Самотен съм.
Но, грях ли е, това -
да бъдеш сам
и да преливаш в щедрост,
когато тъмноликата луна ...

I
Не искам, да ме разкъсват на части безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие...
И да ме смучат, също, не искам - мошеници.
Не искам да бъда ни горе, ни долу. ...

Реших да пея тази нощ,
на твоя праг...
- O , Мариана!
Очите ти са остър нож -
сърцето ми, сега, е рана ...

"Викаш ли ме нощем,
когато в празното легло си сам
и нахлуват само спомени в съня ти,
а всички други вече спят?
Изричаш ли името ми, ...

Нощта е толкова гореща,
а улицата пуста и безкрайно зловеща.
От нас се стичат струйки пот.
Случи се това, което чакахме цял живот.
Вкопчили се двама един в друг, ...

Нощта разпуска копринените си коси,
във въздуха прелива аромат от цъфнали липи.
Чуй как птици отправят своя нежен зов.
Усещаш ли – ухае на любов…

Вечният огън
Търкаляш дните си
като потомък на Сизиф.
изправяш ръст,
отмяташ тежки мисли, ...

Оцеляваш, любов...
Разсичана от острието на
страстта,
притисната в прегръдките на плътния масив
многогодишна зрялост ...

По пътеки утъпкани стъпвам,
и мислех си: "Изкупвам стари грехове,
едва ли някой друг от тук минавал е..."
А оказа се чак сега, че не съм първата.
Нямаше следи от обувки, ...

Мастилото на мрака свърши
и тази нощ небето е прозрачно.
Очи - стъкла изплакват тихо къщите,
във сенките ни голи се вторачват.
Стопи се в чернотата на паважа ...

Полягат уморени сетивата
в постелята на меките ни длани.
От чувственост взривена
натежали
телата са, ...

На съпруга ми
Уравновесена, малко уморена,
но още млада, мъничко красива,
присядам вечер в тъмното до тебе
и вярвам, любовта не си отива. ...

Брях, макя му и жина! Дъ знайте, нема отърване га им влейне некоа муа у кратуните. Жинатъ Стойна зепала у тиливизоръ нящо там „Испълнена подмяна” ли, нящо такова. Зепа го цела седмица и кату мъ емнъ:
- Ваньо, бре, Ваньо. Иди – вика ми – земъй пари ут банкъта. Ша съ пудменям.
- Кво ша си пудменяш мъ? ...

(Съчинение – разсъждение)
Алеко Константинов пише различни по вид произведения. Едни, от които са пътеписите. Той успява майсторски да въведе читателя в темята и да му предаде всички свои чувства и виждания. Именно пътеписът „До Чикаго и назад” ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на д ...

Спомена при теб ме връща
и хиляди мечти в мене се завръщат...
Останаха несбъднати моите очаквания,
а чаках, молех се, дерзах и много плаках.
Обещанята ти се пръснаха по вятъра, ...

Не, не падай
във нищото!
Рисувай, момиче!
Нарисувай болката,
сърцето разкъсваща. ...

Толкова дълго те чаках...
Толкова дълго мечтаех,
моя искрена, нежна любов...
Че сега, когато те имам,
не вярвам, че ти си това... ...

***
В дъждовна утрин
ще се събудя
от почукване
на капки по прозореца. ...

Няма те и въздухът тежи,
тежат гърдите, тежи сърцето...
Едно "Обичам те" неказано виси
във тягостната жега на небето.
Запомних те, но споменът боли ...

Не винаги доброто побеждава,
не винаги лъч пътя осветява,
не винаги получаваме това,
за което сме копнели досега,
защото преди много време ...

Тръгвам си
Така реших...
Не идвам във съня ти,
а може би сгреших...
Не искам опрощение, ...

Някога, някога
някои хора...
Някои ходеха голи и боси,
вкопчени в ереси...
Да се върнат при Бога! ...

Обичаш ли да ме мъчиш с мълчанието си, защото аз много обичам, наистина обичам и не мога да спра да харесвам това у теб, да харесвам жестокостта си към себе си и твоята жестокост, сякаш ти си паяк, а аз - муха, сякаш ти си паяк, а аз муха, страхливо оплетена в мрежата ти?...
Обичаш ли да изтръгваш д ...

Жега. Бай Добри с песен на уста се прибираше от работа. Криейки се от следобедното слънце, той си мислеше как ще зарадва децата си послучай 1-ви юни. Беше им купил по един голям шоколад - толкова му стигаха възможностите. Спомени минаваха през главата му, когато си помислеше за празнуването на 1-ви ...

Българино, знай своя род и език - завет, който всеки българин трябва да помни! Молба, заповет, която всеки трябва да изпълни!
Днес, в забързаното си ежедневие, в напрегнатия си делник, ние подминаваме истински важните неща!
Та кой от нас се сеща за България, кой от нас във всеки един момент се чувст ...

Няма кой да облече думите ми, те са голи, скитат се в тунелите на неразбирането ти, търсят някаква пролука, процеп, смисъл, пауза, наслагване, изход, антракт… Антракт… Имам нужда от антракт…
…
Някой да намери думите ми, те са толкова изгубени и не могат да си повярват, не могат да се огъват като пла ...

Сърцето ми е скитник,
Свил се в студа от мъка.
То си търси спътник
След цялата тази разлъка.
Сърцето ми е пълно с болка - ...

Това е една история...
Моята история... Моя живот така суров към мен...
Но такъв съм си го напарвила май аз!
Търсеща всеки ден компанията на някой и накрая нищо не намираща,
аз се отказах от мисълта, че мога да бъда щастлива... ...

Помълчи.
Да се загубим.
За миг.
Един във друг.
Поспри. ...

Що време загубих да чекам прасето!
На гости съм на баба на село. По телевизията дават запис на ски-спускане, финален слалом. Баба седи, върти се неспокойно и по едно време се обажда: „Що стана, бе, Вени, от един час чекам да видим пусто прасе , а го нема." „Кое прасе, ма бабо?" „Как кое? Все викат - ...

Мама винаги ми казва:
"Да имаш майка - майка да не си!"
И много често си го аз повтарям,
когато дъщеря ми опасност загрози!
Сега разбирам как страдала е мама ...

Страшна приказка
На тиха улица, в квартал централен,
незнайно как спасена от шума,
сама, със котарака си охранен,
живееше си бабичка добра. ...

>>> Кума Лиса полетя.
>>> Кум Лисан и завидя.
>>> Туй шега ли е деца,
>>> кой ще каже ни сега?
>>> ...

Забрави я тази другата.
Тя не може да обича като мен.
Тя дори фалшиво се целува
и флиртува само ден за ден.
Днес със теб ще бъде, утре - с трети, ...

Аз бягах и бягях, и бягах надалече,
Ала уморих се да бягам вече.
Аз плаках и плаках и плаках на воля,
Ала да плача вече не мога.
Аз мислех и мислех, и мислех отново, ...

Гори огъня, догорява
От останала тэжна жарава.
И останал е въглен изгарящ.
И изчезналата болка боли.
И спомените догарят. ...

Аз зная, че не съм красива
и може би това да ни дели,
ти може друга да си имаш,
и нея да обичаш, може би.
Добре, аз няма да ти преча, ...

Усмихваше се слънчево в тъмния коридор. Чакаше те такси. Бързаше, едва успях да те извикам. Обърна се, прегърна ме, покри ме с цялата си обич. Целуна нежно шията ми и ми каза: "Ела с мен". "Не мога, детето е там и ме чака". "Вземи я". Погледна ме изпитателно, очите ти бяха пъстри и малко тъжни. "Ще ...

Всичко на този свят е постижимо. Всяка една мечта или цел може да се постигне, но по различен начин и с различни средства. Непостижимите неща са малко, както например не можеш да излекуваш смъртоностно болен или пък да върнеш времето назад. Ако искаш силно едно нещо, намираш начин за неговото осъщес ...

"На манастира зад стените сини
се молеха две млади монахини,
че всяка в свойта тесничка килия,
се бореше със тежка орисия..."
В полузабравен женски манастир ...