Довлече Янтра труп...
- май женски беше...
Ранена муза, бледа и студена!
Главата си разбила във стената...
поредната стена... ...

Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...

Обръщали ли сте внимание в нюанса? -
на поклона, в реверанса,
в цветовете на дъгата,
в очите на децата?...
От бяло до черно - ...

На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина: ...

* * *
В предсмъртен гърч
земята се разкъсва
Небето огнено
раздира се до бяло ...

Както пясъкът крие стъкло във сърцето си -
и прозрачно, и крехко, блестящо, красиво,
ние крием зад грубите маски душите си -
романтични и нежни, раними и живи...

МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко. ...

Защо така ме изостави, защо със мен се подигра?
Защо надежда днес ми даде?
А после стъпка я в калта...
Защо душата ми погали?
А после смачка я с крака... ...

Колко пъти те поглеждам
краднешком отстрани.
Ти не ме ли виждаш,
отправил се към залеза?
Как да те попитам ...

Вървях към теб,
а ти мълчеше,
изгарях тихо - без сълзи,
а ти мълчеше,
стопих се в собствената си тъга, ...

Любовта и скоростта
Зад мен седни и ме прегърни,
забрави тъги, неволи и сълзи,
че когато Харлито под нас бучи,
светът утихва и мълчи. ...

Колко дълго трае една любов? И колко сладост има в един живот? Може би толкова, колкото сам си създадеш... Или толкова, колкото са склонни другите да ти дадат, без да те нараняват. Но това е невъзможно! Всеки страда, дори понякога, когато се усмихва. Защото не всеки ще те разбере - теб и разбитото с ...

МЪГЛА
Когато пред теб е мъгла
и животът няма смисъл
живееш просто... ей така,
без много да му мислиш. ...

Посветено на Маги
Благославям тази вечер
и твоите очи
и твоите ръце
и твоя южен темперамент ...

Зима
Отлитат птиците на юг. С листата есента постила
килим. Пътеката до тук е. Всички зимата приспива.
Заспа гората зимен сън. Заспаха с нея и цветята.
Врабчета весели навън чирикат сякаш, че е лято! ...

Усмивката – чиста и сърдечна, непорочна и слънчева. Това е нещо обикновено, което помага по необикновен начин.
Усмивката на водещите на сутришното предаване, на съседката в асансьора, на продавачката в магазина, на шофьора на таксито, на белобрадия старец в парка... Усмивката се показва в различни с ...

Болката на един танц
Овладяхме езика
на телата страстни.
На душите подчинена
любовта на влюбени. ...

рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...

Сънувах снощи пясък и вода
и чудех се - какво ли означава?
Смесих ги - получи се жена.
Жена, създадена да прелъстява.
Вечер, миг след слънчевия заник, ...

Замириса на мокри треви и на дъжд,
и ми стана чадърено слънчево.
Бяха капките нежни - като ласки на мъж
и тъгата във мене прекършиха.
Замириса на лятно кадифено небе ...

Искам зрънце щастие, късче обич и частичка вдъхновение. Искам камъче от Луната и пудра със звезден прашец. Искам препълнена чаша с красиви емоции. И бутилка отлежали топли чувства с реколта „Щастливо безвремие" и производител „Лудо сърце". Искам звездна нощ, нежен бриз, шумящо море и горещ пясък в п ...

Седиш си. Сам. Навън е мрачно. И вътре в теб също. Но пък ти харесва. Гледаш тъмните облаци как напредват и закриват вече залязващото слънце. Бурята наближава, но пък това не те притеснява - в теб вече бушува ураган, който те разкъсва. Но това ти харесва още повече. Взираш се в тъмнината, очакващ да ...

Искам да бъда дете,
да не зная какво е Любовта...
С куклите да си играя,
да не мисля за други неща.
В леглото да заспивам спокойно, ...

Аз нямам гардероб, а закачалка.
Достатъчна за два-три тоалета.
Но нещо напоследък ми е малка.
А цялата ми гама е в райета.
На съмване обличам недоспиване, ...

Да помълчим...
на тръгване
са празни
думите
и дишат учестено ...

Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва лю ...

Нощта се спуска над нас,
дъждът потраква в улука,
лягаме в един и същи час,
а утрото в прозореца чука...
Това е. ...

Чакай, спри и чуй ме,
аз съм тук, до теб.
Всеки ден чуваш песните на птиците,
кацнали на дървото до твоя прозорец,
не разбираш какво пеят, да, ...

Красотата на нощта
„Не пей ми песни за деня,
Слънцето е враг на любовта.
Попей за сенки, за тъма,
За спомени от полунощ” ...