Време,
безвремие,
просто сумрак.
Питие,
малко топъл джаз. ...

Просто секс,
не търси очите,
без блясък е нощта,
обгръщат те косите -
опаковка са на ...

Не ме поглеждай с поглед натъжен,
откривам хаос в очите изморени...
След толкова любови забрави ли за мен?
Послание очите носят - борещи или смирени?
В живота просто трябва да си смел, ...

>>>
Не те забравих, знаеш ли, не те прежалих?!
Не ще да бъдеш преход ти към някой друг.
Не те целунах, помниш ли, не те погалих?!
Усещаше, че виех, че те губя... но без звук. ...

И Нека Седем Ветрове,
понесли вихър, студ и мраз,
развяват нашите Души.
Те ще ни служат за платна!...
И нека нашите Сърца ...

Погледът ми празен разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...
Луната на сърцето ми прилича. ...

Капитане, няма да те има
този бряг, за който често мислиш.
В себе си ти пак му се присмиваш,
после продължаваш да го искаш.
Има те единствено морето, ...

Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Христо Фотев
В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО ...

Аз съм празна чаша, изпита на екс,
глух шепот в стая от пропилян живот!
Аз съм отхвърлена от нечия любов,
глуха и няма крача в свят на лъжи!
Аз умирам, давейки се в празнота, ...

Сърца потънали...
Покой обгръща небосвода,
ръце докосват пепелта и
сълзите вече не текат.
Кога?... ...

***
Очаквам те,
на прага
те прелиствам,
целувам ти ...

Спомни си уникалните дни, когато бяхме сами,
сега не ти е по-добре и съм сигурен, но уви.
Думите ми може да са болезнени, но създадени един за друг сме...
Любовта ни беше голяма, а грешката ни отчаяно срамна...
Смея да кажа, че любовта ни беше най-огромната в този град, ...

Щурче във стаята ми заподскача
и тихо песен нежна ми запя -
за есента, целунала земята,
в цвят на злато нарисувала света.
Как вятърът свенливо ...

А Истинският Кой Си Ти
Да Те познавам? Но как?
Дали е възможно?
Казваш ми ела, но Кой Си Ти?
Мисля си - не Те познавам. ...

Стига вече със твоето “не зная"
и със вечните мили слова –
ще реша незабавно и зная
от какво се нуждаем сега.
Не е смешно, по-скоро цинично, ...

Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...

Белеят се в сумрака сухи клонки
от ароматен клек, нейде на Рила.
Далече над вината и иконите
шепа Души пак себе си открили са...
Намерили фракталните подобности ...

На прекрасния ми внук Боби -
едно малко, очарователно
и винаги усмихнато съкровище.
Той е мъничък "помон",
(синонимно - на "бонбон", ...

Когато розата увяхне,
безмълвно свела тя глава.
Безропотно предала себе си
на вездесъщата съдба.
С тегобна страст и със мълчание, ...

Един прекрасен мъж ме плени
и взе сърцето и любовта ми в длани.
Щастлива съм в този плен
и от него не желая да избягам.
Ти си мъжът, който ме обича ...

Изповед
Сега пред мен стоиш и ти,
гледаш ме със влюбени очи.
От мислите ми даже ме боли,
а думите ми станаха искри. ...

Аз съм нещо неопределено
и то най-глупавият човек на света.
Сърцето ми докрай е разпилено,
изхабено и разбито от страстта.
Без право на избор ...

Като сърна изплашена избяга.
Като сълза във детските очи -
проблясна и търкулна се.
От гърлото ти стон откъсна се
и във задрямалата тишина ...

Непрогледен мрак деня измести
и черна нощ над нас тежи.
Не сън, а бяг без цел лудешки;
над нас безмълвна скръб кръжи.
Непрогледен мрак и ти, и аз ...

Най-голямата грешка… :(
Най-голямата грешка може да ни погуби,
тя завинаги остава наша сянка,
нашият призрак, от който се страхуваме ден и нощ,
който ни измъчва непрестанно. ...

Замълчи, върви си...
Аз нямам какво да кажа.
Всичко вземи си...
Но тъгата нека остане.
Тръгвай, чака те нов ден, ...

Самотен ли си, Господи,
откакто се отказах да те дразня?
Осъдена от огледални образи на мене,
за теб от съдниците други,
не остана време... ...

Сърцето - хотелът на любовта
В дълбините на душите и сърцата ни съществуват много неразкрити загадки, които превръщат любовта в най-мистериозното и объркано чувство на света. И не беше трудно да се зачудя, дали човек може да е влюбен в някого и същевременно още някой да вълнува душата му? Възможно л ...

Промушиха ме мисли.
Неочаквано.
Болезнено.
А ако си отиде любовта?!
Впиха се във мен като змии. ...

да пиша
за теб
а ти да не знаеш
а думите
ми ...

Любов... приятелство... подкрепа...
Омраза... враг... и пак си сам....
Живот... въпрос за битието... и оставаш ням....
Оставаш ти без думи, беден си на тях сега;
в хаоса от чувства се е скрила твоята душа. ...

ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...

* * *
Кипяща кръв съм в чаша тънкостенна,
забравена на масата след пир,
като дух горещ във тяло тленно,
в студената ръка на луд "Вампир"... ...

Тайнственият
Познавам те!
Ти си тайнственото момче
от съседната маса,
в което тайничко съм влюбена. ...

Справедливо ли е животът ти да е хубав, идеален почти… да имаш любов. Справедливо ли е да не оценяваш това, което притежаваш… и да търсиш проблемите си в другите. Да се заблуждаваш, че нямаш приятели, макар че имаш всичко, което си искал… справедливо ли е?
Справедливо ли е да жертваш приятелството з ...

На брега усамотен
в вечна жажда, в тиха скръб,
бавно вехне повален
старият корубест дъб.
И в унес, и в печал ...

Аз съм стръв,
грациозно извита...
С малко хитрост,
под миглите скрита,
ще запаля във тебе ...

Аз пиша все по-рядко и все по-рядко,
и все по-кратко и все по-кратко!

----------------------------------------------------------------------
Една жена, готова бремето да поеме,
потъва в света безпределен,
но пак бърза - няма време,
грабва я кръговрат неразделен. ...