Тази зима
не е моята,
а е друга и различна.
Тя е чужда
и на нищо не прилича. ...

В днешно време хората живеят в един забързан, динамичен, натоварен свят. Мислите им са заети с работа, пари, имущество и т.н. глупости, които му пречат да види истински важните неща в живота. Тук идва въпросът „Кое е това толкова важно нещо" , за което човека не отделя внимание. Това е любовта.
Пред ...

***
Уханна е нощта...
настъпва...
Дори нахлува честичко...
в съня ми... ...

Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито ...

Зимата пак дойде на гости,
още по-студена, по-красива,
таз моя роднина!
Ти се чудиш, защо ми е роднина?!
Аз ще ти отговоря така: ...

Светлината пада върху твойта снимка.
Почти забравихме се с теб,
а тя навява ми тъга безлична
и спомени, превърнали се в лед.
И твойта сянка още я рисувам ...

Натали
Ах, как жестоко времето минава...
Кога порасна ти?
Очите твои още ме изгарят.
Но пораснала си ти. ...

колко сме малки
като капки в океан...
човешки съдби
всеки Ариадна
е зарадвала с мечти ...

I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...

Реших!
> Къде в житейския си път изгубих своята наивност?
>
> Защо си мисля, че съвсем останах без добра сетивност?
> ...

Едно недооценено дете,
едно недооценено сърце...
Една недооценена душа,
една недооценена любов!
Едно дете ...

Във сянката на времето живеем,
задъхвайки се в неговия бяг,
събираме по пътя си надежда
и търсиме по-сигурния бряг.
Откриваме праистини човешки, ...

Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...

Любов от ничие сърце
не можеш да откраднеш,
ако в него тя гори за друг.
Излишно е любов да просиш -
за любовта са нужни двама, ...

Обичах Те! И още те обичам...
За Теб са мислите ми - до зори,
дори и да отричам - пред всички и пред себе си дори.
Ти идваш в съня ми неспокоен, тъй ясно виждам ТЕ сега.
Пред мен Си все така - красива, стройна... ...

Студени сълзи.
Момиченце малко плаче в гората.
Мъртвец след нея върви.
Дълбока, студена - през гората минава река.
Хиляди вътре, трупове на малки деца. ...

... Беше толкова красиво с теб, летях в небесата. Ти беше моят принц, а аз твоята принцеса. Обичахме се така силно и повтаряхме пред всички, че никоя сила на този свят не би могла да ни раздели. Спомни ли си? За тези думи? За клетвите? За сълзите? Аз си спомних... Но какво да си спомням? След като а ...

хайку
бездънни очи
на морна самодива
търсят щастие...

Искам да изстина в ръцете ти.
Искам да видиш бледото ми лице, кървавите следи от сълзи...
Искам да усетиш последния удар на сърцето - сърцето, което ти уби.
Искам да чуеш последните ми думи - думи, които не изрекох преди...
Искам да те заболи, да усетя горещите ти сълзи и душата ти как крещи - "Върн ...

До теб
Ела, любов, да те прегърна,
че още малко ще сме двама,
от този свят аз ще си тръгна,
но и тогава до теб ще остана. ...

А колко много те обичах...
без теб и птичките ридаха,
без теб и моя смях е поза,
без теб откъсната бях роза,
без теб не смеех да мечтая, ...

Гражданино на планетата Земя,
защо загуби обичта си към Луната,
а тя те вика Жадна за теб в нощта,
отпила от Звездите глътка любов в тишината...

Не ме търси там, където...
Не ме търси там, където отдавна ме няма...
Там... където ме изостави преди време,
там, където устните се сливаха,
а душите преплитаха... ...

Върви тя, върви, без да спира.
Мълчи, продължава по пътя сама.
Сякаш търси нещо, някой, но не го намира.
Всичко е потънало в непрогледната тъма.
Така тихо е, само шепотът на вятъра се чува. ...

Ти си човекът, който ме докосна със своето сърце,
взе ми ума и душата ми превзе.
Научи ме да обичам, да се боря и простя,
показа ми, че съществува любов
и дори че няма вечно самота. ...

Риших аз днеска сутринта
да туря край на лошуту си наструение
И бърже, бърже с ликута
уставих фсякакво предубиждение.
Грацилно си надянах новътъ ми блузка, ...

Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...

АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...

Подари, подари ми за коледа празна кутия.
Подари тишина, окована в картонен затвор.
Не ми давай надежда да пия,
не засаждай усмивки в проклетия двор.
Отдавна преварнах се в камък ...