Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача ...

Стаята
Бялата стая пълна с легла.
За всеки кошмар по едно.
Всяко покрито със бяло зебло,
прикрило вдървена снага. ...

Тишина
Тишина - злокобна
Самотата раздира моя сън
И ме измъчва
Тишина - жестока ...

Дали е вярно туй що казват-
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма ...

Небето потъмня,облаците обгърнаха радостта ми.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия ...

I Will Aways Love You
If I should stay
I would only be in your way
So I'll go but I know
I'll think of you every step of the way ...

Оптимизмът ми си бе наивност.
На хората доверие раздавах.
Усмихвах се!И всеки поздравявах...
Опарих се!
Затворих себе си в черупка... ...

Като радикал свободна...
Весела Кънчева
Четвърт век съм вече тука-
четвърт век във Института,
дълъг срок- не е шега, ...

Предателство и обич
Весела Кънчева
Когато осъзнах - изумена,
че и най-близките ми хора
могат да ме предадат... ...

И как безгрижен бе денят ти днес,
и как говореше с дърветата,
кълвеше зрънца по прашните чакълести пътища,
летеше ти наволя из небесата...
И реши да си починеш...защо,защо реши така, ...

Мили звездици-мои сестрици
Весела Кънчева
Мили звездици
мои сестрици..
Искам да литна ...

Ето пада пак нощта
Не спира да кипи кръвта
Във мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната ...

Не те искам отново при мен!
Независимо как се завръщаш...
В животът ми вече на вид подреден
ти яростно влизаш и пак преобръщаш.
Ето,тръпката силна,чувствата нови ...

Обърна се играта срещу мен
и се превърнах в губещ,
без вина и основни грешки
се оказа,че аз няма да финиширам,
а си оставам някъде след старта ...

Дните отлитат безвъзвратно,
а ти не си до мен,
бие сърцето напразно,
спомена гори в душата.
Искам да си тук до мен, ...

От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен скъп, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено, ...

Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват ...

Безсънието прокуди ноща ми
и превърна я в мрачен ден,
а деня,превърна се в нощ,
със светлината си заслепява очите уморени!
В камината остана само пепел ...

Търсиш ме в среднощни спомени,
където съм безсънна и будувам.
Заспиваш с мислите за мен, но късни,
защото в моите отдавна друг сънувам.
Желаеш моите среднощни страсти ...

Дарявам ти щастие - неопаковано-
не съм го подвързала,
панделка цветна отгоре му
даже нямах да вържа...
Какво пък? Реших във очите си ...

Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си, ...

Минават край вечните сгради.
Такситата на деня.
Животите жълти.
По старите улици,
през черните локви. ...

Кратката история на един фестивал …и неговата публика
Пътуваме за Ниш…Настроението в автобуса е приповдигнато.Отиваме на поредния международен хоров фестивал.Дамите от хор „Златна лира”-Търговище са много интересни и по свое ...

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...

Вървят по магистралата си мравките...
Със бодра стъпка бързо маршируват.
Шпалир им правят чинно незабравките
и с корени нозете им целуват...
Чадър от сянка правят им тревичките, ...

Мистър Финч стоеше пред огледалото. В краката му се търкаляха най-различни маски, всичките на животни. Имаше всякакви – пилета, кучета, камили, слонове, дори и една маска, силно наподобяваща птицечовка. Точно в този момент мистър Финч си беше сложил една маска на крокодил. Влечугото така пасваше на ...

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ
Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се ...

Мразя да пазя вещи,
думи и чувства за утре.
Обичам дългите срещи
в които незнам че е сутрин.
Ноща я ползвам за ден, ...

Очи-извърнати.
Сърце-спряно.
Ръце-трепетни.
Уста сбрани
в лице бледо. ...

Усещам, че умирам
Защо, когато усетих, че умирам
ти казах, че те обичам?
Не трябваше да чакам досега,
когато го разбрах, ...

Предаден си от уж верен приятел.
Обидата преглъщаш с горчиво кафе
и сам решаваш да си нападател.
Не трябва другия да е добре, щом на тебе ти е зле.
Замисляш хиляда мръсотии. ...

Няколко думи...само няколко думи.
И вече нямаш почва под краката си.
Разбираш, че сгрешил си.
Но късно е.
И извинението е даже безпредметно. ...

Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели ...