Дни, месеци, години
в бездни зловещи пропадах,
тъмнината, тишината, самотата
държаха ме в плен,
когато ти не беше до мен. ...

Желаеш туй, което нямаш,
мечтаеш за необикновенно...
Аз, знам това, което искаш -
дали ще го постигнеш?
Нима, което имаш ...

Зная, мириша на гадно.
На нещо мръсно.
Откъде ли да започна?...
Естествено, че от главата.
Там живеят презрелите ми мисли ...

Образът ти с изгрева се появява,
но не чезне с падащия мрак.
Мислех си, че ще те забравя,
че от спомените ще избягаш сам.
Сърцето ми сега е урна, ...

* * *
Монаси, момиче и... кал
Два монаха по пътя вървели,
валял дъжд, размеквал пръстта,
на пътя младо момиче съзрели ...

Аз зная - зле постъпих,
аз зная - не трябваше да е така,
аз зная и че те потъпках,
аз зная - мразиш ме сега.
И други ме целуват, ...

откак станахме част
от глобалното село
сутрин закусвам с файлове
откак телефонът
стана безжичен ...

Просто ме пусни.
И не е нужно да ми казваш нищо -
сега е време да ми станеш никой
и да застанеш отстрани.
Потупай ме по рамото приятелски, ...

Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.
Поделихме с теб минало неизживяно ...

Къде си скитал толкова години,
в които аз те търсех по света?
Къде си бродил през лета и зими,
когато те жадувах през нощта?
Какъв ли път, забързан, си пресичал, ...

Нещастен бях, притиснат във стените,
с пълзяща във душата самота.
Далеч зад мен се хлопваха вратите,
отнемаха ми всяка свобода...
Жадувах за пространство, за дървета, ...

Какво ли ще правя без теб?
Не ще мога да чувствам всеки нов ден
така, както усещах преди.
Друго ще бъде, нали?
Няма я вече същата тръпка ...

на бягащото нищо
препускам
и хващам последния влак.
Едва достигнала
до крайния вагон, ...

"Лека нощ" ти казах тази вечер,
но не беше лека всъщност тя,
мислите ми призраци превзеха,
обсебиха и разнищиха нощта.
"Лека нощ" ти казах тази вечер, ...

Поетът гори в своята студенина,
рисувайки трепетно сърце,
гали въображаема топлина,
храни мечти с безкръвните си ръце.
Поетът се дави жадно, ...

Ще мога ли
отново да съм някъде
над себе си
и този битовизъм,
над сивата мъгла, ...

В сънища
съдбите се
преплитат
като бяг
съдбовен ...

Живея в междувремието.
Пиша спомени
и късам от сърцето си листа.
Ненужните ги мачкам своевременно.
Пак трия с гума в своята душа. ...

Вятър и детски смях.
Повява от спомени прах
и покрива безмилостно
очите, мечтите...
Вятър и халюцинации ...

Как ли те открих,
дори и аз не зная,
не го направих сам.
Като животворна песен
душата ми докосна ...

Прости ми, синко мили,
за всичко, от душа,
и майките невинно
понякога грешат...
Посърнала, ранена ...

Исках, докато беше мълчанието
до теб да застана,
ръката ти да хвана
и да те целуна.
Исках, докато беше мълчанието ...

Demons
Brian McFadden
Have you ever been lost in a different world
Where everything you once knew
Is gone ...

В очите ми целуват се студени безразличия.
На плаха кроткост вчера щерка бях,
а днес кръстосват се във мен приличия,
снежинки стрелват ме със шепи смях.
Във мене слънчеви огньове се преплитат, ...

Незрими са
безЛичните пространства
за слабата, безпомощна душа.
Жестоки са,
безПрецедентни, ...

ПРОСТЕТЕ МИ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ЗА ПРОШКАТА
Простете ми, че забравих за прошката,
сигурно още не съм дораснала,
в слънчев ден като този
да ме хващат дяволите... ...

Част 1
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща ...

Подреждам пъзела на живота мой.
Липсват ми все още парченца безброй.
Парченцата на детството си подредих,
до тях първата любов сложих.
А след това и първата целувка, ...

Когато си влюбен,
можеш да стигнеш звездите,
само протегни ръка - хвани си една.
Толкова е лесно!
Когато си влюбен, ...

Сама. Пясък. Тишина.
Без хора. Без чувства. Без мисли.
Без избор. Без път. Без надежда.
И мисъл за смърт, за убийство, за отмъщение.
Пътека, която не стига до никъде. ...

А небето пак е толкоз сиво,
дали е облак или самотата?
А хората – и те такива,
и никой веч не вярва в добротата.
Навън денят е тъй студен, ...

Обичам те!
Божествено умееш ти да приютяваш
премръзналата ми от брод душа.
Обичам те!
И всеки ден пореден ти се настаняваш ...

Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...
Простете ми, че в мене зрее болка ...

Зная своя род и език, защото...
Двадесет и първи век - век на компютрите, век на науката, технологиите и прогреса. Забързани в сивото си ежедневие, ние все по-рядко си спомняме за своето минало. Дори сякаш в стремежа си да мислим за бъдещето, изобщо сме забравили, че имаме минало. Забравили сме своя ...

Стопявам се във пясъка на дните ти.
С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.
Това е прошката от твоето дихание,
в което се оглежда моето ридание.
След мен на прага ще те среща ...

Погледни към дъгата,
докосни облаците,
изгуби се в очите ми
и открий нов свят.
Погледни към дъгата, ...

НОКТЮРНО
"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"
Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жил ...

Отново с химикала в ръка,
започвам да издигам някой
на пиадестала. Отново обзета
от странното чувство,
а душата ми е място пусто. ...