Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...

Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини ...

Пролетта закъсня.
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...

Българите най-светлият си ден празнуват,
спомнят си какво предците им са дали на света!
С родното писмо се хвалят, пред чужди, свои се надуват:
"Честито, братя! Българи и горди сме сега!"
А всеки ден из мрежата си властва ...

Слънце вече не грее,
през нощта няма луна,
мъка е сам да се живее
сред болка и тъмнина!
И вместо тиха радост, ...

Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне, ...

Целувката ти ме взривява
и ме изпълва с мъжка мощ.
За много други обещава
в поредната безсънна нощ...
И сладоста й ме опива ...

Лично Дяволът отиде да вземе душата на бай Иван. Искаше му се да позлорадства пред страховете и отчаянието на стария мошеник, успял да излъже маса народ, че даже и властите.
Бай Иван – официално живеещ на помощи, неофициално притежаващ осем столични апартамента, пет в Пловдив, четири във Варна и сам ...

Тя прилича на ангел -
с тези сини очи.
Кой ли Бог я изпрати...
Кой ли Бог се смили?
Тя е нежна и мила - ...

Всяка обич
Всяко чувство е надежда,
пуст без нея е света.
Пулсът ми към теб отвежда,
в две очи побира се нощта. ...

Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе ...

ЩЕ ТЕ НАРЕКА ВЯТЪР
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Ще те нарека вятър,
ако моята снага не стигне,
не стигне твоя дъх… ...

Небето изпреварва моя полет
в далечината, от която се страхувам
...подслушвам в мен душата да се моли,
в мъгла да търси пътя си изгубен...

Тази сутрин за закуска,
кускус на букви ядох аз.
Подсладени с захар, овкусени
с мляко с леко парещ аромат.
Топят се, пърхат във устата ...

Морето колко е голямо?
Вълните пеят ли сега?
Рапаните ми шепнат, мамо.
В Обзор ще бъдем докога?
Ще може ли, но цяло лято? ...

Не помня лятото да е било,
а вече си е тръгнало.
След бури паднало гнездо,
лежи разбито, празно и само.
Нима навън вали все още? ...

Днес е 24 май! Ден на буквите, или на просветата, или пък на промивката. Не знам. За всеки е различно. Някога на този ден излъчвахме повсеместно емоциите възторх и гордост. От това, че имаме древна писменост и още по-древна история. Че сме просветени и многознаещи. Триумфирахме със знаменца, плакати ...

Изядох цяла запетая – погълнах я, като мезе…
Не ми приседна – да се знае,
бе враг на бойното поле.
И знаци – хакнати: ордьоври и гарнитури в ред безброй.
И препинателни шедьоври – и всякакви слънца от сой. ...

Слънчевград, Мадара
– Дун и Сюе ще дойдат за Церемонията.
Алибей замислено гледаше кадрите от коронацията на Чарлз III, които Мирабела превърташе бързо на лаптопа си.
– Много хубаво – каза разсеяно писателката и продължи да се взира в екрана.
– Търсиш вдъхновение ли, скъпа? Бих те посъветвал да се в ...

На празника 24 май
Бях мъничко дете, когато мама
за този светъл ден ми каза: „Ден голям!“
И книжка тя ми купи – изненада,
и искаше да бъда умна и да знам. ...

Обвит в лианите на свойте дни,
по тебе се втвърдява броня,
отскачат недокоснати лъчи,
заспиваш върху стремето на коня.
Понякога пропадаш или скиташ ...

Когато вярвам -
умирам,
умирам сляпо в нещата,
които обичам и искам,
и нощем в кошмари намирам ...

Когато някой до теб
е слаб или болен
и има нужда от твойта ръка,
от твоята ласка в деня си безволен,
от твоите още бързи крака ... ...

На тези, които обичаш,
дай свобода.
И останалите обичай -
те също се борят с неволи.
И под своята нищета ...

Плачът одраска тишината
и тя започна да кърви.
В чертозите на светлината
страданието се взриви.
Размаха вятърът закана ...

„Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви!“
Днес, с тез водачи изродени
крета, в мрачини се влачи
потокът му – все по-смален, ...

Когато някога човече си ти сгрешил,
признай вината си, твоята грешка.
Взел си тогава решение така си решил,
но си сбъркал, знай грешка е човешка!
Когато обичал но си сбъркал в Любовта ...

Простреля ме със сребърен куршум
и всички мои демони простреля.
Не трябваше да имам много ум,
да стане обща нашата постеля.
Споделяхме и радост, и тъга. ...

За втори път на темата се спирам
(но този път далеч от баби избухливи...)
В ръцете си бастун стоманен имам
и думички в ума си закачливи...
И него вадя да ви го покажа - ...

Щом мама, татко и аз
стигнем в морската градина на Бургас,
весело заиграва с косите ни бриза,
надува като платно детската ми риза.
Обичам го много на Бургас морето, ...

Събери ми любов-
от седефена ласка и мънистена нежност
върху златната нишка
на залеза нов.
И смълчан, положи я ...

Тъжният грим е изтрит
и мимът с умора си ляга.
Ръцете горят му - артрит,
боли го колянната става.
В живота му няма почивка, ...

Двадесет и четвърти май
и сегашно продължително време в английския език -
на нашенска почва
Колчем четящи
сме, зрящи сме духом и ...