"Най-правдоподобното обяснение на всичко
това е, че боговете са били хора" – Свети Августин
* * *
Велико космическо чудо,
родено в зората сияйна. ...

Въпрос, на който съм склонен да дам положителен отговор. Явно очакваме директивите на Центъра - САЩ и на новия му представител у нас. Затова топката ще бъде рамотавана до неговото идване - преполагаемо през пролетта на 2023г. До това време ще се положат всички усилия да няма редовно правителство. Се ...

...Има нещо във душата ми -
единствено във моята душа.
Но логиката мъртва е насреща ми
и аз на пътя като другите стоя...
... Без вятър преминаващ вън, ...

В рана утрин с изгрев - алено червен
изгрява слънцето над заскрежената
надежда...денят ще бъде мирен и добър
надеждата заскрежените крила разперва.
Полита волно над света, с мир, любов ...

Романтично пътуване
На Светлето, съпругата ми.
Програмата за днес беше добре подготвена от предния ден, но сутринта Стоя и Веко изпуснаха линейният маршрут до Виктория Колонадес. Досетливата дама се обади на такси. Дойде бързо. Веко се изненада, чакаше традиционно английско такси. Спря тъмен мерцеде ...

Декемврийска киша,
живеем по график,
почти не се диша
в този делничен трафик.
Планирани срещи, ...

СМЕШНОТО НА ВИЦА
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...

ЗИМНА ХИЖА
Добра къщовница е есента –
последните листенца ще изрони
и дрипавите врабчови гнезда
ще скрие зад драперии дъждовни. ...

Наталия се омъжи рано - преди да е изтекла първата година след като завърши гимназия. С Динко се бяха срещали и в училището, и в читалището, и на улицата. Някои от приятелките ѝ го харесваха и си говореха за него, но тя - ами, на нея ѝ беше все едно. До септември, когато видя, че се задава насреща ѝ ...

Тези плъхове... Стоеше отгоре и ги гледаше. На моста над Перловската река минаваха толкова много хора и возила, а никой не ги забелязваше долу, сякаш този свят под повърхността не съществуваше. Правеха поредния ремонт на улицата и сега имаше временна спирка – разбира се, на място, където беше трудно ...

Ти пак ще се родиш от дъх на цвете
и всяка нощ ще светиш в моя дом.
Ти все ще си искра и полъх звезден,
от теб ще блика радост с всеки стон.
Какво съм аз без твоя ласка свидна, ...

на Силвия Илиева
Ограбена и безприютна
нощта търси своята луна:
с мисъл за любов и утро,
със зов зове за светлина. ...

Капка любов диря в мразовития ден.
В този свят тесноок стене паднала в плен
на ламтящи езици, на бездънни гърла,
скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.
Ръцете ми стопля чаша димящо кафе ...

Според Библията човек не живее само с хляб.
Затова са мезе-градусовите отровителни добавки.
Поредни новости са мръвки трътки от третополов добитък и глътки врътки от конякючек.

ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...

Изчезна преписката. Беше я сложила на бюрото, отиде само да пийне две-кри кафета рано сутринта и, когато се върна по обяд, папката я нямаше…
Обърна се към колегата. Нямаше понятие не само за папката, но дори за каква преписка става дума. Тя се ядоса – ама че егоист, не се интересува ни кой с какво е ...

Понякога с вълшебната ти същност
се срещам в пъстри, звездни измерения
и в съчетание с ефирна външност
танцува твоят дух към просветления.
Омайващо усмихваш се... В очите ...

Земята плаче,
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг. ...

Какво правеше това момиче, не виждаше ли влака? Той извика, но тя неотклонно вървеше напред. Затича се и успя да я задържи в последния момент. Завъртя ѝ един як шамар. Влакът премина край тях.
–Ама, какво правите? – високо извика той.
Чак сега момичето осъзна какво се беше случило. Потрепера, хвана ...

РАВНОСМЕТКИ
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...

Яжте риба на корем-
май научно е доказано,
само,че, не съм серсем
да се тъпча безнаказано.
Екстри имала тя много, ...

Родил съм се с късмет.
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич, ...

Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...

В земя на древни чудеса,
имаше хляб истински, без никакви меса.
Изпечен с любов и без суета,
вкусът му бе най-добрият в света.
От векове той се е приготвял: ...

„Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“
Със създаването на света се появява и човекът ...

Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...

Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...

/на Таня/
Животът дар е! Да се учим в него,
прескачайки над урвите със скок,
надмогнали погрешното си Его,
променяйки мига за нас жесток. ...

От ден на ден Глеб слабееше, изглеждаше все по-унил и тъжен. Причината за това не беше фактът, че храната, която дедушка Саша му предлагаше, ставаше все по-оскъдна. Не, не беше това! С всеки изминат ден в котешката му душа все по-настойчиво се загнездваше усещането, че е пренебрегнат и изоставен. Пр ...

Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.
"Бог дава но в кошара не вкарва" ...

Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...

Astarte rules the hearts
Giving love to people
No one can avoid it
Endless
Sun Ray

Сред звездна гарнитура -
две резенчета нощ ...
Едно от най-вълшебните блюда ...
И аромат на лято,
който носи мощ ...