Сърцето ми -
топла земна пчела
върху мокра трева.
СЪлзи - роса
по власинките. ...

Тъмно е... самотно... Времето минава някак – неохотно...
На пода стои от вчера, изстинала вече вечеря. Във въздуха витае странна атмосфера - разпръснати са по леглото отворени писма... и снимки...
Накъсани розови листенца...
И тя... жената, момичето, детето... свита в един от ъглите на стаята, стиск ...

Мъж ми днеска има ден рожден,
дълго мислих - какво да му даря?
Нещо, дето много да е поздравен,
тъй с цяло сърце да му честитя.
Рекох, да му взема една мадама, ...

Събуди ли се рано призори,
наплиска ли очите си с роса,
отвори ли на слънцето
да влезе във очите ти?
Приготви ли деня си за целувка? ...

Отворих си аз очите в ден един,
видях момиче в образ мой любим,
тръгнах търсейки дири нейни,
преминаха нощи тъй копнежни,
тук и там, къде отиде тя, ...

На разходка из моя град ...

Утихват гласове на вялост,
дори сме мокри, от утехи,
в сумарното усещане за цялост
надеждите измамни ни отнеха,
завръщаме се повече от истински, ...

„Ти си моят най-голям подарък"
М.
Чернокосо мое мило момче,
една година отново отмина.
Сребро в косите нишки тъче ...

>
>
> *
>
> Човекът падна ...

Намек
Аз разбрах как дишат в тебе
чувствата на власт, на похот
и разнежен в тази жега,
искаше ме - Дон Кихоте!... ...

Море.
Вълни и пясък.
Слънчеви усмивки.
Плясък.
На вълни. ...

>>> синьо небе
>>> поне облаче да имаше
>>> а то
>>> съвсем синьо
>>> ...

Любов е, момче...
за любов
ти говорят очите ми,
виж
дреха след дреха ...

Стари спомени избледнели
преследваш назад
по пътища изгубени,
незабравими дни отминали
да върнеш с надежда тайна ...

За теб съм...
За теб съм...
чувството, погребало тайните...
кръстът на твоето разпятие...
тъгата, разголена в тъмното... ...

>> ПЕСЕН>>>
> Не ме поглеждай.
> Без дъно са очите ти.
> Отдавна там попаднах.
> Няма смисъл ...

Ще минат векове, но с тебе ще сме живи.
Тъй, както песента на птиците и тъжната роса.
Тъй, както човешките сълзи солени и горчиви.
Тъй, както плодовете на работната пчела.
Ще свирят във полята силни ветрове. ...

Китарата плаче... с мене шепти,
китарата жали за изгубени мечти...
Нощта струни носи, тъгата довява,
чувства сърцето... болка долавя...
Очи не открити, душа премаляла, ...

Не зная къде и как се случи...
люлях се на кораб в платната,
а някъде глас заскрибучи...
Обичам те... аста маняна...
С искрица нощта ме покрива, ...

Време за Жътва.
Жътва на кървави рани.
Време е - подай ръка, за да те водя!
Време е... време за жътва на призраци.
Сърцето отвори очи и проплака със кървави жили. ...

I. Себеизлъчване
И ние по пътеки бездънни,
търсим своето себеизлъчване,
но в гората мрачна
като хищници се избиваме. ...

Изгубих се в гората на живота.
Няма път, нито пътечка,
само дървета, храсти и бурени.
Сама съм! Никой няма до мен!
Никой! ...

"на себе си"
Боли ме - от какво не ще да кажа.
С болката си ще остана сам.
На никого аз няма да разкажа -
сълзите ще преглътна, знам. ...

Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз... ...

Толкова силно те жадувам,
(че готова съм лудост да направя)
понякога си мисля, че сънувам
искам, но не мога аз да те забравя.
Ти си с нея и това ме подлудява ...

Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...

Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...

Този, когото обичам,
е винаги нещо особено.
Този, заради когото се отричам
от всичките си мили спомени.
Този, който до мене ...

Защо изведнъж се промени така?
Какво ти сторих?... Това не разбрах.
Знаеш ли как се чувствам?
Знаеш ли какво ми е? Защо казваш, че ме обичаш,
ако лъжа е това?... Знаеш ли как нараняваш мен и мойта душа? ...

ПРО-Клетото
Имали ли сте дни, в които да сте толкова уморени, че едвам се мъкнете насред мътния си хоризонт, а клепачите ви парят от преумора в болезнена и пулсираща алена острота? Зениците горят пясъчното безразличие, разстлало се над изтерзаното ти съществуване, изпарявайки и последната капчица жи ...

Когато залез
свети в мислите
и всяка капка вяра
е последна,
разтъркай ...