"И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би."
П.К.Яворов
В очакване живот се изхаби -
да чакам - все живота, може би.

Пеперуди на нощта
Пеперуди на нощта,
летят със счупени крила.
Макар и птици лекокрили,
едва ли ще се възнесат. ...

Прокарай ръце през косите ми,
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш ...

А може би този свят
далеч не е толкова лош,
щом всичко се обагря в цвят
малко преди всяка тъмна нощ.
Може би има смисъл от сълзите, ...

Сама
Колко тъжно е да си сама,
да отброяваш секундите в своя ден,
да не вярваш вече в любовта,
защото всеки е бил с тебе студен! ...

Ще чакам да ме разбереш
Колко думи вече ти казах,
няма смисъл да повтарям!
А и не знаеш колко сълзи изплаках,
дори жестоко да ти отговарям! ...

... И сега , когато пак вървя по тази улица, в мен се прокрадват много спомени. Спомени за онези времена, когато всичко за мен беше просто. Любовта си беше любов, морала си беше морал, а не изкривено от времето, бледо очертание на истината. А сега? Дали отново по тази улица някой ден ще мине човек в ...

Моят дом е моето пристанище,
в което се завръщам всеки път копнежна,
тук, откъдето неотдавна
поела бях по пътя на надеждата.
Тук, където уморено се усмихват ...

Сама се скитам във безвремие,
безпътна, по-прозрачна и от сянка!
Лутам се във безконечното съмнение
и боря се да не усъмна няма...
Замлъкнала от болки и тегОби, ...

Котките обичат да е топло -
мекичо, удобно - просто Дом.
Смокини си растяха на Стамопло.
Сега растат хотели - Alfa, Beta, Rome.
Отива си уютът. Топлотата; ...

Вървя под утринното слънце
и вдишвам аромата на деня.
Как чудно е да знаеш, че живееш,
че пак си се събудил от съня!
Вървя и свиркам си една, ...

Добро утро!
Навън поглеждам.
Сгради, улици, коли,
но никаква надежда.
Те винаги там са били. ...

Дробно
Една втора, две трети... Дробно.
Откога броим така?!
Наляво. Надясно. Пробно.
С черна вода река. ...

Небето се мрачееше. Като вдовица.
Изплакано от детските очи.
Загубиш ли това, което най-обичаш -
безбожно много ще боли.
По пътищата беше празно. Глухо. ...

Остатъците от тайната ни вечеря са отровни истини,
грижливо увити в пробити полиетиленови торбички.
Когато си тръгнеш, отново ще ям сладоледа с вилица
и ръцете ми ще треперят от твоя студ вътре във мен.
На сутринта ще ми влеят слънчевите лъчи венозно, ...

Душата в самота по теб тъгува...
Сърцето спряло, с теб се сбогува
И чакам тази самота да ме убие.
Защо реши да си отидеш,
да ме напуснеш? ...

Като рефрен
Защо ме гледаш така?
Ето ме сега - същинска ябълка на греха...
Не ме докосвай,
с въздишка не моли. ...

--------------------------------------------------------------------------------
Пак съм вперила поглед в нищото.
Неизречени думи разнищвам.
Във порой се разсипаха мислите
и ме плашат със свойта греховност. ...

Нирвана
Котката, лежаща на дивана,
е във състояние - нирвана,
след щедра доза котешки пастет
и акуратен дневен тоалет.

Небесна музика
Музика, родена на небето,
погали нежно жадната земя.
Гъсто жито се роди в полето
и вятърът косата му развя.

Всяка вечер, щом затвориш ти очи,
щом сладко засънуваш приказни места,
и луната почне тихо песен да мълви,
се ражда черна врана в нощта.
Враната до теб се доближава... ...

(Дъ съ чите с усмифкъ и ут селянити саму
другити дъ гу пудминавът доде е рану)
Тез, гражданя съвсем са пулудели,
зъръди тях с дядуту ши съ дилим.
Дицатъ викът: "Вий сти пущурели", ...

Душата ми е струни, а
тялото - замлъкнала китара...
Във тази дълга нощ,
на таз' самотна гара,
стоя сама и чакам ...

Знаех, че те обичам още преди да разбера,
че ще е така. Всичко, което аз обичам,
разбирах, че обичаш и ти.
Видях те как гледаш една пеперуда и как
се заслушваш в нощните звуци, и знаех, ...

Бог реши, че трябва...
да те срещна (благодаря му)
и да съм с теб.
И знаеш ли... по нищо не
личеше, че ще е така. ...

Толкова години Слепота
и лутане в Тъмното...
Разминаване със сенки,
с празни тела.
Тук-таме намираш някого ...

Размисли за българското слово
Стоя пред белия лист и си мисля: "Какво да пиша? Какво да мисля за българското слово? Та ние просто си го имаме!" И чак тогава осъзнавам, че колкото и да казваме, че го ценим, всъщност повечето от нас го приемат просто за даденост.
Ала българското слово не е даденост. Ч ...

Та нека да започнем. Аз като един Федър ще си задам въпроса: "Какво е любовта?"
На прима виста ми идва отговорът - чувство. Отварям тълковният речник и ето ги определенията:
Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство.
Добре! Знач ...

Какъв късмет, че ти си ми майка!
Купувам на малкия нови обувки. Разхождаме се. По едно време той започва да куцука. Поглеждам, от „удобните" обувки, отзад на крачетата, са се появили две пришчици. Разбирам, че няма да мине без моята помощ и го гушвам. В едната си ръка държа дамска чанта, тип „пазарс ...

Кой казва, че всички жени са еднакви?
Все... това повтаряше мъжът ми, докато не отидохме на гости у Сончето - всички жени си приличали. Приятелката ми се беше омъжила наскоро втори път, та трябваше да полеем събитието. Хапнахме, пийнахме. Оплюхме политиците и цените, и неусетно стигнахме до вечната ...

Ти, ти, ти...
не спираш ли поне за миг за себе си да мислиш??
Не спираш ли поне за миг да гледаш другите жени?
Ехо, ехо, аз съм до теб. Не трябва да имаш нужда от друга, но...
Но, но, но... ...

Ти реши да си отидеш ей така, ей така.
Сбогом даже ти не каза, а аз, че друга съм била,
това какво ли те вълнува ?!?
Самотно е сърцето
в тази нощ безкрайна, ...

Как малко вързопче люшка в ръце,
виждам моята майка добричка.
В ръката и има топло млекце,
а на лицето усмивка едничка.
Страницата обръщам напред, ...

Не си играй с живота като с топка,
в градината му виж - цветя цъфтят.
На щастието отвори, ако похлопа,
а не да мачкаш с длани своят хляб.
По-свещено нещо на Земята ...

Добро? Лошо? Или просто страшно?
Ако ти си отидеш от мен.
Душата ми кръстосва шпага
и кани те на смъртоносен дуел.
Нека бъде битка страшна, ...