Уравновесяване
Тъгата, радостта, поличбите пред-очни на уравновесяване подлежат.
Злобата хорска също - но в човека често идея няма, комфорт вътрешен, знания,
Методи, ноу-хау накакво за такова нещо!
Отпор да дадат, или просто да уравновесят състояния подобни не могат. ...

Дните минават...
Дните тъгуват...
Спомените възкръсват...
Спомените изчезват...
Животът преминава, всичко се променя. ...

Търся те. Чакам те. Няма те с мене.
Изгарям във мисли, душата си в миг.
С очите си гледам пак заслепено…
Ще видя ли днес тоя поглед красив…
Търся те. Чакам те. Викам те вече… ...

Денят петък медиите запълваха със скандалите около прокуратурата и провежданата матура.
И навсякъде питаха абитуриентите: какво си избират от предложените съчинение или тест. А общо взето налагащият се отговор бе – есе, че е по-лесно…
Монтен до Монтеня, мила моя майно льо… Неграмотник до неграмотник ...

Срещнах бивш съученик. Неочаквано – в парка на чужд град, където бях за два дни на гости у роднини. Разбира се, след посрещането и разпита „А как е…“ ш, докато стане обещаващия феерия обяд, излязох да поразгледам града. Нещо като историческа обиколка – посетил го бяхв друга епоха, преди тридесетина ...

На моята приятелка и колежка Дианка Кръстева
Замина си,
звездичка малка на небето се яви.
Замина си
и времето заплака с бисерни сълзи… ...

Не ми тежат безкрайните пустини
от залеза окървавени
и пясъците като символ
на всичко в нас опустошено...
Отвикнал съм да наблюдавам ...

Срещу вятъра вървя,
в огъня изгарям цяла,
сред звездите летя,
в морето потъвам.
Земята под краката ми ...

Само вятър вече мучи
във обора
и брули плодовете на необрани овошки,
а апартаментно отглеждани
хора ...

НАИВНОСТ
Уплаши ме!
така бързо си тръгна,
тичаше из разкривените пътеки...
без да остави и мъничка ...

Обичаме нашата родина свята,
нека духа български да тачим,
нека помним солунските братя,
че за света и ние нещо значим!
О, азбуко прекрасна, чудесна, ...

Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...

Сънувах Ви, Самотни Върхове
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!
Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде ...

Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...

ПОКАЖИ МИ ЛИСТАТА СИ, ЛИПО
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Покажи ми листата си, липо,
че си тук, или
ми покажи дъжд!… ...

Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен ...

Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...

По клипа на песента на Sia:
https://www.youtube.com/watch?v=ydwBQhpFR1Q
слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни ...

Странни хора, странни нрави,
кога криви, кога прави.
Който бие уважават,
който гали подминават.
Странни хора, странни нрави, ...

Отлита времето, не се бори с него
Не го проклинай, няма да се върне
А остави във него нещо ценно
Което някой някога ще в теб ще зърне.
Какво като си ти, какво като си нещо? ...

Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...

"Безкрайността е най-краткият път към себе си."
Сенилга
Мрак над бялата, разпръсната като облаци, видимост на пътя, скърцането на ноемврийския сняг - ранен, голям ... така че не могат да минат коли, само шейни бързат, прорязвайки безнадеждната полунощ на Полесие! Те нямат време да замръзнат сред щед ...

Като дете си го обичам Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...

Като Богиня спасителка
в България си я върна спешно
Борисов Бойко,
та с Нея той
управленските перманентни кризи ...

Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха ...

На разходката на Лесничея
Минава той покрай кучета две
В двор един - бяло едното, и черно
Бялото се радва, и галене иска през мрежата!
Черното лае, бялото му се кара - лае него, ...

А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...

Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...

Мракът пълзеше лениво над къщите притихнали в сън. Тази дъждовна нощ прилепваше в сънищата и караше хората да спят неспокойно. Шумеше гората и глухо пропукваха старите ели от вятърът, развилнял се в този час.
В края на мрачната улица, се гушеше в див бръшлян, малка порутена къща. Бледа светлина се п ...

И подир разпит кръстосан,
дори Бог самият ще види зор
да намери разгадката
и верния отговор на въпроса:
„Гешефтар ли е наистина Гешев ...

Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...