Спомен извън кръга...
(на Дамян Дамянов)
Не се оплака и не възропта
срещу онази - сляпата орисница,
която кръг край тебе очерта, ...

Един инструментал, който го нарисувах с музика.

ОЧИ
Твоите очи не пресъхват от сълзи.
Тези сълзи са капки роса.
В този свят на разбити надежди -
по-добре е да бъдеш сама. ...

Танцувам валс със мрака,
на музика,
която носи се с листата…
Полюшвам леко тялото,
обсипано ...

***
Отново протягаш ръцете си...
И аз отново треперя.
Не от страх, не от вълнение,
а от гняв към теб - ...

Той мачкаше думите. Често избираше
най-калните и най-пиперливите.
Раздаваше ги на осемте си жени.
И за деветата няколко скриваше.
Друг път галеше думите. Като агънца. ...

Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...

Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...
Ако можех аз отново да бъда с теб, ...

С бързи стъпки идва пролетта,
и всичко цъфва все по-ясно –
отгоре всички са лайна,
а отдолу овцете бавно гаснат!
Че горе са педал до гей - ...

Как искам да съм с теб на онзи кораб,
когато вятърът в косите ти играе
и се разтила през очите ти простора,
а погледът ти от искрици пари.
Как искам да съм с теб, когато дишаш ...

посветено на близките ми
Не се щадях,
за миг не спрях,
в живота свой
аз изгорях. ...

Прости за моето вяло необичане,
щастлив си в своето незнание,
в мен няма обич, само безразличие,
друг диша в моето съзнание.
От чувства силни не изгарям, ...

Върхът ли е целта ми на живота
или е пътят, водещ ме до там?
И прав ли е Конфуций*, щом с охота
поемам този път отново сам?
И колкото е труден - по е лесно ...

Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...

В Луната с втренчен поглед се взирам и
не подозирам, че ако теб те няма, аз умирам.
Слънцето поглежда ме всеки божи ден,
не разбира, че ти светиш много повече за мен.
Ти имаш много имена, но най-красивото го дава любовта. ...

Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна. ...

Ангелите стачкуват.
Крилете им били засечени.
Наложило се да ги перат всеки ден
- толкова мръсотия срещали по пътя си.
Затова сега са придобили жълтеникъв оттенък. ...

Тези малки човечета - хектопаскалчета,
всяко паскалче - подобно на ангелче,
дружно високо в небето летят -
спират мъглите и връщат дъждът!
Ако са много - например хиляда, ...

„Студена и различна си тази нощ,
нима вече в теб промяна е дошла?"
Въпросът твой ранява, като с нож,
не си ли спомняш, че ти я пожела?
„Не искам да говорим, не и сега... ...

И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...

КРЪЧМАТА - НЕОБЯТНА ВСЕЛЕНА
Димна кръчма - Небе мъгливо;
Съзвездия от цигарени пламъчета;
Празните халби - Отворени клъстери;
Тежък джаз - Космическа музика; ...

Не я откъсвай, синко,
ще боли!
И нея ще боли,
и тебе също.
Порадвай и се, ...

Нека огънят ти гори по-бавно...
Не догаряй...
Нека поривът да е сляп, но предан...
Не потушавай...
Нека няма грях непростим... ...