Когато дяволът е на гости в душата ми,
кънтящо ехо съм от шрапнел избухнал.
Когато рогатият завилнее в душата ми,
мачта ръждясала съм на потънал кораб.
Когато духът зъл зафучи в душата ми, ...

Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа ...

В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба ...

Потекоха ми сълзи
Искаш ли салфетка да се избършеш
Не, избърши се с моята ръка
Аз казах сълза, а не кърма

Сив
гълъб
подскача
пред тръгващ влак.
Крилете, глупак! ...

1.Семейна идилия
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...

Ретрограден човек съм и туй то. Имам си правила и навици, вярвам повече на морала, отколкото на мерака, даже си позволявам да задавам неправилни въпроси по ясно наредени заповеди…
Ама не разбирам, бе… Не разбирам как така някой си отнякъде, представящ се за неправителствен – тоест, от никого не изби ...

Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори. ...

Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...

Позволи ми
Позволи ми да те нарисувам,
да опиша твоите черти!
Позволи ми да ти се любувам,
в мислите ми най-красив си ти! ...

Отдавна виждам-даже не съм млад,
напразно е за младост да мечтая.
В душата вече вее хлад,
приготвям се да дойде края.
Любов, ти бе за мене рая, ...

Бие в гърдите есенен вятър,
косите се веят на всички страни,
Черно стана небето,
вихрушка луда по земята лети.
Хора забързано бягат, ...

Адски много се нервирам,
тук, със русите жени.
И през май, ще емигрирам
в скандинавските земи.
Там… жените са чудесни! ...

БОГ СИ МИЕ ПРОЗОРЦИТЕ СУТРИН
Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! – ...

За сцената мечтая
и планове си правя:
ще трябва да тренирам
как лъвове дресирам.
Чета и си мечтая ...

В химери да те търся е напразно,
за мен си цвят вълшебен не от вчера.
Не си дете на зимата и само
във пролетен възторг ще те намеря.
Не си дете на зимата и само ...

Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...

Обичаш ме!? Всичко останало
все някак преглътнала бих,
но не да съм просто метафора
до точката в третия стих.
И днес не приемам присъдата ...

Не мечтая за участие в рубриката с название като заглавието, но ето кои теми бих предложил...
Третото име да се образува от първото на майката (да бъде непроменимо).
Работното време да е 365 денонощия по 5 часа (премахват се недели, съботи, празници, отпуск).
Зачеване на необезпечено дете да е наруш ...

Януарският сняг заваля,
дълго чакахме всички.
Ще затрупа на спомена пламъка на свещичката....
Ще засипе снега всички черни отворени рани.
И от тях - на света - белотата му ще остане. ...

Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...

Не тъгувай за минали тръпки,
не рисувай въздишки от мъка.
Направи непредвидени стъпки
и не страдай за идна разлъка!
Не изпращай заръки ненужни ...

Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар. ...

Кажи, сърце, защо си натъжено,
и що тъй бавно биеш, а не спря,
дали защото ти е гадно и студено,
или е жестока твоята съдба.
Кажи, сърце, защо не проговаряш, ...

- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато т ...

КОМПАРСИТА ЗА САМОТНИЦИ
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...

В нечии очи ще си искрата.
В нечии очи ще си зарята в нощното небе .
В нечие сърце място ти е отредено.
В нечие сърце любов ще ти се даде .
В нечии ръце ще се запалиш. ...

Не спира, не спира безкрайното време...
Върти се Земята, менят се сезоните...
Измине година и друга поеме...
В календара се сменят на дните шаблоните.
А хората бързат, животът лети ...

На теб преди години обещание ти дадох -
"До сетния си час със тебе ще живея!".
Всичко мое - сърце и душа си раздадох,
с теб дишам, с теб плача и се смея.
Търкулват се годините една подир една ...

На гости съм у моята голяма приятелка Фанчето.Двамата с нейния Лъчо днес празнуват порцеланова сватба –двадесет години от вълнуващото събитие.Купих им сервиз за торта от костен порцелан,ръчно изрисуван с прекрасни багри.Зная,че на порцеланова сватба порцелан се подарява.Фанчето остана много доволна. ...

БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...

Бъди един небесен лъч за мен сега,
любов - пътека в земния ми ден
и две октави нежна висина,
и празничен неповторим рефрен.
Аз зная да обичам без вина, ...

Наздраве, куме, вдигай чашата,
че времето ни отминава
и бързо свършва се тя, нашата,
дано поне следа остава!
Ей тъй живота си прекарахме- ...