Знаеш ли?
Понякога пиша
за любов, за сълзи и за смях.
Ала отиде си моята муза
и тетрадките потънаха в прах. ...

Не ми отнемай правото да пиша
за този, що в душата ми крещи.
за този, който се завърна
и сбъдна моите мечти!
Не ми отнемай правото на радост, ...

Сърцето ми проплака,
очите ми обляни,
тялото е цяло,
душата ми е в рани.
Успях ли да извикам ...

Обвито в злоба сърцето ми бие,
душата е като изранена от бомби стена,
в дните ми сякаш е зима безкрайна,
без смях и радост, без пролетната топлина.
Къде изчезнаха мечтите детски, ...

Соколови пера
По нашите баири пролетта трудно си прокарва пътя. Горите ни са гостоприемни към зимата и трудно се отказват от кристалната си украса. Слънцето едва-едва прозира през сивите, тежки облаци, а цялата земя тръпне в очакване на топлата му милувка.
Тази година в нашата градина греят две слън ...

Лъжата е спасителен пояс,
за удавника сламка била.
Излъгах, а ти ми повярва –
повярва на моята малка лъжа.
Но ето, че стана глобална, ...

МНОГОЦВЕТНА РЕКА
Живота в многоцветна река ме топи,
със палитра от багри рисува.
С вино черно, омайно ме днеска напи,
а си мисля, че в розово плувам. ...

На М.
В облаците се рея,
На воля се смея.
От радост играя -
За него мечтая ...

Каква бях и каква станах?
Какво имах и какво нямах?

Защо тъгувах и защо плачех?
Защо се усмихвам и защо се смея? ...

Живееш, сякаш днес е утре,
А утре е днес.
Смееш се, сякаш си безгрешен.
Плачеш, сякаш няма по–зле от теб.
Обичаш, сякаш любовта се среща всеки ден. ...

Фернанда, Офелия и аз - фотографът на духове
Част първа
Чакай, не бягай, просто исках да се запознаем...
Фернанда с досада доплита паяжината на своя домашен любимец – кадифената тарантула Ари. Тъй като е вече остарял и спи повече от колкото му е нужно, от чист мързел. Тя се опитва в продължение на д ...

По устните ми капят чувства,
сякаш счупени стъкла,
а до мене близо пак заспива
играеща си тишина.
Към теб протягам длани ...

Не ме пъди, ще си отида,
доведе ме на вятъра плача,
доведе ме да ти разкрия,
сърцето си и моята тъга.
Ти беше волна като птица, ...

Ако някога без сили вече, ням,
на одъра последен сляп заспя,
недей тъжи, аз няма да съм сам -
оставям нещичко преди да отлетя.
Сълзите избърши и усмихни се. ...

Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове, ...

Приятел в нужда се познава.
Но не обикновена…
И той- приятелят - се появява
И неочаквана надежда дава.
И не за слава ...

Безпътна вървя и се влача,
трънливите спомени впиват се в мен,
а кръвта ми изтича свободна,
търсеща мъж, да се влюби във мен.
Тъмно е в моята къща ...

Искам отново да обичам,
със споделени чувства,
и със сбъднати мечти.
Искам отново да ревнувам,
от ревността да ме боли, ...

Аз се раждах и умирах,
пред очите ти растях.
Ти ме научи да обичам,
споделих ти първия си грях.
Аз обичах и проклинах, ...

Съня ми завзет е от тебе.
Деня ми в - плен на страстта.
Сърцето бие непростимо,
а волята стои си нерешимо.
Забрави ме в тъмна алея ...

Пленник съм за тебе,
а затвора ми са твойте очи,
тъмните решетки са ръцете ти,
надзирателя ми - твоето сърце.
Между четири стени затворена, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах, че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превраща се в ден. ...

Времето e магия, върти ме в своята посока,
много различна. Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека,
и мисля си, че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам. ...

Без въздух в гърдите, бездиханна,
без сили в нозете, оставили дири...
Не мога до тебе да стигна,
протягам ръце, а те са сухи.
Не стигам до теб, пoмежду ни прегради ...

Милвах звездите, по вятъра тичах и страдах.
Наранена загубих лика си, а някога вярвах.
Може ли да се прости на мен, която знаех,
а с огъня си играех, какво е святост и грях?
Ала сгреших, знаейки, душата изгорих... ...

НА 25
Четвърт век откакто съществувам…
Знаете ли колко малко е това?!
Научих се единствено със думи да рисувам
и безкористно да търся обичта… ...

Завърнах се на своята земя.
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.
Познатата, фалшива услужливост, ...

Мина година откакто не сме заедно,
мина година, но още не мога да свикна без теб.
Не мога да свикна без твойте мили думи,
без ласките, подлудяващи ума ми.
Не мога и без очите ти, ...

Ние сме само прахосници,
ползваме много неща,
забравяме бързо и бягаме
към следващите така.
Ние сме жалки бездомници, ...