Отивай си.Сбогувай се със мене.Вземи си ризите, с които ме дари.Аз сложих кръст на миналото време.Сега не съм самаи вече не боли.В живота ми, с несбъднати мечтания,дотътрих се с пречупени криле.Косите, побелели от терзания,отрязах ги. Отново не боли.Обичана съм. (Даже съм щастлива...)Макар да не оби ...

Я тебя помню , я тебя помню
Дима Билан
Этой волшебною , бархатной ночью
Я не могу уснуть , что - то мешает
Может случайно , а может нарочно ...

Пуста е душата ми от толкова години,
дори не знам мога ли все още да обичам,
сякаш в сърцето ми се редуват само зими
и другите сезони безапелационно аз отричам.
Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила, ...

Вечен сън!
Заспах аз своя вечен сън и не ще се събудя вече.
Душата от тялото ми е вън и скита някъде далече.
О, зная, отново ще се преродя като стих,
вълна или пък вятър. ...

Part One: Life
XXVII
АЗ СЪМ никоя! Ти кой си?
И ти ли също никой си?
Тогава двойка сме – но да си траеш! ...

Заедно
(посветено на съпругата ми)
Ръка за ръка, сърце във сърце,
тяло при тяло, очи към очи,
съдба със съдба, лице до лице, ...

Дечко малък бях -
вярвах в добро и справедливо.
Все усмихната бях -
опиянявах те с това.
В емоциите си летях - ...

Когато пътят ми е само тревога...
умея мълчаливо да те обичам,
прости, че само така мога...
идеална не съм, не го отричам...
И твоята мисъл пак ми шепти... ...

Ликьор с пияни вишни
Нека само тази нощ да бъде по-лирична,
за миг да бъда по-различна.
Да свалим от телата си всекидневното сиво,
да рисуваме с пръсти толкова диво, ...

* * *
Уморени сенки. Леденее постелята.
Не спи вечерта,
щом денят е прострелян.

Искам, мила мамо, днес да се омъжа.
Ние вече сме решили.
Не хитрувам и не лъжа, родители мили.
Ще живея във голяма къща,
с десет спални, със антре и хол. ...

Без теб...
Вратите ми са невъзможно тихи,
а щракането някога ме дразнеше.
Бяхме двамата несъвършени щрихи.
Тишината ми сега е тъжно празнична. ...

Броят им в число е малък,
на медицински значи "край".
Чух диагнозата. Припадък
изписка в утробата ми май.
Факторът за болест е в мене. ...

Защо да вярвам в предсказания
за романтични срещи и любови?
Щом приказките за принцеси са измислени,
пък принцовете се изгубиха от липси.
А тиквата, като луната жълта, ...

Животът не е грехове и болка!
От Бога има много чудеса!
И Той вещае пътя ни нататък,
чертае срещи,
истини, ...

ЗАХАРЧИЦА
Почука на моята врата,
готина комшийка една
и със срамежлива усмивка,
чаша захар си поиска. ...

Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар.
Петлите само тихо се прозяват, ...

Нарисувай ме сякаш съм пролет,
в ярки багри ме ти оцвети,
напои ме със мирис на рози,
облечи ме в слънца и луни.
Във очите ми нека звездите ...

Капка вода на пресъхнали устни.
Лъч светлина, на мрачно небе.
Въздухът, който искам да дишам.
Вълшебство, изпълващо мойто сърце.
Можеш да ме накараш да се усмихвам. ...

Шампанско, ягоди имъничко надеждав чашите искри и ме повеждапо пътища мечтани,изпълнена с мисливсе желании чакани с години.В тези чаши сега искри една усмивка,че пак си туки може би ще исками да останеш.А някаква сълзасе крие под клепача ми,събуждам се,в съня бе истински,различен някак си.
Наяве - п ...

Какво е детството? Това е
навред узряло, слънчево поле,
набързо счупена във камък диня,
прежурените бузки на дете.
Филията със мас и мерудия, ...

Тя стоеше пред монитора с натежали за сън клепачи и пишеше с равномерно и спокойно чаткане по клавишите. Сякаш всичко щеше да започне сега, в този миг.
Изпращаше поздравителни картички на всичките си познати и пациенти. Усмихваше им се с онази успокояваща и слънчева усмивка, сякаш всеки един от тях ...

... звънчета от ручея на парнар
Ако намериш подходящо време
или пролука във вселената,
където съумяваш да си себе си.
В сърцевината на ...

Не ме забравяй, остани,
безпомощна ще викам във нощта,
не си отивай, приеми
тез думи мои за молба.
Не ме поглеждай безразлично, ...

Вероятно, вдъхновено от катеринарина: "Порасналата твоя дъщеря"
Отново ще се прибере с клатушкане.
И пак ще е навъсен от света.
Вратата ще затръшне и, олюшквайки
ще псува притеснената жена. ...

Бездна...
А в нея ме чака смъртта.
Свалям обувките, дрехите... всичко.
И по пътеката тръгвам сама.
Сълзите в очите изсъхват от пламъците на ада, ...

Омръзна ми да сричам думите измислени -
оригинална пустош в непрогледна празнота.
Да зея в словоблудства приказно безсмислени
и чудом да се чудя: ”Само с мен ли е така?...”
Омръзна ми да чувствам емоции неискрени - ...

Трябва...
Кажи си: "Трябва да успея!"
Трябва да надвия своя нрав!
Трябва да успея и ще го направя!
Трябва да мога да обичам! ...

Раздразнение, умора,
болка-неволя.
Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито ...

Из улиците кални на покварата
детински светлата душа погубих...
Чаках Любовта да спре на гарата,
но на чуждите парфюми сред омарата
истинския аромат във мен загърбих... ...

Понякога...
Денят поглъща часовете си
и заспива в сита леност.
Замират тихо и камбаните
в камбанария с непотребност. ...

Прости ми, раздира ме мъка,
не мога да бъда добра.
Преболях страх и разлъка,
но платих висока цена.
Прости ми за днешните грешки, ...

Стрелките на часовника отмерват
със точност земните ни дни.
Какво ли времето от нас ще вземе,
какво докрай ще съхраним?
Дано останем честни и достойни ...

Ти винаги се връщаш.
Щом животът тръгне в коловози.
Раменете ми обгръщаш,
сутрин ме посрещаш с рози.
Ти винаги се връщаш. ...