ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Знаеш колко болка ти ми причини,
но не знаеш колко много теб ще те гори.
Ще ме търсиш вечер и ще ме следиш.
След мен ще бягаш и над мен ще бдиш... ...

Не питай
В миг топъл нима се разказва,
колко много жени си обичал,
ти не питай - не бих те наказал -
и в съня си на тебе се вричам!... ...

Преди достатъчно много
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ ...

Изтървани думи
по друми полунощни
са дявол и вещица
лукава усмивка
са мисли изплетени ...

Животът ни кратък -
калейдоскоп е тъй шарен.
И всичко редува се -
вярвам, по равно.
Щом днес е мъгливо - ...

ХУБАВА ЖЕНА
Жени красиви има много,
те навред са по света,
но като тебе друга няма,
ти най-красива си жена. ...

Изпраща своите трептения,
неистово вибриращи в нощта,
изпълват цялата вселена,
изтръгнатите вопли на една душа.
Останала самотна, наранена, ...

И тази нощ събудих се така,
обляна в пот,
изгарящ страх от самота.
И тази нощ кошмари в съня ми прескачат,
и тази нощ жени безмилостно плачат. ...

Беше толкова нежен,
беше истински бог!
На любов ме обрече
и уби ме с любов!
Толкоз мило говори, ...

Решиш ли да си тръгнеш,
просто обади се.
Ще тръгна с теб,
ще те последвам тихо.
Обещавам да не съм наивна. ...

Пътеката на Самотата
Човекът върви по пътя си…Това е съдбата му, просто да върви по дългия и труден път на живота…
Около него е пусто и единственото нещо, което се изправя пред погледа му, е ясната линия на пътя му, извиваща се в далечината като тялото на бяла змия. Пътеката губеше очертанията си в ...

Аз все още дишам,
но не искам да е така!
Все още се събуждам,
когато искам да заспя...
Болката я има - ...

Студени ръце - пречупени криле,
птицата бяла спира да лети,
гарванът черен грозно цвърчи,
а брезата гола все така самотно седи!
Счупена на две е душата на твореца, ...

Отражения 23
Потвърждение, че природата е създала първо тялото, а след това разума, срещаме на всяка крачка, наблюдавайки поведението на някои от околните, които все още не са получили ценната доставка.
Георги Гълъбов

Дали ще мога някой ден
от паметта си аз да те изтрия?
Ще стане ли така, че в мен
следа от теб да не открия?
Дали без тая светлина, ...

Отново сам на празника…
Дойде поредният празник,
празник, на който хората са хванати за ръка
и бодро крачат с усмивка на лице,
а аз отново стоя, там сама, ...

Безпомощна - като момичето в огледалото.
Отровена - като момичето, превито в одеялото.
Затворена - като момичето, затворило се в мечтите си.
Излъгана - толкова излъгана от лъжите си.
Обгорена - обгорена от огъня на злините си. ...

Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...

Горчива реалност
Стоя до теб, а не те усещам,
няма го дори и твоят поглед...
Непознат си за мен разбирам,
гордостта е силна, дори пред любовта! ...

Простата истина боде ми сърцето,
драска свенливо със нокти на котка.
В очите я гледам. Изплезено-мокра,
се мъчи да стигне до мене. Защо ли?
Простата истина ме мисли за глуха. ...

Ще се влюбя отново,
ще се усмихвам и аз,
ще галя всяка тревичка,
ще дарявам с любов всеки цвят...
Ще се влюбя отново! ...

Целият ми свят е разрушен.
Най-лесно е да се предам.
Кой човек е съвършен
да живее със потъпкания идеал
на любовта? ...

Във вселената предишна живял съм някога преди,
раздавал съм любов с въздишка, че за мене няма пак, уви...
Търсил съм те и съм те намирал в лицата на безброй неща,
щастието си съм подбирал, най-доброто за мига.
Вярност и безверие пришивам в дрехите си от сатен, ...

И отново илюзорно
Това,
което от душата ти се скрива,
е тъй далечно и до теб не стига...
Желанието да се върнеш там, ...

Събличай чувствата ми,
остави ме гола.
Не се нуждая от тях...
Свали първо самотата,
нека се свлече ...

Аз не бях това
Ти никога не ме жела изцяло
и не видя в очите ми звезди,
за теб останах грешна, опустяла...
това сърце сърцето ти не озари. ...

Точно ония сини очи,
за които все още не са потичали моите сълзи.
Очи, сини като морето,
разтреперващи ми сърцето.
Онова момче ги притежава, ...

Съмнения
Паяжини, а в центъра очакване,
мечти, оплетени с въздишки...
и ако съмненията непозната зона бяха:
"А? Ето го, идеалът ни за Рая!" ...

В живота срещнах те случайно
и влюбих се в теб безкрайно!
Нощите, прекарани без теб,
ми изглеждат цяла вечност!
Защо не го разбираш? ...

Утрото се ражда с твоя образ,
вечер ме приспиваш с нежен спомен,
щастлив съм, че днес отново ще те видя,
до теб ще бъда и моят поглед
в тебе ще се взира... ...

Във двора ни щедро смокините зреят -
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...

Звездите ярки бавно избледняха,
зачезват като капчици роса,
красиво и безмълвно те изтляха
и се загубиха във твоята коса.
Далеч на изток хоризонта ...

Нали сърцата ни са силни
и светът без нас загива?
Нали сме често муза
и вдъхновение лирично?
Нали в нас се сбира ...

Писма до никъде
„Здравей, мила!
Помниш ли как…” и поредната отминала случка, останала в нашето общо минало. Така започва всяко твое писмо… писмо без отговор…
Ами моите писма? Кой ли знае, та аз винаги пиша просто поредното писмо до никъде… Писма, които ти никога няма да получиш. Писма, които ти нико ...

Вече е есен.
Листата танцуват -
във валс и танго
те стъпки редуват.
Полюшват се плавно - ...