Как почувства се, когато осъзна,
че нов живот си сътворила просто ей така?
Щастие почувства ли? Или поне тъга?
Питам, защото любопитството ми надделя, заради грешките ти, плащам аз сега.
Помниш ли ме? Да! Аз съм бебето, което оцеля! Напук на теб и на мъжа, когото би нарекла мой баща. ...

Похилих се на репортажа от ареста на американеца, изсипал /дали?/ секретна информация в интернет. Посмях се на треперещия младок, по къси червени гащи /ако беше и с петолъчка върху тях…/ и тежковъоръжените полицаи…
Само дето се замислям. Толкова шум… Като че искат да привлекат вниманието на публикат ...

Хуманност е след успешно убийство да окажеш първа медицинска помощ на своята жертва.

Хвърлих въдица в реката
и захранка два-три ката.
Чаках рибата да върже,
да я изловя набърже.
А бая си аз почаках... ...

Боли ме за зърнопроизводителите ни,
боя се за бъдещето на тези стопани.
Може тези хора да имат тежки съдбини,
аз искам българското да ни храни.
Виждам как чуждата конкуренция ...

Диверсификация на половете…
хххх
На Разпети петък българите отидоха радостни и обнадеждени на работа. Според поверието, който работи него ден, му умира началнисът…
хххх
Направиха ми забележка, когато споменах „Колегата Иисус“… ...

Щом открием истината гола,
можем ли да ѝ познаем пола?
Ивето и Джон са верни дружки.
В ротата си те са стари пушки.
Стрелят, правят майсторски окопи ...

Un, deux, trois -
vive le roi,
quatre, cinq, six -
mondialiste!
Едно, две, три - ...

Оригинал:
Спина - это не кровать
и на ней нельзя лежать!
Превод:
Гърбът - това не е легло ...

(превод от есперанто)
(Автор – безименен; заглавие – няма; тема – песимизъм; произход – интернет)
^Cesis vojo -
mortos ^gojo...
Ekzistu nenio - ...

ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...

Млъкна народът,
не по човешки,
а с гротескна чалга,
беше избран,
един недотам верен, ...

Седни удобно. Ха така, добре.
Поръчай питие, не са срамува.
Студенокръвен съм, но с парещо сърце
(а знаеш ли ти, как Змей целува?)
Въпросът ми? Недей са притеснява! ...

Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...

Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях. Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На ...

Градинка, пълна с горски теменужки...
Сън теменужен...
Теменужени мечти...
Сърцето ми отново пусна всички земни нужди,
предаде се в прегръдките ...

Денят, в който ти реши да си тръгнеш.
Още помня онази късна и дъждовна нощ,
в която си тръгна.
Още помня онзи слънчев ден,
в който ти ме повика. ...

ИСКАМ СИ СЕСТРИЧЕ
Искам си сестриче, като мен момиче,
догодина с мене да чете и срича,
мамини отмяни две, а не една,
щото мама първа става, вечер все не ляга, ...

Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...

Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...

В БЕЗДНИТЕ НА РАЯ
... животът мина – вятър през мъгла, и ме отвя – къде? – и аз не зная,
като че ли с Вълшебната метла ме смете кротко Времето – към Рая,
най-смислените мои часове потънаха! – в тонаж несръчни рими,
разкъсвах си душицата надве, дори на три! – за хорица любими! – ...

СВЕТУЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
... беше влакът ми нявга прекрасен през полета, гори и селца –
и летяха народните маси, VIP-персони и майки с деца,
във купето вървяха беседи – кой отде – и къде е поел? –
още нямаше толкова медии, Vivасом, Теlеnоr и М-tеl, ...

- Мамо, мамо, туй какво е?
- Туй е животинче със бодлички,
с тях пази се от пакостливите ръчички.
- Как се казва, мамо, туй?
- Таралеж, а още викат му и Еж. ...

небето
въздиша
с усмивка
детѝша -
че него ...

Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...

Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.
Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни съ ...

ПИСМО ОТ НЕБЕТО
С обич към всекиго длани протяга Господ от нашето черно небе –
даде ми риза, сандали, тояга, винце във мях, къшей хлебец в торбе,
мога със тях да живея до триста, вече съм свикнал на радости кът,
друго какво ли от него да искам? – друмниче кротко по дългия Път, ...