Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.7K resultados
Мое - Чеслав Милош
🇧🇬
Мое
"Моите родители, моят мъж, моята сестра".
Закусвам в кафенето, заслушан.
Гласовете на жените шумолят и се изпълват
В ритуал, който ни е необходим. ...
Обичах. Обичам.
Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори ...
в неделя преди курса
в неделя нацъфтяла с люляци
сме тръгнали приумица на черква
от вратата кръстене старателно и гледаме
напред защото тука е за молене ...
Как ще живеем, ако няма проблеми?Дали ще сме паразити на тая Земя?Нека докажем, че сме стойностни хора,без да хвърляме други вина!....... В това необятно пространство,във този разшарил се святживеем и мерим богатства,умираме и се раждаме пак!
От нощните тайни забулени(Луната е бременна с тях)!Двойки ...
Един твой поглед ми стига,
за да ти призная лъжите си,
за да ти кажа и всичките си истини,
за да ти разкрия тайните си,
за да ти споделя мечтите си. ...
В кафявото оглеждай се и чети.
Аз ще ти подсказвам.
Прочете ли? Но защо сълзи?
С усмивка щастието аз посрещам.
Нали искаше доказателства? Ето ти две. ...
Събуждам се, по клепките ми лепне
ласката на есенната ми любов,
прокапва във очите, тихо стене,
жадува светлина и богослов.
Във дланите събирам тишината й ...
Когато аз реша да си отида,
ти не можеш да ме спреш,
когато любовта ми към теб премине,
ти не можеш с нея да умреш.
Казвах ти безкрайно много пъти, ...
Не мога да забравя тази вечер
и погледа ти, който в мен се взираше,
не мога да се доближа до теб сега,
усещах, че нашата любов умираше.
Предполагам, че това е просто начинът ...
Бъдеще
Аз вървя, продължавам все да гледам напред.
Мое искрено бъдеще в златен колет -
следвам твоята пратка из целия свят
и те чакам навсякъде - град подир град. ...
Зашлевиха ме. Много заболя ме.
Страните ми - две пламнали стърнища.
Надигнаха се в гърлото вулкани -
да изкрещя. А аз не казах нищо.
И спънаха ме. Смяха се ехидно. ...
Несмели, плашливи, къде да се денем!?
от празнота, самота, как да горим!?
Хубавите неща свършвали внезапно.
Две капки вода колко ли са заедно!?
С лице към вятъра почвали ласките. ...
Луната броди. Тънка амазонка
пресича в тръс гората през нощта.
Опънатата тетива - гърбът на коня,
а матовата й снага- като стрела.
Косите й са остри върхове, ...
Когато две тела са в страст преплетени
и чувстват края на безкрая,
като с цунами са от вихъра пометени,
издигат се към синьото на Рая!
Усещат приливна вълнá ги как залива ...