и копнеж. ...

Ако се пусна, кой ще ме хване
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
зла приумица на нощта,
в тъмнината с навехнати длани,
по начупени клони пълзя. ...

Да бъдеш Мъж, и то какъв! -
във този динамичен свят.
Да бъдеш пръв, да бъдеш лъв,
със сила и със власт богат.
Това е то - мечта за вас, ...

Познавате ли ме след толкова време?
Колко лица имах?
Колко неща правих?
Аз съм просто един от много мен.
Познавате ли ме след толкова време? ...

В огъня
Казва ти къде да отидеш.
Казва ти кога ще си тръгнеш.
Казва ти, каквото трябва да знаеш.
Казва ти коя да бъдеш. ...

***
Децата ми –
две капчици роса,
поверило ми небето.
Ще мога ли да ги опазя аз – ...

Ако ти от мене си отидеш,
със слънцето аз бавно ще заляза
и в синьото ти няма да ме виждаш,
дори и с топлия си лъч да се покажа.
А на брега на синьото небе ...

Защо отново ме потърси
и реши да чуеш моя глас?
Защо света ми пак разтърси,
та нали ти каза, че няма „нас”?
Нима съдбата е решила ...

Око
Има числа
в окото ми.
Мастилено петно
се е загнездило ...

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...

С ясната мисъл за новия път
поехме нагоре, ще ни разберат.
Останахме диви, самотни и зли,
не търсим порока, не сме по-добри.
Сънувахме бавно, живяхме добре, ...

Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...

Честото ”обичам те” не е ли само жест, за да отбием номера?
По света непрекъснато чуваме честото изричане на думите “обичам те”, не е ли време да се запитаме дали това е традиционното изразяване на нашите чувства или прост трик, с който казваме, че не ни се занимава!
Навсякъде, дори в собствения си ...

Как искам да съм песъчинка
полепнала по твоите крака
или пък мъничка прашинка
оплела се в твоята коса
Как искам да съм твойто огледало ...

>>>> Сам стоя, стоя и мисля...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...

Искам да уточня, че не съм против който и да е етнос в България, но някак си не е красиво и редно в държава, в която ОФИЦИАЛЕН език е БЪЛГАРСКИЯТ, в центъра на града на всяка крачка да се чува турска или циганска реч. Повтарям, че не съм против нито един от тези етноси, но и не искам да ме принуждав ...

Ден. Един до болка сив ден. Получих поредното домашно - есе. Прибрах се и нещо в мен извика, време е да излея воята душа на карирания лист. Свободата и робството в света ми... О, толкова ми е трудно, но все пак ще го направя, не искам да бъда роб на страха от несполука.
Не разбирам защо вървя винаги ...

Винаги съм знаела, че ще се върнеш
и силно за миг ще ме прегърнеш.
Винаги съм мислела, че ме обичаш
без корист, без фалшивост, без измама.
Винаги съм чакала да се завърнеш, ...

Събуждам се... слънцето вече не грее... няма я тази топлина, която усещах, когато се събуждах... сега слънцето грее с черна светлина... отразяваща света. Свят - безличен, тъмен и мрачен... слънцето ми отразява душите на хората... вътрешната тъмнина на всички. Такъв живот е безсмислен... пари, власт, ...

И някой ден, във формата на птица бяла,
душата ми ще полети натам
и още отсега се моля
да мога всичко аз от себе си да дам!
И там отгоре да ви гледам, да ви се радвам, ...

Душата ми изгаря от страдание!
Душата ми крещи - защо така?!
Защо загубих това нежно създание?
Защо погубих любовта!?
Случаен допир, поглед, пълен със желание... ...

>>> Въздишат дървата
>>> в огнена прегръдка.
>>> От стоновете им се раждат
>>> оранжеви мечти.
>>> Литват нагоре, ...

Невъзможна любов
Недостижима!
И толкова красива!
Аз стискам устни всеки път,
когато виждам те щастлива, ...

Нямам нерви да те мисля.
Стълбища хоризонтални.
Нашата любов – разплискана.
Гениална. Мрази спалните.
Нашата любов – рогата, ...

Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли, ...

Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...

Майчино сърце
Как тръпне сърцето на мама
щом чуе звъна телефонен,
че само той връзка остана
със нейните рожбички родни. ...