Ще изяде ли мишката книжката?
След първия прочит на този въпрос в съзнанието ми веднага изникна друг... А защо въобще трябва някой да яде някого? Не може ли двете неща да вървят заедно, като естествено едното е малко по-напред от другото?! Естествено, че може! Ако към проблема (ако това може да се к ...

В тоз обречен,
по човешки нечовешки свят,
изтръгни душата ми ранима.
Излишна е във времето
на хора от бетон, ...

Господи, Силен Си довека, Господи, покажи ми мир, любов и знание... НЕ Ме оставяй да погина... не ме забравяй Ти...
Душата и сърцето към Тебе тичат и милеят... за Тебе ще копнея, за Тебе ще живея.
До сетен дъх се моля, до сетен час изричам Твойто Име на колене, Твойта Слава ще възпявам.
Към Тебе ще ...

Господи, Ти Си пътят, истината и животът,
нека вървя по този път, нека приема словото Ти дълбоко в душата си и живея живота, както Ти ни учиш.
Исусе, никой не отива при Отца освен чрез Теб,
нека следвам само Теб, нека Те слушам и обичам.
Господи, посей в мен част от любовта Си, за да пожъна чрез нея ...

Той ме иска, той обича...
аз му липсвам...
Искам го! Във мене почва буря,
стена, прелъстена, вдишвам и треперя,
искам да го видя!... ...

На тавана под гредите
светеше забравена лампа,
качих се за старите касови книги
и я видях, ключа и щракнах…
Тя угасна... После пак я светнах. ...

Йехова, прекият наследник на Бог Ра, най-първият и най-великият демиург на всичко живо и мъртво с изключение на Смока Панчо и онова неописуемо и непредотвратимо бедствие Ламята Спаска изкрещя силно разгневен:
-Ти ли, гнусно зелено чудовище, ми изяде ябълката и ухапа змията, която избяга?
Спаска лени ...

Горчи ми вече и вкусът на шоколада,
прекалено сладък е...
Горчи… горчи, не усещам вече наслада,
само болка и сълзи…
Гори в мен огън, макар да е от лед, ...

" Ти изнасили невинността..."
Cursed
Изпей ми нежната приспивна песен.
Да те позная! Ти ли си, Невинност?!
Така те искам... Болно ми е много. ...

През огромния панорамен прозорец пред мен ясно се виждат светлините на града - ярки, многоцветни, измамни - както е измамно всичко през нощта. По улиците на тридесет етажа под мен всичко си е по старому - дилъри в черни суичъри зарибяват поредните бедни души, жадуващи за няколко мига ефимерно щастие ...

Вдъхновено от:
***
Сбраха облаците тягостен рефрен
и наперено се взряха в тишината,
от която - болен и сломен, ...

Пътешествие към доброто... Любовта. Към определено място или към себе си. През целия си живот ние пътуваме към някаква цел. Случва се първо да трябва да я открием и след това да тръгнем. Възможно е да не виждаме това, към което вървим, но то ни привлича като магнит.
Понякога тръгваме към непознатото ...

Ето, че навън започна да вали...
Вали и в моите очи.
Откакто ти не си до мен
е дъждовен всеки ден.
Как искам отново слънце да изгрее ...

Когато във съня ми се явяваш,
и палиш ме, и палиш ме с очи,
се чупят всички тежки катинари
и нищо помежду ни не стои.
Когато ме целуваш с устни росни, ...

Разнежени тела.
Голи мисли ме събуждат.
Виждам те как гориш.
Светлината ме подлудява.
Устните ми се въртят по теб. ...

У ДОМА
На майка ми
Целуват се два гълъба на стряхата.
Любува им се пролетното слънце.
Даряват ме цветята със ухания. ...

Не се сривай в мислите ми...
Не потъвай във сърцето ми...
Нека думите имат смисъл,
нека другите бъдат нищо...
Стена да издигна - как? ...

Казват, че всяко пътуване има своя край. Разбира се, хората говорят много неща, но точно с това съм склонен да се съглася. Всеки край е едно ново начало, допълвам аз и лицето в огледалото се усмихва. Набръчкано лице, средна възраст и силни скули. Само с такава физиономия можеш да доведеш нещата до е ...

Отново в съня се усмихвам,
защото чувам нашата песен.
И смирена, щастлива притихвам...
... нежни звуци като слънчева есен.
Ликът ти пред мене изплува - ...

Безлунна нощ.
Споделени сияния,
после - тишина...

Мълния бляска все тъй помежду ни,
а ни разделят трънливите друми.
Стъпкала гордост от празните думи,
тихо пристъпвам в съня ти, любими.
Думи за обич във моя ти шепна, ...

Предатели,
лъжци,
изменници -
навсякъде,
наоколо, ...

Когато в сянката на здрача
остана с мислите на „ти",
и никой на вратата ми не чака,
и самота край мен кръжи...
тогава в мен се борят чувства, ...

Строшени!? Да, срутени бяха стените,
прозорците падат безмълвно, без стон,
стърчаха самотни в почуда стрехите,
висеше гротескно олющен балкон.
Мотаят се морни, забързани птици, ...

Навън отново вали, вали...
Срещнахме се очи в очи,
но уви...
С нея вече си ти!
И всяка целувка, ...