СЕЗОНЪТ, В КОЙТО НЯМА ДА МЕ ИМА
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза. ...

Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко ...

СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...

/апева вълнение/
Тих
вятър
в платната.
Памучен облак. ...

Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...

Кръжат в небето лешояди...
надушили са разградена плът.
Труп на странник, непознат и странен,
на човек, самотник за някой може би боклук.
А той, Човек е, бил е някога любим ...

Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Живеем в красива страна,
а потъваме все по-дълбоко в бездната,
и не правим нищо; ...

И най-непредубеденият критично мислещ човек ще забележи, че в настоящия момент светът вече се управлява от военните. При това от особено бездарните военни. Известна е аксиоматичната истина, че военните са безмозъчни същества, защото когато Господ раздавал акъл те били на маневри. Тъпак и военен са д ...

МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ!
... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края. ...

Скитница невъзможна за дом и семейство...
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали, ...

Светло е. Шумно е.
Както преди.
Време е. Свършва се.
В кръг ни върти.
Случва се. Счупва се. ...

Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...

Тя, цялата е изтъкана...
От обичане...
И с всяка фибра,
я шептиш...
Чертаеш приказки, ...

На Любовта цена не се слага,
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...

Вече съм на седем,
баба сутринта
с обич ми изпрати
празнични слова.
Да съм жива, здрава, ...

ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко. ...

колчем за сламка
се хваща - се да̀ви и
свръхмного плаща

На 15 февруари сутринта ме събуди
с букет от рози и влюбени очи.
Любов показвай ми ти всеки ден,
да зная, че за мене си роден.
Не искам на 14-ти обещания, ...

Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на ...

На паважа лежеше тефтерче. Или портфейл. Или някакъв документ…
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...

УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят. ...

ОБЕЩАЙ МИ В НЕДЕЛЯ ВЪЗКРЪСВАНЕ
... бе любов на бегом
все по спирки, по гари и хостели,
две дечица без дом –
из потайни квартири залостени, ...

„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар. ...

Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...

Само в този свят щастливо
времето така лети…
Но в душата ми е зима,
затова сега мълчи.
Всичко във снега се губи – ...