МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин, ...

Изронен смях превръща в самота
илюзии, душата ми съблекли.
И стене тъжен вятър в тъмнота,
на празнота живота ми обрекла.
Дори и за дъгата след порой ...

Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...

Червено вино снощи пих
в кръчмата ,,Капана"
и чашите не ги броих,
но капка не остана.
А пък сега пожар гори, ...

Легендите никога не лъжат. Особено ако са за наша прослава.
От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…
Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му ...

В тази епиграма
само се усмихвам,
друго - просто няма.
Този вятър навън какво му стана,
издуха всичко и нищо не остана, J.

В живота свой -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...

АНТО КООПЕРАНТО 2
Първият ден.
Свежо северо-африканско утро. Небе синьо, безоблачно. Край пътя палми и боклуци. Автобусите се движат тържествено по тясно шосе без дупки. В автобусите са се настанили бъдещи учители на марокански гимназисти. Всички недоспали, но с ококорени очи съзерцават гледката пре ...

МИЛО ДНЕВНИЧЕ, ЗДРАВЕЙ!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...

Има смисъл да бъдем човечни –
да помогнем на старите хора,
да преместим сълзите напрèчни,
да изчистим тъгата на двора
на човешките рани и болки, ...

/сериен хорър/
О, д и м е н о б р а з,
с коси – порой,
у б и т е
к а ж и ...

„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...

Душите ни агонизират в стрес.
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина, ...

Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, к ...

(превод от португалски език)
Воля за сън
Златни нишки ме издигат
и придърпват ме в прахта -
всяка своя край си има, ...

Пак се свърши тази олелия
три дни само ям и пия
вече мина таз година
мина, догодина до амина.
Тежко майко се живее, ...

ПОСЛЕДНАТА ТРОХА
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва. ...

Луда съм. Знаеш.
Гоня мистерии, ровя се в тъмното.
Питам неща, трудни да признаеш
и вярвам в живота, и в отвъдното.
Луда съм. Жива. ...

***
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени. ...

Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...

Изминали са почти 45 години от събитията за които най-после реших да пиша. 45 години са достатъчни за отлежаване на събитията, за да се превърнат в история. Положението в България показва, че характера на българина е много устойчив, много стабилен и за такъв кратък период от време, той не може да се ...

МОМИЧЕТА, ОТ ДРУГИ СВЯТ ДОШЛИ
... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки? ...

ДРЕБНИ НЕЩИЦА
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...

I dreamt about a dream
I wish for it to be real
But the life is never fair
It put me on a broken chair...
I dreamt about a dream ...

Кога ли ще открия
онзи бряг,
където призраци
и таласъми няма?
Веднъж да спре ...

По-точно стремежът към него е такъв. В човешкият род едно от най-съкровените неща, е здравето. всички за него бленуват и всички взаимно това си пожелават - здраве. Какво обикновено си пожелават хората, обаче? Това са неща, които се считат за недостижими, по една или друга причина. Никой не знае какв ...

Днес е ден на чудесата и доброто
вдигаме наздравиците многото,
и наричаме да няма тежко бреме,
Новата година е вълшебно време!
Пожеланията се нижат от вечер до сутрин ...

От сайт за запознанства съм погълнат.
Не стигат ли начетеност и чар,
изкуствен интелект ще ги допълни –
с ИИ съм абсолютен техничар.
ИИ ще ми подскаже такт, галантност ...

Играем с моя внук на шах.
Подреждаме за битка фигурите
черно-бели.
Дали в живота правилно разбрах?
Войните водели се със стратегии. ...

Живели бедно двама братя.
Кога било, това не знам,
но знам, че малкият се казвал
Иван, а батко му - Йордан.
Накрай село̀то, до реката ...

Колко хубаво нещо са децата,
нека радостни дни да ти дари и то,
дай му грижи, дай му светлината,
научи го на мъдрост и на добро,
нека и него щастието да огрее, ...