Надвиснал е облак грозно над мен.
Посивя ми животът, но крия от вас.
Всичките чувства и мисли са в плен,
изтри ме, превърна ме в пепел за час.
И няма емоции, няма го светлия ден. ...

Още чакам онзи есемес,
който обеща да ми изпратиш.
Беше вчера, беше днес.
Телефонът ми е празен.
Още чакам онова признание, ...

Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...

Като на сън минават дните
и толкова е скучно
и боли...
Отдавна са угаснали очите ми,
сърцето спряло е ...

Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...

Като гъба съм в този дъжд.
Бързо раста.
Издигам се над дребнавите,
край жалките им помисли
минавам. ...

Колко малко ми трябва да бъда щастлива...
- шепа синьо небе от простора!
Колко малко ми трябва да бъда богата...
- подари ми небесния огън! ...

Когато си сам
и виждаш само лека светлина през процепа
и студените стоманени решетки
ти пречат да видиш смъртта
Когато твой приятел ...

Прегърни ме нежно,
сложи ме до твоето сърце
и от късче лед
ще се превърна в пламъче огнено,
което ще те топли ...

Невъзможна...
като сняг през август,
като сливането на Слънце и Луна,
като вяра сред простиращата се безбожност,
като да стигна края на света. ...

ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
НАД НЕГО САМО ГЛАРУСИТЕ СКИТАТ,
НА ДЪНОТО Е МОЕТО СЪРЦЕ,
ОТГОРЕ ТЕ ГО ГЛЕДАТ И МУ ВИКАТ.
НО ДЪНОТО НЕ ИСКАТ ДА ДОКОСНАТ, ...

Минало си вече ти за мене...
споменът в душата ми крещи,
вече няма сълзи във очите
и за тебе веч не ме боли...
Минало си вече ти за мене, ...

Устни
вместо решетки
замлъкнали в лилаво
под перуката
на всекидневното ...

Изповед
Петък вечер. Прибираш се сам вкъщи, обзет от разнородни чувства, потискащи душата и съзнанието ти. Седиш и гледаш с поглед, впит в лист хартия, който за момента се оказва най-добрият ти приятел, способен да поеме нелеката тежест на горчивината, таяща се в душата ти. Седиш, а в ума ти неуморн ...

Няколко седмици след първата ми среща с Анастасия, в онзи бар, буйните страсти и ревността ми се уталожиха. Вярвах на съпруга си, който толкова много обичах, и не мислех, че би ми изневерил, дори със този ангел. Тази сряда мъжът ми пак беше в офиса. Напоследък работеше много - проблеми във фирмата, ...

Наистина не те обичам повече,
светкавично реших го,
точно днес.
Размествах цифрите.
Пословични - ...

Нощта се спуска.
Песента на щурците
утрото събуди.

В ъгъла между вчера и днес
пуша цигара,
а твоята догаря без адрес!
И нямам представа
каква е тази тирада, ...

А малкото сърце
на малкия човек
е малката скала
във твойте колела.
Опърпани и сухи, ...

Попарена е нашата любов
от есенна слана студена
и съска старият ни зов,
като жарава задушена.
В мъгла обвити са сърцата, ...

Лятото дойде.
Всички млади сме на плажа.
Много ми е добре,
искам аз на всички да кажа!
Припев: ...

От 12:13 ч. на 12.01.1989 г. съм започнала да играя една игра. И така вече цели 19 години и няколко месеца.Тази игра се нарича "Живот". Сигурно някой ще се запита как толкова много време не ми е омръзнало да играя тази игра. Ами много просто! Просто тази игра ми носи всеки ден нещо ново, някаква нов ...

Влакът отминава
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно. ...

* * *
В загубения ден на щастието мое
да се сбогувам с есента не мога.
А трябва.
Оставам ти небето, което беше твое ...

Остави ме!
Ослепях от взиране.
Не ме щади,
аз мога да търпя.
С последни сили ...

Бели са гълъбите.
Тихо прелитнали над
младостта.
Бели са и мислите.
Отправени към ...

Човек се ражда грешен, през целия си живот той носи първородния грях. Грешни сме, когато се раждаме, грешни сме в младостта и зрелостта си... грешни умираме, за да отсъпим мястото на новия живот... роден в грях.
Грешим и прощаваме, грешим и ни се прощава... прощаваме, грешейки!
Да можеш да простиш, ...

Търся лица, непогалени от проскубани криле.
Невиждали тъмната страна на слънцето.
Дори и не опитали от онова омайно биле,
но срещу дявола опълчени...
Лицата, които могат от природата ...

Вярвах във теб - в твоите думи, в твоите ласки.
Но какво се оказа?
Ти ме излъга толкова жестоко,
рани ме в сърцето толкова дълбоко!
A aз тe oбичax, тъй силно и страстно, ...

Сълзата ми тежко се спусна надолу,
разби се на пода на много сълзи,
и така оживена, с любов във душата,
от очите ми потекоха реки от сълзи.
Не очаквах така да те видя - на прага ни, ...

(на Райчо Русев-Райсън)
Безкраят е недостижим,
но може да се види
във всяка мъка. В жертвен дим.
В седефчето на мида. ...

Погубих живота си с друг, а теб пренебрегнах.
Ревнувах те от всяка, която те погледне.
Обичах те, но обичах и друг и
Сънищата ми бяха все с него.
Той ме изпозва - аз затворих очи ...

Родих се.
В утрото на твоя ден,
на твойто лято златокосо.
Проходих.
Нямаше пред мен ...

СЕЧ (актуализация)
На голия рид свинака зелена
със остра манара чегаря засмено.
* * *
Хладното утро с наджака ...

Бучи градът и пак е лято,
а слънце никъде не виждам.
Дали защото е валяло?
Или защото ми е... сиво.
Извива вятър и пак бързат, ...

В прохладата на нежен летен дъжд
от сладкия му ромон се унасям.
Спокойна съм и тиха, изведнъж
копнежът ми към тебе ме понася.
Представям си, че свила колене ...

Когато остана сама,
поглеждам живота в очите.
Когато остана сама,
значи съм изгубила всичко.
Когато остана сама, ...

Посветено!
Странна съм.
До болка различна.
Куршуми два са моите очи.
Ще останеш или ще избягаш? ...