Ако улицата можаше да ни разкаже,
какви хора са минавали по нея.
Ако улицата можеше да ни покаже,
какви боклуци са хвърляли по нея,
то тя ще ни разказва цяла вечност. ...

Лешояд ме зовяха.
Разгулник.
Обичах да пия нощем
ракия
oризова… Да пуша ...

Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост. ...

Като вятър ефирен ще шепна ти.
Все за теб аз ще пея, Любов.
Волна птица - пърхам с крилете си,
да открия ти свят дивен, по-нов.
Като мак ще разцъфна в сърцето ти, ...

клада
жени в командировка
еманципиран ужас
особено ако са три
или повече дори ...

Ден и нощ - две влюбени сърца,
две разплакани очи,
две сплетени в едно ръце,
две нуждаещи се от любов души!
Ден и нощ - разцепена обич на две, ...

Как не можа да разбереш,
че под ледената усмивка крия сълзите?!
Как не можа да разбереш,
че чрез нея се опитвам да преглътна лъжите,
които ти изрече през онази пагубна нощ?! ...

- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...

Странно нали? Да го казвам на теб - човекът, който ме рани най-много. И винаги, когато се сетя за теб се чудя с какво заслужих? Нима не бях аз тази, която ти вярваше най-много от всички, нима не бях аз тази, която те обичаше такъв, какъвто си, безусловно и истински? Нима не бях аз тази, за която се ...

Не, не съм избягала Да избягаш... да избягаш от някъде или от някого, значи да си страхливец, който не смее да приеме трудностите. Затова някак не бих избягала от отговорностите. Бих се борила с тях докрай, бих изпълнила това, което ми е възложено. Отговорностите са тези, които правят човека силен. ...

Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...

Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...

Искало ли ви се е някога да спрете да чувствате? За миг да се оттърсите от всички неволи и мъки?
Да изхвърлите всичката болка и тъга от себе си? Да забравите за проблемите, за страдащите хора, които обичате?
Да забравите какво е да обичаш...
Чувствали ли сте се безпомощни? Да виждате нечие страдание ...

Реши набързо Пешо-шопа,
да се прошета по Европа.
Нали от седмица съм европеeц,
като ме видят и ще онемеят.
Ще мога бицепси да им покажа, ...

Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви ...

Аз вярвам,не е важно точно,
когато ме превърна в принцеса
то случването беше си започнало,
в дланите на леко сгънат лист.
Направихме си охлюв,после сврака, ...

Той стои,гордо вдигнал глава.
В очите му няма ни радост,ни мъка.
Той стои,гледа земния свят
И очаква последна разлъка.
Той отрече на рая фалшивия блясък ...

Вселената ... мечтае за човека.
Познава тя на Силфата крилете,
и Гнома в дълбините, и Ундина
витаещ в нежните листа незримо.
Познава Ангела, облечен в бели дрехи, ...

Не мога да плача,
а моите сълзи,
в душата на кълбо са свити.
Не мога да плача,
а моето сърце, ...

>>>> Евин плаж
>>>>
>>>>
>>>>
>>>> ...

Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината ...

Аз ли съм това?
Да причинявам болка днес и да се смея.
Оръжие да гледам хладнокръвно,
Да пия и наздравици да вдигам.
Усмивки чужди върху мене да целуват ...

Искаш или не,
за добро или зло -
тук съм!
Вдигни очи - виж ме!
Протегни ръка - докосни ме! ...

Стоя и си мисля за теб,
Стоя и те обичам
Миг подир миг, все повече се влюбвам
Света ми се срутва
Сърцето ми вече съвсем го няма ...

Моля те, забрави,
забрави всички мои лъжи
и върни се ти, върни,
пак при мене се върни.
Любовта ни още гори. ...

Накъде да вървим?
След смъртта се загубиха всички пътеки,
и покриха се всички твои следи.
Дали ще сме ние отделно навеки?
Ако раят е мит... да, уви! ...

Аз се върнах и разкаян, и невинен на твоята врата почуках, и ти отвори ми макар и тъжна, но щастлива! Аз пак се върнах, горд, че те обичам, че си само моя, че ме приемаш пак отново! Щастлив съм, че те имам! И нека ми завиждат! Но аз искам с теб да съм завинаги!

Не! То не лекува!
Образи, моменти, звуци,
всичко силно си остава,
сякаш ме разкъсват вълци!
Не! То не забравя! ...

Умора тежка тялото обвива, Във нощ завихрена от снежен пирует И луната своя лик открива, За да види черния, самотен силует. Стоя на кръстопътя и се взирам, Нима напред е моя път, Или пък може все пак да отбирам, Накъде мечтите ми да отлетят.

Не мога да чувствам. Не мога да мисля. Не, че не мога, а просто не искам! Липсва ми ентусиазъм, трябва ми адреналин! Трябва цел да набележа и път, но не един. Посока трябва във живота, посока - но със цел, да следваш своите идеи по пътя, който си поел. Амбициите си да преследваш, не се отказвай ей т ...

С благодарност към всички, които ми подадоха ръка.
Преболя, ето, пак се усмихвам
и е синьо небето, лъчисто.
Неузряла, тъгата притихна
сред последните есенни листи. ...

ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
Сътворих за тебе дом
високо горе
там, във висините.
Звездното небе ...

В борба с годините, с теб, опитвам
да сътвориме поетично общество
и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,
показвайки на всичките хуманно естество.
Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет- ...

Вярваш ли в чудеса -
за теб ще бъде по-розов света.
Но отчаян ли си вечно, и сърдит за нещо -
нещастията в миг намират те и душата ти умира.
Бъди щастлив и себе си, ...

Трепет. Шепот. Дъх. Преплетени ръце.
Чаршафи. Страст. Език. Заключено лице.
Усмивка. Кратка. Миг. Екстаз.
Жадни. Двама. Няма... Ти и аз.

Живея!... Но съм полужива и лазя по земната плът. Обичана или презирана, това съм аз и такъв е моят път. И нямам право да се отрека, това е моята съдба - да нося онемяла своя кръст, без право на обжалване!