Слънцето обгърнало е нежно
традиционно белите им чела.
И има жестока безметежност
из въздуха в полята на Смъртта.
И днес със изгрева видях ги... ...

Плача за тебе
Плача за тебе и никой не вижда
как сълзи се стичат по мойто лице
и как любовта като буря приижда
и колко много болка има в моето сърце. ...

Милост
Умът е толкоз малък,
за да я обхване.
И къс е погледът,
за да достигне края. ...

И всичко пропиляно -
да се завърнеш в малкия парк,
там, в сърцето студено
и да получиш светлината пак.
Вече е затрупано с листа, ...

Ако можех само аз да върна,
да върна времето назад.
Отново щях да те прегърна,
отново щях да бъда млад.
Всичко започва отначало. ...

ФИЛМЪТ
Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото сел ...

Думите не стигат!
Излишна е всяка строфа,
всяка рима, всеки стих.
Тази любов необяснима
вече месец вътре в нас гори. ...

HIM - Beautiful
Just one look into your eyes
One look and I'm crying
'Cause you're so beautiful
Just one kiss and I'm alive ...

Искам да пърхам с криле
над цветето на любовта!
Искам да се съзтезавам с времето,
надбягвайки болката!
Искам да полетя с птиците, ...

>
>
>
>
> Сняг вали,вали, ...

Отново
Отново те няма
Отново съм сама
Отново си при нея
И отново ще се върнеш ...

Sampanjac
Jedna do druge, tu ste vas dve
jedna za mene, druga za sve
a ja znojim se, sebe bojim se
To sto je moje sigurno je ...

[la versione italiana di "Speak Softly Love" (Andy Williams)]
Джани Моранди - Говори ми тихо
[италианската версия на "Тихичко ми говорѝ" (Анди Уилямс)]
(Autori di "Speak Softly Love": Lawrence Kusik & Nino Rota)
[Автори на "Тихичко ми говорѝ": Лорънс Кусик & Нино Рота] ...

За пореден път посягам към огледалото... Не знам дали искам да погледна в него... Страх ме е, че там отново няма да бъде моето отражение, а нейното... на момичето, в което неволно се превърнах, без дори да съм го искала... Вече не познавам себе си, не познавам и нея, онази, която ми открадна живота, ...

Здравей,
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...

Назови ме вятър, клонка от маслина,
избери за мене пролетен парфюм,
запали ми огън в бялата камина,
в бяло да засвети каменния друм,
за да дойде конник в рицарски доспехи, ...

Сълзи за батко
Аз гушнах топлата възглавница
и се опитах да заспя.
Пред мен изникна образът на батко
и в горки сълзи се облях... ...

Река съм
Родих се от извор и тръгнах едва,
а после подскочих и вихрено бликнах
от камък на камък - ах, дива вода!
Със сила проправях си път през скалите... ...

Хребети от глухи обещания
трудно просветляваха във мрака.
Водевил, стъписващ от мълчания,
мнимото съгласие дочака.
Минали, прочетените страници ...

Вечер е. Нощта се е сляла
с трагизма и болката на изтерзани души.
Утре пак, от деня побеляла,
ще носи тя полъх на вяра за по-добри дни...
Сутрин борбата започва наново, ...

1. Малко китно градче,
там всеки чувства се добре!
Пролет, лято, есен, зима,
красотата винаги я има!
2. Екопътеката ни посетете ...

Когато усещах как стенеше,
как нежно ръмжеше до края,
как пламък в очички притихнали
виждах, докато ме галеше.
Когато усетих аз устните, ...

Кога приспахме болните съмнения,
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи, ...

Дъхът ми огнен изографиса...
Смъртта дари ми глътка въздух
и пропука вакуума от черни мисли,
сгушена в златисто-белия ти ореол,
приседнах да се стопля, ...

Погледни ме, толкоз ли е трудно
в погледа ти нежност да личи?
Погледни ме, нищо друго не желая,
само гледай ме с изгарящи очи.
Пожелай ме, нека да усещам как ...

СЕЛОТО
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...

Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...

Ако знаеш колко трудно е да бъда силна...
и тъгата в очите ми да не личи...
Ако знаеш колко много струва ми
да не ме вижда никой обляна в сълзи...
Ти си толкова далеч, сякаш си на края на света, ...

Звезда
Беше тъмно, късно през нощта,
когато нежно ме хвана за ръце,
ти подари ми най-голямата звезда,
която да топли моето сърце. ...

Съжалявам, че е толкова дълго, дано да имате търпение да го прочетете...
Вървеше момиче в утрин зимна,
мрачно, но с красота завидна.
Към училище само то крачеше,
нито един приятел не изскачаше. ...