Няма нужда да бъдем виновни.
Има нужда да бъдем добри.
Тишината е камък надгробен,
щом през плач всяка дума крещи.
Има толкова много надежди. ...

Тогава, когато нощта се надигне,
размазала грим по клепачите,
ъглите на стаята диво ще викнат,
без дъх ще останат от плач...
Прозорците с трясък ...

Изгуби ме!
Изгуби ме по пътя към нищото!
Изгуби ме!
Изкарай ме от твоя живот!
Махни ме! ...

Загледана във сивото на дните,
поставен за контур .
Искам да извикам,
да крещя.
Искам цветовете да сменя. ...

"Тъй Близо..."
Ейми Лий
Толкова дълго хвърлях камъчета по прозореца ти,
А не ми хрумна да почукам на вратата.
Минавам покрай статуи. ...

Започваме отново,
за да бъде по-красиво.
Завършваме нещо,
за да бъде поне то в живота ни
диво! ...

> Животът Мой
>
> Дадох... толкова много!
>
> Не видях и капка щастие... ...

" Здравейте,
както разбирате аз съм няма и за да спестя неудобството на тази наша среща, реших да ви напиша това писмо.
Имам проблеми, а те породиха нови проблеми. И в тази ситуация реших да потърся помощ. Аз не ви познавам, но се запознах с биографията ви. Справяли сте се с много тежки случаи, дано ...

Всичко свърши...
Камбаната бие...
Олюлявам се...
Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...
Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш. ...

Навън виелица бушува-
снегът затрупва върхове.
Едно момиче тая нощ тъгува
по своето измамено сърце...
Снежинки ледени сковават- ...

Аз винаги съм търсила закрила
и сляпо съм се вричала в мечти.
Дори любов да не бях открила
всеки длъжен е напред да продължи.
Аз винаги съм вярвала в съдбата ...

Веднъж ме погледни-
и ще политна!
Веднъж наистина ме пожелай!
Не знаеш колко малко ми е нужно
да забравя смърт,сълза и край. ...

Албена Денкова и Максим Ставийски.Като чуете тези имена не си ли представяте най-добрите и най-красивите фигуристи,които България е имала в историята си.Да,Албена и Максим достойно представят Родина на световни,европейски и на Олимпийските игри.Какво по дяволите беше това което стана пред очите на м ...

ЧУВСТВА
Животьт се носи,
душата го знае,
в главата-вьпроси,
сьрцето ридае, ...

Недопита бира...празно място...
изречени тежки думи...
неразбирателство в плен на страх,
не те желая вече ти не си, това
което в сърцето ми нежно беше... ...

Здравей,ето че пак ти пиша.Сама съм в моята болна от самота стая.Изпаднала съм в бездната на едно черно съзнание,разцепено от безличната и ужасна действителност.Апатия и липса на всякакви случки,липса на мъже,приятели,близки..любовници.ЛУДОСТ.Липса на топлина човешка.Липса на хора,само улици и движе ...

За пореден път ще вярвам в любовта
и пак ще разчовърквам стари рани.
Страховете ще изровя от пръстта
на погребаните кукли-порцелани.
Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание, ...

Откраднал не малко сърца,
присвоил замечтани въздишки-
ти смяташ,че твой е света,
редом с отлетели усмивки.
Но искам да спреш-вече стига! ...

Отдавна пламъка на първата ми обич,
горял бе и изгасна в самота.
Но и днес понякога във мен прехвърча
онази лумнала по теб искра.
Твоето лице ме кара да си спомням, ...

Лилави тюрбани развиват стълбове дим.
Асфалтът е мокър, прозрачен килим
и в него с
e виждат, безлични прииждат
хиляди птици - неонови лампи, ...

Здравей,колега. Тази вечер
при теб на бара ще поседна.
Налей ми вино с малко чер пипер,
че снощи нещо съм настинала.
Поглеждаш ме, ще прихнеш май. ...

Невинна бях,че те обичах.
Невинна бях,като дете.
Да бъда твоя,се заричах!
Невинно бе и моето сърце.
Всяка вечер аз сънувам теб и твоите очи. ...

Не знам коя съм аз-
грешница или светица..
Жена, дете и майка,
понякога любима..
Животът бърза, бърза ...

Боли..и всичко в мене плаче,
боли ме,а ти вече си далече!
"Обичам те",така ми каза,
и замина някъде в безкрая..
Аз исках да те върна,но не можех! ...

Не се сърди!
Не казвай сбогом!
Не ме вини,
че ме плени!
Не ти се сърдя-знам ...

О, вечност, нещастие! О, враг!
А ти, миг, си тъй нещастен, празен.
Никога не ще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран, тъй мразен.
Времето за мен е спряло. ...

Когато ти от мен си тръгна,
в мене всичко истинско умря
и после ти отново се завърна
и възкреси ме пак от пепелта!
Но днес си тръгвам аз с тъга ...

Обичам ви мои слънца,
заради топлината,
огряваща премръзналото ми
от търсене сърце.
А усмивките ви, ...

....поетите ги оценяват след смъртта им,
тези които - в техният свят не са живяли...

Задушница
Седя и мисля-
колко ли са мъртвите,
заминали от този свят
безмълвни,неразбрани. ...

Светът от днес като че спря да се върти,
стрелките на часовника замряха,
дъждът навън не спира да вали,
но не гаси той огъня в душата.
Няма вече нищо... а раздяла ...

Не можеше да повярва истина ли бе това,с нея ли се случваше или бе сън от,който тя ще
се събуди? Поиска и се да избяга,да затвори вратата след себе си.Не мислеше и не искаше
да мисли повече.Останала сама в полупразния хол седнала на дивана,вперирила поглед в ни
щото пред себе си Надя скочи.Не можеше ...

Задъхвам се.
Въздухът не стига.
Бучи в ушите тътен.
Клокочи в гърлото.Стомахът ми се свива.
Сърцето полудяло ,променя своя ритъм. ...

Душа
ОБИЧАМ ДУШАТА ТИ КРАСИВА
И НЕЖЕН ПОЛЪХ ПИЯ ДО НАСИТА!
ОТ ТВОЯ ГЛАС И ТВОЙТЕ РИМИ
ДУШАТА МИ ПРАЗНУВА МИЛИ! ...

Главата сякаш бе птича, ала очите бяха човешки, устните бяха разтеглени до неузнаваемост и наподобяваха недовършен клюн, зъбите ги нямаше, имаше някаква странна каша.
Вратът бе странно извит, сякап пречупен, ръцете изглеждаха, сякаш някой ги бе усукал няколко пъти , а странните перца, която се появя ...