Колко е тихо!
Миг покой.
Самотата почука.
Спри, постой!

познавам те, че не от студ - от плач трепериш,
а аз да те събудя трябва, тихичко заспал във мен...

Позволи на потопа да глътне
насъбраните капчуци раздели!
Ураган от бедствия да тътне,
да не среща низ от предели!
Позволи на таз стихия да те докосва, ...

Какво да ти разкажа!?
Не дораснахме
дотам да се споделяме със себе си.
Играхме на любов и на приятелство,
запълвахме самотните недели. ...

Защо толкова те е страх,
защо болка ти ми причиняваш?
Разбиваш сърцето ми на прах
и продължаваш да ме нараняваш.
О, моля те, веднъж признай, ...

Утре ще те срещна.
Ще бъда облечена в бяла коприна
и като на сън ще заговоря.
Гласът ми ще бъде
мек и магичен ...

Ти си път от неизвестното...
Скрита сянка в нощта.
Златна ивица ме разгръща до теб.
Погледът ме завладя.
Разтреперих се като огъня. ...

Жълт пламък,
малък,
приблещукващ.
Свещ бяла,
в свещника си – ...

Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...

Напоследък в училищата има голямо насилие! Това го знам от личен опит! Всеки ден ходих на училище и се страхувах от едни момичета. Те гледаха как само да се закачат с мен. Аз не обичам да се бия, не обичам насилие и не смятам, че други обичат. Но, както казват, хората са различни, те са като петте н ...

Сълзи не потичат от очите.
Усмивки не излизат.
И това е сила?
Превърнали сме се в зверове,
без да разкъсваме тоя до нас. ...

Едно лирично отклонение
- Аз съм Александъра Велики!
- Аз Диоген съм пък, Циника!
"Аз съм Диоген Циника!" -
това е мойто мото във живота. ...

Защото Аз,
защото Ти,
Защото Ние ще сме две загубени души,
(но заедно)
намерени един от друг ...

Пред прага ми го сложи. Недоносено.
Аз го приех, защото дълго го бленувах.
Започнах всичко да му нося
и болестите му преболедувах.
До късно съм стояла, чакайки ...

Реши Пора
да прескочи стобора
и както онуй лято
да отмъкне кокошето ято.
Искаше той да се вмъкне, ...

Полъх на лято, или спомен,
в зимен ден, замъглен от тъга.
Припев на песен любовна,
или просто напев болезнен (вече) от минали дни...
Всичко носи абсурди във себе си. ...

>> Часовникът тихичко тиктака.
>> В недопити чаши
>> пламъкът на свещ се отразява.
>> През прозореца
>> луната сънено наднича. ...

ОТВЪДНО
Когато си отида от един гроб,
заринат с камъни,
душата ми, прогнила в мъките
на вяла изповед, ще плаче. ...

АнГел
Понечих да погаля
крилцата, кръвта
беше лепкав гел.
-- ...

Всяка среща с теб е мъка, но пък без тебе още повече боли.
Разаплакана душата ми с мечти е пълна, но как да и разкажа, че никога
не мога да те имам, че те имах, но една лъжа ни раздели.
Ти, както винаги, го казваш, лесно е да те забравя.
И как, кажи? Като най-хубавите мигове на тебе подарих. ...

Сладки мисли обзели са сърцата,
ти, моя захарна любов.
Мълчи и слушай сетивата
и да мечтаеш, ще бъдеш ти готов.
Огнено в мен любов напира ...

Ние живеем тиха
загадъчност.
Носим светла надежда
и мир.
Понякога в безвремие забравяме ...

Той!
В сърцето ми запали огън,
Една реалност или сбъдната мечта
Леда разтапя и избухва пламък
И ето, че се ражда любовта. ...

Ех, Любов!
Остани Горда и Млада,
както е казал Поетът...
Голотата ти всеки ще граби,
но ти не Умирай!... ...

Отдавна принцовете ослепяха.Принцесите - съвсем не са принцеси,че сто години никой днес не чака,за да целуне и да си даде адреса.Отдавна феите са без поръчки,ловецът днес е жертва на Снежанка,по складовете - куп вълшебни пръчки,джуджетата - подремват си на сянка.Кристалните пантофки се намиратна кил ...

Това е чувството, от което понякога много те боли, променя съзнанието ти, върши чудо след чудо, а друг път те задъхва от щастие. Такава любов не можеш да предизвикаш, тя идва тогава, когато най-малко я очакваш. Когато се случи, ти знаеш, че животът ти никога няма да бъде същият, знаеш, че дори и сам ...

Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...

Пристрастих се
към любов-неполучаване
и виновно се облякох
в мълчаливост,
отзвучава в ехо ...

Името ми е Самота,
моят дом е твоето сърце…
Предвестница съм на смъртта,
направена съм от твоите ръце!
Името ми е Сълза, ...

Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...

Уморени пеперуди
във главата
пърхат лудо...
Във душата -
нежни струни, ...

Аз те взех
Аз помня, трябваше да тръгна,
не исках, но трябваше да те оставя,
помня, за последно ме прегърна
и тихо каза "Няма да те забравя". ...

Тихо! Замълчи!
Не ми се слушат думи, напоени с отрова.
Преглътни гордостта си и силно ме прегърни.
Докажи, че ще бъдеш моята опора.
Не ме залъгвай с усмивки и лъжовни комплименти. ...

Защо ме измъчваш така, ми кажи,
нима ревността ми не стигна за тебе,
пробутваш ми само омраза, лъжи,
за теб съм предмет непотребен.
Защо ежедневно се дразниш със мен ...

Реших да бъда честна с теб,
обещала ти бях тайни помежду ни да няма.
Изгубих те за лъжа и минали грешки,
Изгубих те, няма обратен път назад.
И сега е нямо сърцето ми. ...

Лежа отегчена и мисля за отминалия ден,
от мрачния полъх на нощта по-студен,
опитвам се да забравя какво ми причини
и се моля за всичко някой да ми прости...
Минута след минута, цигара след цигара, ...

Помниш ли какво ми каза?
Любовта ни щяла да е вечна...
и аз плахо вярвах в твоите слова,
омайваха ме до пристрастие...
Помниш ли какво се случи? ...

Разцъфвам аз пред теб,
като червена роза...
накичена от капчици роса.
Изпиваш ме със устни
и не мога от страст, ...

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...