Мъчи ме споменът за едни очи,
красиви, бистри и добри,
ах, колко ме боли,
че не виждам любов в тези очи...
Мъчи ме споменът за едни устни нежни, ...

- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: ...

Кажи ми, няма да издам
на другиго, че вярваш във доброто.
Аз единствен ще го знам
и между двама ни ще си остане.
Имам план за нас двамина. ...

Подплаших самодивите
в погледа.
Побягнаха
като от извор пресъхващ.
От косите им ...

Имах си една мечта,
тя доведе ме на света,
тя е моята магъосница.
Сбъдна ли се тя сега?
Дори и аз не зная. ...

>> гледаш тъжно
>> някъде там
>> вътре
>> е тежко
>> знам ...

Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...

Как да прехвръкне искра помежду ни?
Всички живеем в различни вселени.
Потънали в себе си, ползваме думи,
малки частици от нас сътворени.
Пишем с надежда, измисляме рими, ...

Палат. Богатства без разкош.
И всички стаи в него светят!
Цветя, букети, тиха нощ...
ухаят нежно и нашепват.
Във сянка спотаява дъх, ...

Моето сърце те чака нощем
и търси твойте ръце,
иска да усеща още
твойте проблясващи криле.
Във тъмнината глас дочух, ...

Как искам да мога да пиша за пеперудите ефирни и залезите красиви.
Да мога да кажа как златиста перелина покрива
склоновете стръмни и морето синьо.
Как птичка там прелита и как някой някъде се скита.
Как искам поточе бистро да опиша, ...

Жена!
Да брули вятър лицето ти,
да милва слънце очите ти,
да мълчи самотата в сърцето ти,
да пеят в теб струни "Простете си", ...

Очите ми казваха: "Не си отивай",
но ти не видя,
тръгна си, изостави ме сама.
Аз останах безмълвна, смутена,
нищо не виждах, ...

Някога
А имаше време, когато
сълзите й бяха елмаз,
косата й - бляскаво злато.
Тъй влюбен във нея бях аз.

Сутрин се будя под силното слънце
жаден, с надежда те чакам. Върни се!
A ти си отиваш все тъй далече,
моя малка прекрасна росице.
Денем те искам жадна до мене, ...

Поклон пред тебе, майко свята,
поклон за всичко, което си ми дала -
любов и обич, топлина...
за мен - едничка на света.
За празника ти днес те поздравявам, ...

Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри ...

Угасна...
последното ми листо погина -
болезнено червено
и сухо от живинка изпита.
Падна... ...

Обичах
или поне така си мислех,
влюбен бях, но в какво,
не спирам да се питам днес?
С красотата си ли ме плени ...

В календарната любов не вярвам,
не вярвам в Първата или във Вечната,
мини през мен, аз пътя Ти проправям,
защото знам! Какво е да намериш всичкото?
Не вярвам в любовта със прилагателни, ...

Днес казват, че е празник! - Така ли!?
А аз дори и не разбрах!
За мен всеки ден е празник -
от мига, в който те видях!

Бягство...
Мога да избягам от всеки и от всичко. От себе си не мога да избягам. Опитвам се да облека емоции в думи, да опиша чувства, да намеря брод...
Спасение...
От какво да се спасявам? От себе си ли? Та аз непрекъснато се търся и дали някога ще се открия? И ще бъда ли толкова истинска и свободна ...

Вървя аз всеки ден по пътища познати
и се натъквам на лица тъй непознати.
Гримаси сложни приковали техните черти,
очи, пропити от сълзи,
тревоги завладели нежните души! ...

Във тази нощ една звезда ти се усмихва.
Една луна ти подарява моя стих...
Ти сладко спиш, а аз за теб пак пиша.
Какво от туй? Какво от туй, че спиш?
Какво от туй, че ти не знаеш колко ...