Музика - изпълнение: Аспарух Л. Любенов Текст: Поетът Никола Й. Вапцаров

Под строй, но някак и встрани,
стои неделя –
събира всички бързи дни
и ги разделя.
Сред този яростен поток – ...

Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...

На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...

Цяла България смукаха, рушиха,
много от бедните не се спасиха,
но българският лъв ще се събуди,
от кражбите целият свят се учуди,
управлявания до гроба си е мамен, ...

на цъфналата
вишня по цвета — дъга
след дъжд въздиша

СВЯТ ЗА БРАТЯ
... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя, ...

Ще спуска лятото платна в морето
и зимата ще сипе сняг в елите,
а аз ще имам всичко, за което
мечтаят повечето от жените:
една сълза, от моите сълзи родена, ...

Изстина всичко в мене
Утихна
и
сякаш вечен сън заспа
И радостта и мъката ...

Разпнато заколение,
голготско приношение,
свещено възкресение,
небесно възнесение.
Затънахме в греховна тиня, ...

С тъжен смях, изронил розов цвят,
вятърни илюзии събличам.
Станал е на буци моят свят –
нива, разорана след обичане.
Черен облак своя некролог ...

Нахълта смело в самотата ми,
дори не си помисли да почукаш.
В дланта си топла взе ръката ми,
уверено ми каза: Аз съм тука!
Засмя се, първо със очите си, ...

Моята любов е тайна вечна,
Тя с мен е – отпреди смъртта…
Моята любов е скрита нежност…
За двама обич – отделена от вина!
Моята любов! е ясно слънце! ...

Прости ми, Боже, че те притеснявам.
И днес навярно си зает...
Аз зная, много често те предавам,
А ти все пращаш ми късмет.
Но нещо - днес ще ти поискам. ...

Страдаш ли, Лъве?!
Ранена ли е твойта душа?!
Че в срам и позор е
клетата, родна страна!
Без дух, без посока, ...

МОМИЧЕТО СЪС СЛАМЕНА КАПЕЛА
Момичето със сламена капела,
с ефирна лятна ризка на цветя,
край мен премина някак си несмела,
и като птичка нейде отлетя, ...

Пешо не обича да гледа фантастични филми – особено онези, в които героят от близкото минало си купува хляб от 15 стотинки или ракия от 20…
хххх
Политикански речник: „Ако трябва да съм честен…“, „Ако се замисля…, „Ако направя…“…
Към какви неприятни и нелепи за него неща го принуждават…
хххх ...

Много, много гордост и предразсъдъци се удавиха в мен, амбиции по-големи от Титаник потънаха в мен, бойни томаховки, мечове и ятагани ръждясаха (с времето) на дъното; някои хора ме заобикаляха, други ме газеха, трети се изхрачваха/плюеха в мен – само едно дете пусна хартиена лодка в мътните ми води, ...

Разпети петък е, да помним, да се молим!
Днес бе разпънат най-невинният роден.
Две хиляди години този ден го помним,
как наказан беше този, Спасителят на теб и мен.
И днес на кръстовете се коват невинни ...

да принадлежи
на любовта - сърцето
нека продължи

ПИСАХ, ПЛАКАХ И СЕ СМЯХ
... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло, ...

Вълшебница навярно съм била
във свят далечен, паралелен.
Лекувала съм мъка и тъга
в живота толкова нетраен.
Не са ме оценили, затова ...

Убиецът я преследваше упорито. Където и да отидеше Елизабет, той беше само няколко крачки от нея. Наблюдаваше я неспирно и, както бе открила една нощ, когато едва не се спъна в него по пътя за тоалетната, пазеше пред вратата й независимо от часа.
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...

С мъка и пъшкане
се изкàчи, едвам,
до 49-тото си стъпало
Републиката ни
Парламентска. ...

Защо ме гледаш ти така,
усърдно-грозно, чак космато?
Нали от моята душа,
до вчера пиеше безплата?!
Нали – от моето сърце, ...

Защо ме дърпаш към финала на живота...
нима на времето ми идва края.
Не съм готов, все още има какво да кажа
на живота, яростен и лош.
Защо ме мъчиш, едва ли толкоз ...

Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот,
безсмислено от нищото се втурна
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...

Разпети петък. Болката расте.
Сълзи дълбаят пътя към Голгота.
Грехът ще рухне, ще се разплете.
А днес Исус е разпнат, но хомотът,
хомотът на греха е победен. ...

Не се страхувам!
Така или иначе животът ще свърши!
Ако минута съм струвал
за някого,
струвал съм ,колкото вечност . ...

НОВИЯТ ПОДИУМ
/По действителен случай/
.
Тази история е стара, колкото света,
истинска, колкото звездите, забравна толкова, колкото може да забравя човекът. А той може много. ...