Безполезност е ли безвредност?

ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...

През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на негов ...

На времето в объркания ход
изплуват много истини горчиви:
кой е човек и кой - човекоскот
със замисли невероятно диви.
Накрая идва пълна яснота, ...

Прибра се в къщи и беше уморен както обикновено. Последно време все беше уморен и всичко го болеше.
Докато слагаха масата за вечеря не се стърпя и побърза да съобщи това дето го човъркаше цял ден:
- И третото умря. Няма го. Сигурно се е скрило някъде за да умре.
- Ех, че работа, каза жена му - значи ...

Снощи хапнах, пийнах яко,
ала, не ориз и мляко,
а салата позахрупах,
три ракии аз опуках!
Карах бавно и полека, ...

С пуйезия реши да си изкарва хляба
една пуйетеса апетитна...
Сега от кобра е по-слаба
и духа ли, възможно е да литне...
Да, трудно се задържат килограми, ...

Акъл не ща, яйца ми дай!
Кой какви си ги свари - такива ще си ги чука!
Казана дума - спукано яйце!
Чук-чук къща разваля!
Всяко яйце си хвали майстора. ...

Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...

Мистър Бийн от Харвард
на всеки устата разчекна -
на сикаджийския бодигард
позорно взе, че клекна!

Някъде дълбоко под земята, на неизвестно място, скрито не само от широката, но дори и от по „тясната“ общественост, се бяха събрали едни от най-влиятелните хора на планетата. Което не означаваше непременно най-известните. Не, повечето от тях пребиваваха в сенките на публичния живот, но за сметка на ...

пред болките Му
ПредВъзкресни - скръб - поклон -
Любов и песни

Не се страхувай когато те боли...
Знай, тогава жив си.
А акото дори да подсладиш, пак ако си остава.
Не давай крила на туй което на червей не става.
Не буди не заспал човек защото бълнува. ...

Дариха ми я – малка, крехка,
смути ме тоя странен жест.
Признавам, бе случайна среща,
но ме вълнува и до днес.
На улицата – сред позната проза, ...

Тя седеше на края на моста, гледайки реката, която тече под нея. Вода се движеше бързо и силно, все едно иска да я завлече със себе си. Тя се чувстваше като част от тази река - изплакана и безсилна. Очите ѝ бяха празни и безжизнени, като да не видят нищо. Гледаше в далечината, но мислите ѝ бяха в др ...

ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек. ...

Възкръсна Бог! Възкръсна любовта!
Грехът се срути, скри се и угасна.
Ти в ада слезе, победи смъртта!
И вечност подари с десница властна!
Осанна, Боже! Слава, о, Христе! ...

Очите ти, за щастие създадени,
изпълнени са с мъничко тъга –
сълзи да бликнат с чувства позабравени,
откъснати от твоята душа!
Вали. С дъжда следите чезнат в нищото. ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ: НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ТВОИ!
Днес Самарянката каза, че ще му разкаже нещо, за което не била сигурна дали се е случило наистина, или просто е плод на въображението й. Според нея, тя преминала за кратко през някакъв времеви портал и попаднала във времето на Освободителна ...

Тя дойде от нищо. Роди се от жена, която и без това имаше многолюдно семейство. Трудно е да си беден и да изхранваш 9 гърла... Бащата, нехранимайко, обичаше пиячката и ако можеше да се прибира по-рядко вкъщи, отдавна да бе забегнал с някоя сводница. През този ден валеше, кротко, тихо ромонеше, но на ...

Целувам нежно устните ти, мила моя,
и продължава да целувам към врата.
И галя с ръка косата ти дълга твоя,
целувам очите ти, изпълнени с тъга.
Продължавам да целувам и гърдите, ...

– Учителю, кой е най-достойния сред човеците?
СОКРАТ: Достойнство. Как го разбираш ти това? Аз не мога да ти кажа кой е достоен и кой не, преди да разберем какво е достойнство.
– Учителю, аз виждам много заслужили магистрати, държавни люде и висши сановници на които се отдават най-дълбоки почести. Н ...

Снегът заваля. Снежинките леко и плавно се сипеха от небето. Покриваха всичко. А света ставаше по-бял и по-чист. Въпреки праха на големия град със снега София определено се освежи. Той не спря хората да излизат за малко, но ги накара да ползват повече градския транспорт, с което се подобри въздуха. ...

Из книгата ми ,,Предците ми говорят"
От глава " Петко и Иванка"
От този ден минаха три месеца. Младото семейство заживя честито в новата къща. Горди бяха с постигнатото, но горделивост не проявяваха към по-бедните. Затова хората ги обичаха и тачеха. Децата бързо свикнаха с новия дом. Тичаха нагоре-н ...

Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от ...

Джон отвори вратата, погледна навън и се усмихна широко:
- Виждам, че процедурите ви се отразявят изключително добре. Връщате се за още?
- Вашият елексир е цяло чудо, господин Колман! Иска ми се да се изкъпя в него! Ще
взема още две бутилки – една за мен и една за съпругата – ентусиазирано отвърна
г ...

отложено за
сетне щастие е в страх
да не пометне

животрептяща -
Вълшебната флейта и
люделюбяща

Авлига прелита в дъждовния есенен ден.
Отворен прозорец – сърцето ми тихо я кани.
Но с лятно намигване облаци тръгват към мен
и нежната обич в позлата далеч ще остане.
В палитрата есенна рони се крехка тъга. ...

Христос воскрес, але… не повернувся,
Бо там, куди ми прийдемо, як діти,
Світ но́вий стане нам єдиним, рідним,
А цей... – забудеться, цей – щезне, наче дим…
Христос воскрес вже іншим немовлятком ...