Знаеш ли как вечер заспивам с мисли за теб...
Знаеш ли как сърцето ми бие само за теб.
Знаеш ли как в ума ми си постоянно, как заобичвам те бавно.
Знаеш ли как изтръпвам като ме докоснеш,колко много щастие ми носиш...
Знаеш ли нощите колко са ми самотни без твоята прегръдка, знаеш ли как жадувам аз ...

Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...

ИГУМЕНЪТ
Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир. ...

Изоставени на произвола на съдбата,
те пораждат болка и тъга в душата!
Кой го е грижа и се вълнува за тях!?
Кой ги забравя, когато мисли:"Успях!"?
Не мислите как на слабите да помогнете, ...

Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...

Днес, от стиховете недописани,
събирам строфи –
стотици песъчинки слисани
от поетичните ми катастрофи.
Меракът ми е да направя замък – ...

Разпусна си косите златнокоси.
Докосна с нея меката трева.
Побегна с крачета боси,
с лице огряно в светлина.
Косата - облак фееричен ...

Шарено е слънцето в небето,
шарено по детски то блести –
шарено в душата и сърцето
носи радост, обич и мечти!
Шареният свят ми се усмихва, ...

Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват ...

Дали изтича времето на разума
и преобръща сякаш този свят,
аз не разбирам смисъла на казуса
да се лишиш от Божа благодат.
Какво, ако не бъдеш първи в злото? ...

А Уйлям младши растеше под грижите на всички.
- Пит, не се ли затъжи за ''Виктория ''. Хайде пак да идем, и на Уйлям ще му е интересно, ти ще го сложиш в раничката отпред да шляпа с ръчички по румпелите, може да стане мореплавател - смееше се Джеин - Отиваме нали, ще се обадя на Мария, че ще й госту ...

пасвате си като две парчета
от пъзел древен и красив
познания се припокриват
и спорът ви остава жив
на две Искри живот сте дали ...

Гергана дълго поглед не откъсна
от тримата щастливо вдъхновени.
Сърцето ѝ в терзания се късаше
и осъзна, че вече е решена
при братовчеда, който я обича ...

Зората подпали небето в рубини,
окъпа птичата песен в червено.
Слънцето тънки струни опъна,
паяче заплете ранните сенки,
в килими от слънчогледи огрени. ...

Вече е Юли. Сутрините са топли. Денят е щедър на слънчеви лъчи. Самият месец не обича самотата, която се е заселила в мен. Нявсякъде се вижда как хората ходят по двойки. Влюбени. Хванати за ръце. Лято е. Няма страх от миналите зимни месеци. Нито се старува от идващете дни. Защото има още много слънц ...

Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá ...

- Как можа да стане тази беля - затюхка се Политикът, усещайки мазната топлина, която обгръщаше задните му части под панталона - добре, че сутринта обух кюлотите на любовницата (она бе от другата партия, с която официално се караха, а иначе, редовно си обменяха телесни секрети зад кулисите, та оттам ...

Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...

– Спиш ли вече?
Мислиш ли за мене?
Може би сънуваш ме в нощта?
Как си, мили?
Вечно нямаш време, ...

Елизабет избърса потта от челото си и подръпна яката на чолито си, опитвайки се да се разхлади. Жегата явно не бе чула новината, че е вечер вече от няколко часа и че в пустинята по това време трябва даже да е студено, и отказваше да си тръгне. В резултат девойката се топеше, докато следваше Чарли по ...

И по-добре сме бѝли, няма спор,
когато, пряко сили, в общ отбор
загърбили лъжата, бихме с три
на нула и враждата се стопи.
И по-далеч ще зърнем от носа, ...

На В
Понякога неистово ми липсваш.
Дълбая в небесата океани.
Прелита в посивелите ми мисли
безкрайност от тъга и бели врани. ...

Ако почна… да рисувам
със боички този свят,
дълго няма… да мъдрувам,
ще го мацна с моя цвят.
Ще нацапам всичко в синьо, ...

Тъй както казва Шели,
душите на нещата се привличат.
Дали, защо, но, пък, обаче
и напротив тук не важат.
В духа на времето живеем, ...

Слънцето ми е любимо,
лятото ми е мечта,
морска радост в мене има,
морска съм вълна, летя.
Пълна с трепет и надежда, ...

Красиви думи всеки може да ти каже.
Но иска се умение да те разтапя на водна баня, като шоколад…
В гърдите свие ли те, задух имаш ли във дробовете… Не! Не ти говоря за страдание!
Гориш отвътре… Сърцето го обзема жега - става Ад!
Навсякъде по цялото ти тяло топлина! ...

Сърби ме тялото от пустите комари,
езикът ме сърби от ругатни,
сърби от новите процентови шамари,
министърът с които ни дари.
Сърбежите и утре продължават. ...

Била съм в живота си:
и волева, и слаба,
и безразлична, и одухотворена,
и дребнава, и "широко скроена",
и емоционална, и студена. ...

Всеки го боли от нещо,
всеки носи от миналото си.
Но любовта лекува душите,
всеки миг е мигновение.
Минало или настояще, ...

Животът е достатъчно значим, но недостатъчен,за да разберем ближния си.
България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.
След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и у ...

Юли се влюби в морето,
в южния бряг и вълните,
в чудните песни, с които
чайки ухажват скалите,
в жежкия пясък на плажа, ...

САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...

На земята, на земята,
там при корените свои,
той положил е главата,
като в царските покои.
Овехтелите одежди, ...

Виж, татко, тук е вече кака Роси!
Тя рано е дошла и ни посреща!
"Дали ще ми задават те въпроси?
Видяха ли я? Стана ѝ горещо...
Момчил и Поли тръгнаха към нея, ...

Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...