Ледени Пари
Кого да обвинявам за това, че ти умираш?
Говорих ти и молех те, но ти не ме разбираше.
Казваше ми често: "Завися от това."
Зависеше, наистина, отиваш си сега. ...

към Исус

Денят
се отвори –
нова врата – ...

Искам устните ти с отрова да полея
и с плам да ги оближа след това.
Без теб не мога и не искам да живея,
затова по-добре е да умра сега...
И нека умирайки, да виждам твоето лице, ...

Не ме вземайте за интелектуалка,
аз съм само една... Пепеляшка.
Нищо, че съм с очила и химикалка,
нося джинси и тениска моряшка.
...

Лъха ли те хладината на приятна вечер, губиш ли се нейде във недрата си, на самотна масичка, с цигара, лекинко приседнал, съзерцаваш ли живота - ТО ТОВА СИ ТИ! Избягал ли си пак от днешната умора, отпиваш ли с радост от горещото кафе, има ли усмивка нейде вътре в тебе, то ти просто - СИ ЩАСТЛИВ! Дол ...

Тежко бреме със себе си ли носиш,
че толкоз силно умееш да раняваш,
не знаеш ли как красиво е
от любимия човек да просиш,
много да вземаш, ...

Кой ще ми посочи пристан, котва аз ръждива там да хвърля, да успокоя сърцето си на него искам, да сложа край на писъка си гърлен. Ще ми подаде ли някой съд бездънен, жлъчта в живота си в него да затворя, да бъда с вяра в хората до края свой изпълнен, на повратностите с ясна мисъл да отговоря. Ще нам ...

Пожелах си нещо космическо,
недокоснато от човешка ръка.
Измерение, без да е физическо,
одушевена там е всяка звезда.
Ще си поръчам и лунен пясък ...

Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател. ...

Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно. ...

Милка и Парашкева перат в легена

Застанали са на двора Милка и Парашкева да перат в легена. Два часа чорапи триха и якички миха в следствие на което обилно се запотиха. Милка предложи на Парашкева да вземат да скрият легена ...

СМУТЕНА
/не знам кое поред писмо, този път не е до ПБ, по извадки от неизпратените/
19:57
Сега вече се развеселих, дотолкова ми стана ведро и спокойно. „От какво ли?”, ще попиташ, а аз намигам и ти казвам, че след малко ще разбереш. Започвам... и нищо не спестявам.
Та днес /лъжа е – не точно днес, о ...

НАЙ – НАЙ
Най-приказната лудост изживявам.
От нищото идва, нежност е и вълнува,
щом спомените, тръпни преживявам,
а термометъра отново загърбва студа. ...

На тази пуста и студена гара
те чакам цяла вечност, а вали,
измръзнах, а душата ми изгаря,
изтръпнах, а сърцето ми тупти!
Досадно ми е вече да тактувам ...

Дъхът ми слива се с мъглата,
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам, ...

Казват ми приятели: лети.
Аз не смея да подскоча.
В небето диря не личи,
прибрани са крилете.
Мечти за искреност и страст, ...

Реално
(По повод филма на Елена Йончева "10 дни в Косово")
Огромно чудовище. Навсякъде пушек.
Детски очи. Сълзите текат.
Невръстните държат оръжието и чакат... ...

По пътя на мечтите
Пътят вика човека.
Човекът тръгва по пътя. Илюзията на времето...
Днес си тук, а утре - другаде. Все едно вчера не си бил там. Сън.
Кръстопът. ...

Приказка за любовта
Имах една любов, която растеше в сърцето ми. Тя се появи внезапно – без да я планувам, без да я търся... Не я познавах, не бях свикнала с нея. Тя не беше част от мен. Реших да направя всичко възможно, за да я скрия от другите... Не я разбирах. А защо трябва да живея с нещо, което ...

Слети в хоризонта - реквием, битие,
а свободата - върхът на поредното острие.
И терзанието сякаш е верига,
влачи те и до никъде не стигаш.
Любовта, там някак се прокрадва ...

Две бръчки - усмивка,
два кръга - очи,
а някъде дълбоко там
душата - боли...

>>>>> Европа – стар континент,
>>>>>
>>>>> изпълнен с прекрасни страни!
>>>>>
>>>>> Тук всеки иска да бъде студент. ...

ПОСРЕЩАМ ПРОЛЕТТА
сред дъх на кисело зеле -
от измитите бидони -
и въглищен прах.

Той и тя
Под старата върба,
на пейка, посипана с ръжда,
седяха той и тя!
Времето беше отлетяло, ...

Непростимо
Не! Не! Не мога да простя -
Всички грешки, всички думи!
Ти отивай си сега,
Ти отдавна ме загуби. ...

Днес децата...
Нишки любов украсиха ръцете ви –
с толкова радост завързани,
ярко преплели надежди и пориви,
а и с мъниста, та уроки ...

И ето... правя една крачка и вече съм при теб.
Усещам те. Усещаш ме. Знам, че ме желаеш.
Копнееш ме, жадуваш ме, искаш ме при теб.
Не искаш друг. Не... за мен мечтаеш.
Искаш да усещаш мойте стъпки, моя дъх. ...

Коварните думи, се впиха във мислите
и ги замъглиха напълно,
а в тях се изгуби и спомена за щастливите мигове,
прекарани с теб, там някъде си.
Виж как избледнява, забравя се. ...

И онази нощ я срещнах, нито огън, ни вода, ни дъжд, ни цвете бе тя, топла и звездна бе нощта, в такава нощ я срещнах... Чар - от глава до пети, такава трепет, ох, сърцето ми сякаш лети, любов, ти къде си? - аз при теб дойдох! Истинска бе тя - без лъжи, чиста като сълза, камък на сърцето ми оттогава ...

Откъс
Тя е недостижима, само защото е една,
Каквото и да правя, тя остава си мечта.
За нея хората говорят, че не ще си намери дом,
Но знам, че дълбоко в нея, боже, има милион ...

В неделя даже Господ си почива,
но не и аз, защото съм жена.
Да можех вечер кротко да заспивам
след шантавата градска суетня.
Да можех и умора и проблеми ...

Обречена съм цял живот да скитам,
но глътка топлина да не намеря.
Сега ще трябва пак да се опитам
от болка и от страх да не треперя.
Ще трябва да престана и да плача ...

Всички казват: мъжете не плачат,
те са твърди, със силни сърца.
Но аз зная, че тайничко в здрача
всеки мъж търси някакъв цяр.
Един има невярна любима ...

Любовта е движеща сила. Тя съществува от началото на света. Човек се ражда, живее и умира, а любовта остава завинаги. Любовта започва с прегръдка, расте с целувка и завършва със сълзи.
Любовта е най-скъпото човешко чувство, за нея човек би умрял, но може да живее истински щастлив. Затова любовта е н ...

Радостта ми даде и вярата в доброто,
за теб готов съм да преборя злото.
В сърцето си те нося, но всеки те познава
заради теб и слънцето изгрява.
От къде се пръхна ти, не знам, ...

(на всички останали под върха) Вятърът звезден ще свети върху лицата ни черни, ще удря със сняг и планети, ще хвърля миражи последни. И с остър резец ще рисува в предпазния щит на очите, камъка светло бленуван, онази скала над скалите. Към нея със стъпка нелека напред, напред и нагоре чертаеме крехк ...