ако кажеш че имаме време
да въртим света на пръста си
да глезим следобедите
да крием кривите огледала
в джобовете си ...

В листенцето от клен,
в тревата, във пръстта,
в усмивката на Юда,
в Христовата сълза,
по устните напукани, ...

БУРЯ
Тъмен облак над земята се надвеси,
силен гръм небето разтресе,
вятър задуха, дъжд заваля,
студ непривичен ме завладя. ...

И без мене ще съмне,
подпрял се на изгрева,
ще събираш от капките жадна роса,
и смачканият фас в тревата
ще бъде моето "сбогом" ...

Едно момиченце пъргаво пристъпва прага,
към магазина тича с звънък смях.
Едно цветче невинно зад гърба си слага
и чак тогава доближава ниския тезгях.
Продавачката му се усмихва нежно, ...

Красиви звезди
по земята кръжат
и в свое пространство
невинни летят.
Огряват до мене ...

Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят, ...

Последното копче на ризата,
търпението се скъсва с него винаги,
там на кръстопътя на желанието ми,
горчиво като отлежало вино.
Вече си готов за любовта ми, ...

Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...

Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...

blue days, blue skies...
and evenings
...

Пожари
По пътя накацали
Чакат да ги вземе някой
В колата си
Чакат ...

За всички, които харесват електронната музика.
Надявам се да ви допадне.

Прелетните птици се завръщат,
върбите свеждат пак глави.
Пролетни цветя навред ухаят
край езера, гори и планини.
Детски глас навред кънти, ...

„... Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина."
Първа книга - Мойсеева
Малко преди разсъмването в стаята някой се движеше и наоколо премина шепот, което ми подсказваше, че нещо се случва. На първо време не можех да проумея кое е то това, което се случва, но не се и опитвах. Проясняването се получ ...

ЖИВОТЪТ
Животът е лимитирано при раждането ни пространство (във всички измерения), в което се движим към смъртта, блъскайки се в стените му и крещейки "Това не може да бъде!".
Животът продължава дотогава, докато живеем с мечти и свършва тогава, когато започнем да живеем със спомени.
ВЯРАТА
Вярата не ...

Кажи ми "да", когато се събудя
с натежали от сън клепачи...
Кажи ми, че отново слънцето ще видя
и с дъжда отново ще плача.
Кажи ми "да", когато ти се иска да ме видиш, ...

Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...

Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват, ...

Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.
В хартийки си измерваме живота, ...

Смисъл
побягна смисъл във грешна посока
и без умисъл се гмурна в море
там среща го блъсна
и смени той посока ...

>>>>> под песъчинки слънце
>>>>> и шепот раковинен
>>>>> на дъното на сака
>>>>> във мидичка царица
>>>>> проблесна ...

Не питам.
И не искам и да знам!...
Не казвай!
Аз не мога да направя нищо!
Нямам нищо вече да ти дам... ...

Сега стоя пред прага на годините
и трябва още една да преброя,
но откакто ги видях - очите ти, любимите,
започнах отначало да броя.
Защото аз родих се във мечтите ти, ...

А грее тъжно пак луната
и пръска блясък и тъга навред.
Светът потънал в лунната позлата,
а все така тягостно скован в кубче лед.
И слънцето изгрява денем - ...

Целувам ти ръка
за добротата,
с която камъка
превръщаш
във възглавница. ...

Изгубена в гласа ти
и във времето,
една секунда
тъжно се отронва
и идва друга, ...

Неспособен си да лъжеш, мили.
Но да се самозалъгваш, знам, умееш!
Нима така намираш сили
на инат любовта си да пилееш?
В заблуда смяташ, че живял си. ...

Прости ми ти
Помниш ли как ме прегръщаше
с твоите силни ръце?
Помниш ли как с любов ме обгръщаше
и колко нежно докосваше мойто лице? ...

Листа празни и ужасни,
листа тъй тайни и кошмарни;
листа - листата на живота наш,
листа - най-големият ни враг!
Един враг с лица много, ...