„Ostani, da me cuvaš kada zaspu andeli”
Горан Каран – „Остани"
Когато ангелите
уморени спят,
в душата си ...

> КРЪГОВРАТ
Когато мислиш, че цял век си ти живял,
че всичко във живота си видял;
когато мислиш, че обичал си докрай,
че сътворил си вече своя рай; ...

Живял едно време един добър и свестен човек, но му дошло времето, починал и както знаем, отишъл при Свети Петър на кръстопътя между Ада и Рая.
- Здравей човече и добре дошъл! - посрещнал го Свети Петър.- Ами сега накъде?
- Каквото решиш, Свети Петре, накъдето съм заслужил - натам - отвърнал смирено ...

Очи в очи
искра прелита,
копнеж звучи,
душа залита.
И поглед прям ...

От година на година
ставаш все по-дива.
Ни се водиш, ни се караш,
все по тъча ти ни бягаш.
Кръвта ти - македонска, ...

Остра болка пронизва сърцето ми.
Дълбока рана ти в него остави.
Някак си празна е стаята,
запазила духа на твоите нрави.
Липсваш ми, мила. ...

Млад и неопитен, дързък бях,
безумно желание следвах.
Да му се опълча не посмях -
гонех мечта, дирех себе си.
Съдбата отреди ми страдание - ...

Когато ги убиваха кралете
страхът и гнилите монархии,
бе времето на тронове отнети,
на революции, но донякъде анархии,
тълпата бе неудържима ...

Пътувам по магистралата...
Водеща за никъде.
Покажи ми пътя, моля те!
Нима не чуваш мойте гневни викове?
Аз съм жертва на ксанакса... ...

За свободата
(Малко припомняне на човека за света)
Сами си поставяме окови, защото не можем да си представим, че е възможно да се реем свободни в пространството. Времето е един от многото ограничаващи ни фактори и всяко нещо, създадено от човека, всяка една култура ни откъсва повече от свободата, за ...

Искам в черно да съм облечена.
Искам да бъда отново сама.
Искам да виждам отново лицето ти,
да те докосвам и да не спя.
Искам живота да е различен, ...

Аз на твоето рамо заспивам
и след дългия ден уморено,
тихо, тихо очите притварям,
с нежна ласка от теб упоена.
Зад завесите тънки Луната наднича. ...

Ревът на мощния мотор раздираше нощното мълчание на улиците. Огромните улични лампи следяха с безразличие сузукито, което профучаваше със сърдит рев през поредното кръстовище. Никос сякаш се надбягваше с дявола. Сърцето му биеше до побъркване. Ревността го задушаваше с безжалостни пръсти. Караше към ...

Защо светът и особено жените имат нужда от еманципацията? Защото така и до днес има пропаст между половете: нито жените разбират напълно мъжете, нито обратното. Изводът е, че жени като Кари Брадшоу ще има докато има мъже като Тузара! Търсещи вечната любов и вярност жени винаги ще има по простата при ...

Проклет да бъде онзи ден,
в който каза че обичаш само мен!
Проклети нека бъдат и мечтите,
неизживяни, а просто измечтани!
Проклета да е - нека - и нощта, ...

Понеделник...
полунощ...
и болка...
До дъното
на душата ти падам. ...

драсни една клечка на синята рокля, Фелисити
разходките в полунощ
по всички главни улици
ще ти изкривят високите токчета
ще си напълниш джобовете с приказки ...

Волята за нещо тъй желано,
вярата в малките неща,
гордостта, която ни погубва
и разкаяната ни след това душа.
Силата на нежната целувка, ...

На Пламен... Не се променяй...
Слънчогледи
поникват в мислите
след твоите усмивки,
украсили ...

И напречно,
и надлъжно -
все през просото.
Магарешки бодил
и див пелин - ...

Любов
На човека, когото обичам
Хотелска стая,
тъмнина
и две жадуващи тела, ...

Кажи ми
как си?
Къде се изгуби,
случайно намерила
пътища? ...

Нощта е сляпа и от мълчание горчи.
На сбогуване е трудно...
На сбогуване боли...
Изчезнаха свенливите копнежи отнесени,
с които те мечтах... ...

>
>
> *
>
> Един след друг ...

На тръгване птиците свеждат глави,
ръцете остават сами до замръзване,
угасват във огъня всички искри,
в сърцата умират красивите сънища.
На тръгване в бяло самотата танцува, ...

Обричане
Ще ме обичаш ли, когато няма вече път,
когато моят ден във твойта нощ заспива?...
Ще ме обичаш ли, ако се свършва днес светът
или когато няма да съм млада и красива?... ...

Когато утре или вчера стигна дъното -
ще се разкъса на парчета тихото.
Със жалък писък ще умре в очите тъжното...
И аз ще си отида, но ще съм усмихната!

Поръсена... от воплите на други,
изгризана... от чуждите очи,
завихрена... от тъмни силуети,
погълната от мигове... мечти.
Надбягваща се с времето печално ...

Съдбите ни с тебе вече са далечни,
и отдавна се разминахме по пътя.
Аз допуснах своите грешки,
сега за другата не мога да те съдя.
Но отказвам да приема, че те губя, ...

- Никой не се е подигравал така с мен - каза Петър и се изчерви. Целият трепереше от гняв.
Мими бавно се обърна към него и го погледна право в очите. Изглеждаше притеснена.
- Знам, че се чувстваш гадно. Сигурно доста си се изплашил. Глупаво е обаче да ти се извинявам, при условие, че всичко беше ста ...

На Рали
Знаеш ли, мило момиче,
колко дълго в мойта утроба
на топло живя?
Не месеци девет, а девет ...

В измислената книга на живота -
една измислена история;
измислено сънувана;
измислено разказана;
с измислени картинки нарисувана. ...

"Красива си, знаеш ли ?", казваше ми преди...
Красива ли? Та ти всичко красиво в мен заличи...
Приказка беше, красива дори,
но ти успя и дори приказката заличи...
Малко по-малко убиваше ме... ...

Ако ме потърсиш
в сънищата ти -
ако ме откраднеш
от необичащата те страна,
и ме прекопираш и оцветиш за теб - ...

Готова си да бъдеш светлина.
Вещица готова си да бъдеш.
В прегръдка здрава със безкрайноста,
си склонна и мига си да пропъдиш.
В болящите очи на тишината ...

Рисувай изгрева с усмивка,
къпи се в своите мечти,
вземи си от живота всичко,
и от дъгата топлина вземи.
Тя никога не е студена ...

Влязохме във входа на блока, който беше с електронно заключване, както повечето наши жилищни блокове, в гъстонаселените градове в България. Стените - чисти, на лявата страна огромно огледало, 3 м високо и толкова широко. Големи саксии с живи, свежи цветя, чисто, както бихте поддържали чист коридора ...