И чу ли, пиши...
Това за последно ми каза ти.
А после изчезна,
завинаги ме пренебрегна.
На писмaта ми не отговори ти, ...

В онази бързина,
забравих една отворена врата.
Ами сега?!
Как да затворя тази врата?
Всеки опит да се върна, ...

Така, както го направиха
Mojsei и Kolie
-Очите ти са сини,
понасящи ме в морски дълбини,
но стават и маслини, ...

В главата ми пулсират кривите
на стихове и макронапрежения.
И дефазиран спрямо времето,
в пространството изстрелян, между живите
приел съдбовно избора на бремето, ...

За теб съм красива...
Нощта е заровила пръсти в косите,
гальовно милува с прохладна ръка,
венец ми оплита - цветя са звездите,
в сребро ме облича - късче луна... ...

Hilary Duff - Someone's watching over me Хилари Дъф - Някой бди над мен
Found my self today Днес открих себе си
Oh, I found myself and ran away Открих себе си и избягах,
Something pulled me back Но нещо ме теглеше назад -
The voice of reason I forgot, I had Гласът на разума, за който бях забравила ...

Обичам те! Твърдиш.
А твоята любов,
защо ме задушава?
Обичам те! Крещиш.
А крясъка кънти ...

Постепенно:
“Тик,так”,
и военно:-
“Раз,два”.
Олюляващо: ...

Защо със мене ти се подигра?
Защо сърцето нараняваш?
Нима не вярваш в любовта
и в чувствата ми се съмняваш?
Ранена и излъгана оставам ...

Как започна всичко?...
...-Тя ме чакаше в къщи!...
Отговаряш и виждам в усмивката ти надежда,
не мълва,...желание сякаш…
от щастие да крещиш без да се оглеждаш!... ...

Една сълза отроних от душата,
една сълза потъна в Земята!
Една сълза, защото те Обичах,
изплаках и в любов се вричах!
Сълзата, що е обич спотаила, ...

Ти си тръгна, любов, без думи излишни
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...

И ето... сега отново за тебе пиша,
а ти празнуваш в този час.
Роди се твоя син - тъй чакан и желан -
да бъде жив и здрав ти пожелавам
и ти да бъдеш винаги до него. ...

Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.
Сама ще съм, със спомена за тебе. ...

Нарисувай ме...
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...

Седя си пред телевизора и се опитвам да чуя новините. Нищо не успявам да доловя
обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че
в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена
и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича зв ...

На пода у дома
седя и отново плача.
Спомням си деня,
в който тръгна просто ей така.
Вече те няма, ...

Мари моме, идвай тука
да държиш джезвето,
чи трептя от махмурлука
кът врабец в пулету.
Снощи здраво са наквасих ...

Приятелството
Приятелството е много важно нещо в живота на един човек, ако нямаш приятел няма на кого да подадеш топката, няма с кого да споделиш радостта и щастието, няма с кого да споделиш мъката.

Виждам картината, виси на стената, съвсем обикновена, дори прозаична, беден селски пейзаж, дървета, поле, кон тича през нивата, аз се озовавам там, изведнъж, както си гледам, усмивката ми става по-широка, разбира се, че съм бил там, аз само се връщам, слънцето прави кръг около мен, аз съм от другата ...

Мълчим.
Думите всъщност
излишни са даже.
Всеки в своите
мисли лети. ...

На вратата ми днес застана,
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...

Със твоите лъжи
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...

Имам очи,
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти... ...

Нещо здраво ме стисна
за гърлото. Дъха ми отне.
Силна съм. А не мога
да се владея. Онемях...
Не мога след ехо да викам. ...

Събличай ме ти... така, с тези огнени очи.
Кажи, дали бавно ще стане или на бързи обороти?!
Само ми кажи...
Искам всяка секунда да усещам пак,
този допир на тялото ти в парещия мрак. ...

Не вярвам в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога към теб!
Не и в тази, която събира хората до края на дните им-и в безлунните нощи,
и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара, да желаеш цял живот, да държиш ръцете ...

Всеки ден стоя и си мечтая,
как с устните ти си играя.
Сърцето ми тупти,
искам да усетя тялото ти.
До мене нежно се допри, ...

Ако искаш ме лъжи.
Каквото искаш прави,
но недей прави така, че пак да ме заболи.
Толкова ли не можеш да го прочетеш
от очите тъжни, да разбереш? ...

Излъгана?!... Отново бях излъгана... измамена... Как ме гледаш само... язвително... без капка жал... без угризения! И тази ехидна усмивка... Наистина вярваш, че я заслужавам! Колко си смешен!... Ами аз? Колко съм жалка!... Да видя нещо добро в теб...
Излъгана?!... Добре си изигра картите... Заблуди ...

Пясъци, владеещи пустини
съскат под нозете на оназ` любов,
парила сърцата ни с години,
дарила ни със вечния живот.
Ще бродим немили и недраги, ...

Орисия ли или душевен плач,
е оня глас, човъркащ те зловещо?
Злоба ли е онзи тежък здрач,
покрил съзнанието ти диво, но човешко?
Май споменът превръща се в представа ...

Разбирам, че понякога съм прям
и може би съм те обидил,
че често аз съм замечтан,
със поглед вперен във звездите.
Във мен живеят няколко човека. ...

В памет на Жоро Малинов
Обичта ти за мен
ти я връщам на тръгване.
Посрещни ме със нея
в края на пътя ми. ...

МОНОЛОГ
Здравей, любов!
Най сетне си дошла при мен!
Не вярвах, че ще минеш някой ден!
Не, няма с лекота да те отпратя, ...

Аз съм външно лице, много външно,
и да вляза в деня не е лесно.
Тук навсякъде има табели:
“За външни лица забранено!”
Крача, мразят ме птиците. ...

Ще сложиш ли думи в устата ми?
Аз нямам и мъничко глас,
а ти - ти си от близкото минало.
Помниш ли? Вярно - и аз.
Дай ми ръцете си - пак. ...