Лято е и синьо е небето,
кристално и дълбоко...
Хоризонтът докосва морето,
красота на момиче синеоко.
На изгрев мечтае ...

Аз навярно нещо съм ти дала,
щом търсиш още мойте листопади.
И докато в тебе съм живяла,
май погубила съм твойта младост.
Ти твърдиш, че вече съм изтрита, ...

Отиде си! Потъпка ми сърцето.
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.
Отмина време, вятърът заблъска, ...

Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума ...

От очите ми капеха бисери
и превръщаха буквите в празници,
от които танцуваха листите,
прегърнати здраво във страници.
Химикалът тактуваше ритъма, ...

Обичам да гледам в очите ти,
през тях сякаш се докосвам до душата ти,
толкова тъга, толкова скрити чувства и неизречени слова.
Да поглеждам в тебе сякаш съм крадец на премълчани думи,
без глас научих се да разкъсвам тишината помежду ни. ...

От очите ще текне любов
във реките потънала нощно.
А сърцето ще обича до гроб
пак със същата сила и мощност.
От сълзите ще взема надежда, ...

Жестока бе последната им дума
Осъдиха на кладата жената...
Не стигнаха молбите като сума –
стовариха на клетата вината...
Линчуваха я, все едно престъпна... ...

Любов, доста банално звучи,
няма принцове и сбъднати мечти,
мит разказван само в приказки.
Днес принцът на твоите мечти
е мъж с много пари, ...

В Ада смокините са бели,
а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си. ...

Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учуди ...

В тишината душата ми се губи,
крещи от болка, но върви.
Върви и търси светлината,
плащайки с кървави сълзи.
От самота никога така не е ...

До моя съпруг :)
Делегира ми правата върху сметката -
да плащам ток, вода и телефон.
Затормози ми се нещо много клетката
и се успокоявам във варненския МОЛ. ...

Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...

Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно, ...

Мисли
Като разпилени по пода листи,
безредни са моите мисли
и търся последната строфа,
не намирам, каква катастрофа. ...

Самотна вечер...
Ще я оцветя в зелено
със падаща пречистваща роса...
Ще бъдат капките
обнадеждаващи... ...

>>> безчувствени
>>> лица на лешояди
>>> наоколо пълзят
>>> само егото си
>>> искат да задоволят ...

Нощта бе ясна, шушнеха треви,
приказки разказваха елите.
И многогласна рапсодия тук се изви
под съпровода на щурците.
Луната се заслуша в хора. ...

Вътре в мен е глухо...
само едно неясно признание,
обречено на вечно мълчание...
Вътре в мен е тъмно...
само една бледа светлина, ...

Аз живея в мой свят,
(с мои закони).
Що ли ме слушате мене
(много балони)?
Как ли разбрахте за грешката ...

Вече не зная къде си,
нито с коя си.
Бързо сменяш ги,
това ти прави удоволствие, нали?
Вчера обаче те видях ...

Къде сте днес, Рицари с бели доспехи?
Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци?
Когато Русалката търси утеха,
когато на късове рони живота си?
А толкова много до скоро ви биваше... ...

ТИ ОТНОВО СИ ТУК, СПОМЕН МОЙ,
ПАК ДОЙДЕ КАТО ГОСТ НЕПОКАНЕН,
СПОМЕН ЧИСТ КАТО ЛЕТЕН ПОРОЙ,
ПАК СИ ТУК ТИ, МИРАЖ МОЙ ИЗМАМЕН.
С ТЕБЕ ИДВАТ ДВЕ ТИХИ ОЧИ, ...

Ти дойде...
Ти стоиш на прага пак,
същият си непроменен,
но липсва в теб онзи детски свян
и нежната усмивка на миловидното лице. ...

Мога да разкажа много за изстрадалото сърце...
то е като рицар на бойното поле,
за болката безпощадна, за любовта красива и млада...
за есенния дъжд, който лее кристални сълзи,
за бурите - стонове на отлитащи ята... ...

Да ми се случиш - като сляпата неделя.
Онази, многопразнична и бяла.
Със онези рози и дантели,
и с онази, слъчевоизгряла
радост. Дето ще ни води ...

Отново чакам, чакам да се появиш. Чакам да родиш усмивка, да внесеш надежда.Чакам и обмислям... възможно ли е да те чакам? Аз знам, че няма да се появиш, не сега, а ще влетиш, когато най-много не очаквам, ще разбъркаш всичко, както само ти умееш и пак ще ме оставиш - слаба и трепереща, тръпнеща за о ...

Мисли за мен
"Мисли за мен като за огън!"
Мисли за мен като за стихия
Нека бъда твоята
единствена тревога... ...

Неочакван клиент
В тъмните улички на града всичко беше както обикновено. Пияници залитаха между дърветата и крещяха навред, а хората ги гонеха, като се провикваха през прозорците. Вече беше късно и повечето жители на този тих и спокоен град бяха в леглата си. Но за други... нощният живот едва сега з ...

Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.
Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.
Пременихме до сиво палтото на зимата,
есента се спомина със смешни окраски.
Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка. ...

Беше диво, диво лято,
когато моето его победи.
Времената ни, когато
покрусена си отиде и ти.
Беше сякаш неочакван, ...