Безпътна вървя и се влача,
трънливите спомени впиват се в мен,
а кръвта ми изтича свободна,
търсеща мъж, да се влюби във мен.
Тъмно е в моята къща ...

Искам отново да обичам,
със споделени чувства,
и със сбъднати мечти.
Искам отново да ревнувам,
от ревността да ме боли, ...

Аз се раждах и умирах,
пред очите ти растях.
Ти ме научи да обичам,
споделих ти първия си грях.
Аз обичах и проклинах, ...

Съня ми завзет е от тебе.
Деня ми в - плен на страстта.
Сърцето бие непростимо,
а волята стои си нерешимо.
Забрави ме в тъмна алея ...

Пленник съм за тебе,
а затвора ми са твойте очи,
тъмните решетки са ръцете ти,
надзирателя ми - твоето сърце.
Между четири стени затворена, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах, че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превраща се в ден. ...

Времето e магия, върти ме в своята посока,
много различна. Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека,
и мисля си, че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам. ...

Без въздух в гърдите, бездиханна,
без сили в нозете, оставили дири...
Не мога до тебе да стигна,
протягам ръце, а те са сухи.
Не стигам до теб, пoмежду ни прегради ...

Милвах звездите, по вятъра тичах и страдах.
Наранена загубих лика си, а някога вярвах.
Може ли да се прости на мен, която знаех,
а с огъня си играех, какво е святост и грях?
Ала сгреших, знаейки, душата изгорих... ...

НА 25
Четвърт век откакто съществувам…
Знаете ли колко малко е това?!
Научих се единствено със думи да рисувам
и безкористно да търся обичта… ...

Завърнах се на своята земя.
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.
Познатата, фалшива услужливост, ...

Мина година откакто не сме заедно,
мина година, но още не мога да свикна без теб.
Не мога да свикна без твойте мили думи,
без ласките, подлудяващи ума ми.
Не мога и без очите ти, ...

Ние сме само прахосници,
ползваме много неща,
забравяме бързо и бягаме
към следващите така.
Ние сме жалки бездомници, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах,че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превраща се в ден. ...

Стичат се сълзите
като мокри перли,
сринаха се и мечтите.
Казвам, че те мразя, а дали?
Сърцето е ранено ...

Мрази ме! Отивам си, ти прекали!
Не знам любовта да удря шамари.
Защо да оставам, пак помисли,
какво, като даже не пушиш цигари?
Отивам си, моля те, тръгвай и ти. ...

Влакът към Ада потегля от първи перон.
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока, ...

От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета, ...

Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -
дали привличането между нас, ...

Дочаках изгрева.
В съня си цяла нощ
това съм си мечтала.
Хайде! Ставай, Слънце!
Усмихни се, че съм цяла. ...

Замъглено, плачещи очи премигваха,
ужасни незабравими лъжи,
те любовта ми бавно убиваха.
Разплакано, почти разкървено сърце,
не ме докосваха вече твойте ръце. ...

Неподходящ
Аз знам ,че мразя да губя
Знам ,че не мога да имам всичко
Но знам и че в теб съм влюбен
Но не мога да ти го кажа лично ...

Петна от шоколад и вино,
догаря восъкът едва,
едно присъствие ранимо
трепти загадъчно в нощта.
Страст телата им изгаря - ...

Къде останаха приятелството, човеколюбието, искреността? Защо днес всеки се е
свил в себе си и мисли за собственото си щастие? Защо във всичко човек търси
лична изгода? Защо светът се е превърнал в дом на безчувствени егоисти? Защо?
Къде остана обичта? Може би тя се е загубила там някъде в отровния ...

Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо, което
притежава всяко живо същество. Той е като една пътека, която води до някъде, но
няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препядствията по нея.
Животът е божи дар и никой друг няма право да ни го отнема освен Сътво ...

Исках да викам...
Исках да бягам...
Исках да стъпча
туй що ми се
изпречи, тъй както ...

Аз съм... някак неразбрана
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.
Красотата - боли ме от нея, ...

Държа аз снимката ти във ръце
и капе кръв от моето сърце -
не иска да ни събере съдбата,
да бъдеш ти до мен жената.
Как искам всеки ден да галя, ...

Дядо Коледа под прикритие
Това определено не беше обикновена съботна вечер. Скуката ни бе обзела изцяло и цигарите може би щяха да вървят една след друга, ако имахме пари за достатъчно такива. Но всичко, което направихме и не направихме, нобичайният недостиг на пари и цигари, студът и гладът, дори и ...

Помня, че тичах. Сърцето ми биеше лудо и имах смътното усещане, че бягам от нещо
или от някой. И вече от около 15 минути вървя по тази улица. Тъмнината и дъждът
правят обстановката страшна, но и много спокойна. Откъде идвам? Накъде отивам?
Не знам коя съм. Познавам единствено пътят, който извървях п ...

За първи път бях сама в къщата и усетих как магията отново изпълва всяка част от
тялото ми. Почувствах се както преди. През последните 10 месеца се чувствах
по-самотна, отколкото когато бях наистина сама и си нямах никой на света.Не
можех да си представя къде ми е бил умът, за да се откажа от магият ...