Сбъдната мечта
Лежим един до друг,
целувам те,
гледам аз към твоите очи,
искам поглед нежен, ...

От теб научих се
да плача и скърбя.
От теб научих
да не мога да се доверя.
От теб научих се, ...

-Аз все още те обичам... - каза тя и една сълза се търкулна по гладката й страна. - Не знам защо, нито как, но аз все още те обичам...
-Разбери,че ти за мен не си това, което съм аз за теб... не исках да те наранявам, но ти просто не ми оставяш друг избор...
А всичко започна с някаква си уж мимолетн ...

Вървя сама, безцелно, без посока,
дочувам само ромон на вода.
Едва ли е река така дълбока,
както облялата ме самота.
Не виждам, не усещам, не мечтая ...

С прилива идвам,
с отлива си отивам.
Под бледа луна,
сред води разлюлени,
гледам брега ...

Месец май е разлистен отново.
И отново лехите със рози
са напъпъли, и е красиво,
по небето дъгата пролази.
Цветовете са радост в очите - ...

По тъмните пътеки се прибира.
Държи стотинките в ръка,
а в другата държи цигулка.
По страшните пътеки беше бродил,
и белезите му подсказват за това. ...

Тъжна разходка по плажа
При изгрев на тъжна луна
Предлагам понякога
Малък кораб забравя
Да диктува в морето вълни ...

Пожълтяла фотография на самотен плаж
Осветена от сълзите восъчни
На пожълтяла свещ

Спомням си, че там вървеше хилаво момче ...

I.
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си ...

Чувствал ли си се така
сякаш пропадаш...
Чувствал ли си се така
сякаш губиш всичко...
Случвало ли ти се е ...

Ти ме създаде
Звезда съм аз! Високо в небосвода грея,
защото ти ми подари небе!
И птица съм - със влюбен дух се рея,
защото ти ми подари криле! ...

Ако някой ден се върнеш,
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам. ...

Да чакам тук сама,
това е моята съдба!
Да плача нощ и ден,
игра това е вече за мен,
но тази игра ще свърши ...

Сега си тук
и те обичам...
Обичам те,
когато си приличаме.
Обичам те, ...

Ако беше извор,
дълго вода
от тебе бих пила.
Ако беше в душата ми стих,
бих ти дала най-чистото име. ...

Ще се срещнем непременно - по сценария сме длъжни.
(той е писан от затворник и подписан е: О’Хенри)
Там ще бъдем много смешни, Там ще бъдем малко тъжни,
над червивите асфалти под неони побелели.
Аз ще съм с букет в хартия, ти- с усмивка на лицето ...

Любовта е най-силното чувство, което човек може да изпита през живота си. Тя води хората към смели постъпки и когато е истинска и силна, оправдава бягството от дома. Много хора в името на любовта напускат родното си място, своите родители, роднини, защото това чувство е по-силно от привързаността. Н ...

(не съм решил за себе си дали да се отпечата!!!)
Читателю мой, защо тази книга взе я?
Какво очакваш да прочетеш тук?
Чувствата мои описах в нея,
но не желая с тях да стигна до тук! ...

...
Душата ранена,
като птица уморена,
сега не лети,
а бавно и тъжно, ...

...
Поглед кратък ,
като миг безкраен –
всичко ли казва
или лъжи ни нашепва? ...

Минало. Зачатие. Живот. Миг. Бъдеще.Тайна. Настояще...
Къде е смисълът? Каква е загадката? Какъв е пътят към истината и познанието, към пълноценното човешко съществуване?
Всъщност всичко това е задача без сигурно и точно решение, една невероятно красива магия- тайнствена и силна, която ни удивлява с ...

Прости ми, че се събуждам,
и погледжам към небето.
Усмихвам се на слънцето,
и трепва мислъта за теб в сърцето...
Не спирам да гледам красивата сянка ...

Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти ...

Как да побера тази любов
в моя свят, любовта,
колкото грахово зърно.
Настъпи времето да я отгледам
и си избрах една евтина ...

Ева ходеше нервно насам-натам из апартамента си. Поглеждаше часовника на стената и се чудеше как ще успее да се приготви. Дими щеше да дойде вече, а тя още не беше готова. Вратите на гардероба отворени, на леглото имаше дрехи и бельо, комбинирани като комплекти, а тя се разхождаше само по една копри ...

Една едничка вечер само
те моля, нека бъдем двама,
а после, като в мелодрама
ще се превърнеш ти във мама!
Молбата ми е без загадки, ...

Лист отронен във късната есен,
струна пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене ...

На запад от Понт, между Истър и Хем
земята е бойна арена.
Развява се буен славянски перчем,
препускат прабългари, проблясва студено
острието на меча, издигнат в закана, ...

Какво ми е? Сякаш в душата ми се надига цялата болка на хиляди и още толкова хора.
Пак се чувствам самичка, а и не искам да съм с някой. Ти пак обърка душата ми. И за какво, защо, как пак стана така? Разумът ми казва да бягам, бягам, а не искам, не искам. Искам пак светът да легне в краката ми, всич ...

Светлината веднъж ми тя показа,
като сърцето и душата ми докосна.
След години тя повтори.
Но този път ме хвана за ръка
И тръгна с мен към светлината.