В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...
Напоследък сякаш се чувства апатия, ...

На кръстопът душата ми се озова
и няма страх по-силен от това,
с мъгла безкрайна във смъртта си да се слееш
или живот изгубен вече да живееш.
И чувствам само тежка празнота, ...

Забравиха устните какво е целувка,
забрави сърцето какво е любов,
забрави душата ми как се обича,
на теб, мили мой, сега тя прилича.
Очите ми празни животът презират, ...

Сред живи отдавна мъртви
и мъртви, които са живи...
Движа се бавно, чувам слова,
които ми дават сили
да победя смъртта. ...

БРЯГ-ВСЕЛЕНА
Свят, смьрт и време -
души и хора разни.
Мька, тиня до колене -
Живота пак ни блазни! ...

Защо за мен си все болезнен спомен,
преплетен с душевната тъма.
Тъгата ме поглъща като огън,
а въглен е изгарящата самота.
Защо не виждам нищо, ...

Спомням си историята ни – в морето:
как над двама ни изгря в нощта дъгата,
озаряваща с тишина завинаги сърцето,
за да не нахлува там на болката тъгата.
Затова сега ти пея тази песен - ...

Мое малко момче,
като птиченце бяло,
нека светъл и чист
е животът ти
като всяко начало. ...

Бе той за свобода и смърт роден.
Отец му бе не попът, а народът.
Той беше твърдо устремен
Единствено към родната свобода!
........................... ...

На Ботев
В очите му - народа.
На челото му - "Смърт или свобода!"
Във погледа му - гордост и печал...
Наравно двете бе избрал.

*Ангел или Демон*
Ще бъда ангел бял,
с разперени криле при теб ще долетя,
ще те милвам така, както не си мечтал,
ще бъда безгранично нежна и добра. ...

Лунна самодива
Лунна светлина
Облива ме нежно като вятър
Облак плътно скрива съня
Тъмна поглъща ме твоята красота ...

Краят ми започва,
отварят се врати,
потъвам в търсене на нещо,
забранено ми преди.
Мракът сам се е почернил, ...

Убиха я злосторниците.
С камъни. Като куче
я замерваха невежите.
Разкъсаха сърцето и -
за радост и засищане, ...

Lifehouse
The air has never felt so warm
The sky has never looked this way before
There's nothing comforting in change
I can't seem to find any peace in this confusion ...

Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когат ...

На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето... ...

Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично ...

Опитах се да броя секундките
в които сме заедно ти и аз...
Но изгубих им бройката и аз не знам как.
Отдадох се напълно на чувства и страст...
Опитах се да броя звездите, ...

СПОМНИХ СИ
Сгърчена лежа на пода.
Живея ли или умрях?
Май жива съм - боли отново.
Спомних си, да тръгваш те видях. ...

Ти си цветът във сивият ми ден,
ти си слънчевият лъч за мен.
За тебе аз не ще говоря празни думи,
а просто ще опиша аз съня ми:
Стояхме аз и ти в подслона на звездите, ...

Защо се бави толкова години?
Къде отсяда в дните си без мен?
Отваряха ли се врати лениви,
подслон намира ли в дъждовен ден?
Нейде срещна ли очи дълбоки, ...

Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за ...

Здравей!
Здравей, приятелю мой!
Как върви живота твой?
Строиш ли пътища модерни,
следваш ли следи неверни? ...

За/На Моята Муза
Моята Муза си няма име. Всеки нарича своето вдъхновение “Муза”. Не е ли обидно за Музата на всеки да има свое собствено име като това на другия? За това аз ще и измисля име.
Името ще бъде тайна. Само ние две ...

01.Юни.2004
Няма такова нещо, като “след депресията”... Това са само малки проблясъци в състоянието, но ти си в нея или по-скоро тя е в теб и то повече от всеки друг път.
Защото...
...тихо в недрата на твоята същност тя дреме...
...малка, но плътна е скрита и чака... ...

Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заед ...

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...

Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две ...

Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени, ...

Тъмнина потънала в прах.
Прах във тъмнината.
Какво откриваш? Какво желаеш?
Затвори очи, усети ме.
Затвори очи допусни ме. ...

Тя искаше да ме има.
А бях толкова студен...
и тя замръзна сякъш вън бе зима.
Любов ли бе, не знам,
гнетя се и се лутам. ...