Поисках да бъда щастлива,
красиви са тези звезди…
Протегнах ръце да ги стигна,
но някой от мене ги скри.
Откривах ги в чувства прекрасни, ...

Усмивката... тя може да мълчи...
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...

Щом ме пожелаеш
съм насреща
с мен да поиграеш
от страстта гореща...
И глава не ме боли, ...

Душата ми е пеперуда!
Душата ми е нежен цвят!
Днес животът е заблуда
и малко в него си горят!
Душата пее своя песен. ...

Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш ...

Защо да ми е тъжно, че е есен?
Когато грее цветна като мен.
И стих се ниже топъл и унесен,
а всеки ден е с радост украсен.
Дълбока радост, с вярващ, мъдър корен. ...

/логично продължение на https://otkrovenia.com/bg/proza/na-gosti-pri-aborigenite
- Какво има, госпожи?
- Идваме за опровержение…
- Опровержение?
- Вчера ни показаха във вашия сайт какви гадости сте писали по наш адрес… ...

СМИСЪЛ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Невидима съм.
Атом във Вселената
е моят живот, ...

По идея на Венци Василев - София
Иванчо: Тате, какво означава абревиатурата ПП?
Бащата: Педерастията продължава!

Не можем да лъжем света, че сме същите!
Все пак този свят не е от вчера.
На видни места положил е кръстове,
но никой не иска да ги намери.
Месиите са вече старовремска измислица. ...

Das stimmt
В полезрението на циклопите от Студената война
попаднаха еднозначни групировки с оръжия,
поразяващи по-голямата част от населението.
Резолюции изпълниха команда „Шапки долу“ ...

Ти много пъти беше зов за лято,
обаче, по природа, аз съм есен.
Дъждът полепва бързо по листата
и пътят става тягостен и тесен.
От мен до теб са няколко въздишки – ...

/само от глаголи/
Обича. Разпалва. Гори.
Живее. Диша. Предрича.
Пише. Римува. Твори.
Мечтае. Мисли. Изрича. ...

Глухарче, разкажи ми за бързия си танц,
за древното си име и полета в екстаз
къде летиш съдбовно и кой те оцени,
заспиваш ли спокойно и плачеш ли в сълзи
кажи ми, а в замяна, ще ти разкажа аз, ...

октомври 2019 Румяна Славова
Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я, ...

Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...

Сърцето бие
непрестанно, о̀бично
и размечтано,
и е на сърца гнездо,
и за любов вопие!...

Сърцето препуска неспокойно и диво,
сърцето бушува в несвяст.
Май се бунтува искрено, живо
и ритъма чувам му аз.
Сърцето се радва, ...

Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...

Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...

– Ако си накъдриш косата, ще изглеждаш още по-хубава.
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...

Навън вали и някак силно
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия, ...

Събиране на парчетата, останали от друг живот
Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето
Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми ...

— Панайоте — Черния ефрейтор протегна мургавата си ръка към изложения в ППС-то вестник „Народна армия”, — айде да те водя на кенеф.
След развода и разпределението на задачите по райони старшината тъкмо се беше омел и оборотите на службата чувствително спаднаха.
— Дадено. — Панайот поглади гъстите си ...

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...

- Скъпи, помислих си…
- Добро начало, скъпа. Опитай пак…
хххх
Казвам на младия комшия: „Милко, интересно наблюдение – сутрин първи излизам с кучето и асансьора идва все от петия етаж. Тоест, ти последен се прибираш…“
„Ами да се оженя, вика, и ще си седя в къщи…“ ...

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...

Когато съм тъжна,
сядам на пода.
Когато се чувствам сама,
пътеките почвам да бродя.
А има ли рана без сълзи ...

Ако вчера се беше обадил,
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...

Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо, ...