Сега е още рано: шест и двайсет.
Последна глътка мрак, преди да съмне.*
Градът е непривично безопасен
в очакване на делника си стръмен.
По къщите си още спящи хора ...

Да, може би греша,
но според кой?!
Между небето и земята,
решава друг, но изборът е мой!
И няма да повярвам на лъжите. ...

Бяха онези соц времена, когато нямаше много, имаше малко, но някак достатъчно да сме щастливи деца.
Бяхме при баба за лятото в малката виличка в гората над Панчарево. Всеки ден слизахме за хляб до фурната за два бели за нас и два черни за кокошките. Така ни заръчваше баба, даваше ни две платнени тор ...

-Бабо, що е ментор? Нещо като тирамису?
-Хи, хи, хи. Шматката ми мила!
-Сетих се! От мента. Напитка. Сладка!
-Млъкни си Ти. Ама си смотана... Слушай! Щот романски Ти не знаеш идва от главата. Мозък ний му викаме. Меко, силно и безкрйно.
-Значи не е сладко... ...

ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...

Цялата холоранска армия от триста хиляди души беше строена на плаца пред главния щаб. Денят се очертаваше слънчев. Войниците стояха мирно в новите си бойни униформи. Пред тях стояха целия виж команден състав. Генерали, полковници, майори и капитани. Генерал Портър излезе напред и заговори:
- Днес е ...

На липсите по гърбавия хребет
съдбата ми ще става по-нелесна
и аз перифразирам стих и песен:
какво е, всъщност, лятото без тебе?
На Юли след сланата подранила, ...

Васа огледа стаята. Усмихна се загадъчно и през смях рече
- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъчениц ...

ограбиха
една страна
до шушка
защото
нейният народ ...

Четете песента ми гневна, сърдита,
безпринципни хора имат власт!
Да и се радват, да им е честита,
тя носи им кеф повече от сласт!
Хора нещастни гладуват, дом нямат, ...

Печатане на пари без „златно покритие“ е узаконено фалшификаторство.

щом е любов - не
изчезва - а трайно се
сърцезагнѐздва
и чо̀пли - и ро̀ви - и
ръчка - с остен въжделен

Ти съвършен до болка и красив!
Ти огненото лято, младостта!
Ти нежен стих – изящен и игрив,
ти болката във моята душа!
Персийски принц или видение – ...

След толкова напъни ялови
на лаици, друго не ни остава,
освен да си наемем отвън политици
да ни оправят държавата.

Зърното - българско, е скъпо!
Ужасно скъпо при това.
Пет лева струва кукуруза,
а без мангизи е солта...
Къде това ли? На морето! ...

1. И кривата краставица за салата става.
2 Младоженец към булката.
- Скъпа, какво ли си ми подготвила за закусчица?...
- Виагра!...
3. Как хубаво готви мама - помисли си мъжът с носталгия по отмиращите патриахални нрави, па се сепна, изтри ръце в престилката, счупи си двете яйца, които му бяха нужни ...

Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...

– Станало ли е нещо? – попита Елизабет, когато хората покрай тях намаляха.
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хв ...

Свети ли светло моята младост,
обляна в мечти безпризорни, или
потопена е в своята цялост,
във вече вечерни, невзрачни тъми.
От зара, живот сред омраза ...

Ама на – пак го пуснах. То и какво да прави човек сутрин, докато закусва…
И ето – мисирките са намерили повод за разтягане на локуми. Канят Сульо и Пулка, точат лафове…
Най-напред за протестите. Които, както отбелязах, са шумни и вдигащи пара. Защото в хората се е насъбрал много гняв. От властта, дъ ...

У него всичко е епично. И връзките на обувките дори – понякога с тях привързваше дългата си коса и тя се вее като конска опашка. А това е епично.
Да не говорим за езика му. Най-често обложен и странно провиснал, той вади дъх от дълбините на нещо клокочесто и зловонно, разкрива плитчина на ума и прос ...

Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...

Пристигнахме във вилата. Противно на очакванията ми, никой не попита повече носим ли си мобилните,лаптопи, за всеобщо учудване имаше табела с паролата за интернет, само се спогледахме и мълчаливо сочехме с очи '' Видя ли има интернет ''.
Предвидливо изключих моите, не заради съблазън, ами се бяхме х ...

Ухае на море стихът събуден
и в розовия изгрев се облича.
Денят се къпе рано в изумруда
и щедро с водорасли е накичен.
Прииждат думи – птици синьо-бели, ...

Всеки си има собствено верую, спрямо което живее.
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...

Поглъща пак желанието отровно,
Очите му проблясват, искрица се разпалва
Подлага на изпитание душата си повторно
И търси той спасение в горчивата забрава
Светът обръща се наопаки отново, ...

VI. Най-дългото пътуване
За празнична утреня бият камбаните ...
и птици запяват, накацали в клоните.
Пътувах към "себе си" в храма с миряните,
застанал под купол или пред иконите. ...

Говорим за юмруци, за насилие,
осъждаме постъпки грозни, зли.
Забравяме едно за съжаление
от думите започва. И от тях боли.
Започва се с обиди, нервен глас ...