Над смълчаните сиви улици
аз прелитам със ниски крила,
вият вълци, ненаситни глутници
вият - при нас ела!
Лешояди с очи незатваряни ...

Аз цял живот горя от топлина
и ти до мене си, а зъзнеш,
и в тъмно двамата, без светлина,
в ежедневието си ще измръзнем.
Това, за дето си потиснал ...

Родена от мига на безразличие,
родена в океана от сълзи,
загърбвайки нещастното приличие,
презряна суета пълзи.
В калта загнива суетата ...

Татко,
помниш ли ме още,
тръгна просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата ...

Да, случва се така -
порастваме, преди да станем Пепеляшки,
преди да прекроим света
със боздугана си юнашки.
Но някъде, там някъде във нас, ...

Разочарование поредно си за мен сега,
как силно искам, а не мога да те спра,
защото вече си достатъчно голям
и пътя свой решаваш вече сам.
А как мечтаех, тебе исках, ...

Издишам във стъклата лято,
а вън усмихва се нощта.
И ужким всичко е познато,
а непозната идва есента.
Прозореца разтваря и нахлува ...

вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...

Нещо караше ме този ден да се усмихвам,
нещо в сърцето ми шепти
и блясъкът в очите е различен.
И болката голяма във гърдите... отмина, премина,
някой от мен я взе. ...

Искам да бъда с душата на цвете,
чиста, нежна и добра, да плача
за всяко откъснато цвете и за всяка умряла трева.
Искам да бъда като феникс,
в ръцете си да нося любовта, ...

Надеждата - с превързани очи
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...

Красива нощ деня сменява,
в приказния сън отново ще си ти.
А после идва ден и приказката оживява,
и ден след ден, и нощ след нощ лети.
Обичах те в онова безкрайно синьо лято, ...

Това ли са очите ти?!
Не бях ги забелязвала!
Зад поглед на убиец плачеш...
Това ли са ръцете ти?!
Не бяха ме докосвали... ...

До болката една надежда дреме,
разпъната на кръст - езичница.
След болката или след време
пироните ръждясват,
о, грешница. ...

Изпълни дните ми със чувства
и възторг в очите ми блести.
Животът е симфония, чувствай
обичта ми като слънце ти.
Нека тя те води всеки ден ...

Бълнуване
Ела, повярвах ти!
Ела, къде си?
Ела! Ела!
Обичам те! Ела! ...

Дали е по-лесно да мразиш
за проявена от някого слабост.
Да си повтаряш, че не те заслужава
и да махнеш с ръка без да мислиш.
Дали е по-лесно да мислиш, ...

Събота следобед
Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено ...

Ще ме чакаш ли?...
Ще ме чакаш ли да бъда твоя
и утрото си в теб да преоткрия?
Ще ме чакаш ли да бъда зноя,
а нощните предверия да са магия?... ...

Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...

П Е Т А Г Л А В А
Мишо и Старият Проскубан Котарак. Първи уроци по Котешко Мъжество.
- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха! ...

Веднъж за мъничко го зърнах -
бе на онзи бряг...
Поисках аз да го прегърна
и до него спрях.
Стопи се кротко и безмълвно ...

Когато за първи път
видях хоризонта,
той бе права черта -
а аз бях дете.
Когато осъзнах ...

Вечна болест
По корицата книгата гадаят,
на всеки лепят етикет,
между редовете да четат не знаят
и на катастрофата викат късмет. ...

Кольо войвода и каруцата с царевица
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за всеотдайната обич на ...

Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче, ...

Отново си унила, сълзи се стичат от очите ти,
отново болка е пропила твоята душа,
отново я няма разтапящата ти усмивка,
отново и отново се чувстваш сама, мила моя.
Пътищата ни са разделени, а сърцата? ...

Живей в мечтите
За всичко лошо забрави,
стари снимки изгори
и за злините прости.
На терасата се изправи, ...

Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пъ ...

Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...

НА ПАЗАР
Тръгна рано отзарана
наш`та мама Котарана.
На пазар да пазари
за дечицата добри. ...

Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш. ...

''На седмото небе''
Знам едно приятно място,
което съм сигурен, че ще ти хареса.
Чувствата ни ще се слеят и ще е прекрасно,
моето сърце ще ти даде сега адреса. ...

Мило момче,
Тази нощ не можах да заспя.
Знам, че ти - също.
Или може би си в оня сън, в който всичко е лесно и хубаво.
В който имаш крила. ...

Там, където слънцето едва блестеше
и нощта се беше спотаила,
едно сърце безжизнено туптеше,
а душата - тя се беше изпарила.
В мислите и тъга се беше застояла. ...