Земята в илюминатора
Земята в илюминатора
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си
тъжим ние за земята, а тя е сама. ...

Съградени форми сме в един невидим свят,
съградени с промисъла Божи,
съградени в търсене на истини с Любов,
съградени без материя, а с Дух,
съградени във предначертаното, ...

Не боледувам със съдбата,
хубавото е в душата
досадни думите ми смяташ,
страдам.
Привикнал с болката на рани, ...

Когато котвата вдигнахме
и отделихме се от пристана,
уморени вълните стенеха,
чайка крещеше... отчаяно.
Вятър - крадливият спътник ...

-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
дива голота,
вакханка,
нестинарка върху устните-жарави,
жътварке на страстта, ...

Блести като сън тишината,
бар, чаша, дим, полумрак.
Зад него в реда на нещата
барманка сипва коняк.
Оглеждам ръцете и скришом. ...

Загърбил делника някак си,
празник на егото търся.
Не ме ли харесваш,... глупак си,
дебил, непонятно задръстен.
Аз мога да плюя, да скачам, ...

И един слънчев ден се събуждаш някъде в небитието, за да откриеш, че всичко, което си бил, всъщност не си бил ти. Опитваш да заспиш отново, за да се събудиш какъвто преди, но явно това е съдбата ти и тя те следва.
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават ...

ПАДЕНИЕ!
Падение!
И свобода!
Изящна крива
разделя кривите, изящни ...

“Това е както да набереш планински цветя”
”Това е както да набереш планински цветя”
Марин Лазаров: Колко красиви нощи помниш в своя, все още кратък, живот? С какво те се отличават от себеподобните си лунни сестри?
Теодосий С ...

АКО МОЖЕХ
Ако можех бих се изненадал от сянката ти, прокрадваща се с невероятни подскоци към мен. (бих й дал път само ако ме помоли за това на френски език)
Ако можех бих се измъкнал от най-готиното шоу, без да имам право да ...

Имам те, макар за кратко.
Минути бягащи в галоп.
Мигове откраднати от нея.
Да, аз съм другата,
а тя дори не подозира, ...

Tи, нощ, раздрала своята дреха -
самотна ,тъжна ,уморена.
Защо сега не спиш, защо не си починеш?
Защо от болка стенеш наскърбена?
Махни от себе си тъгата ...

БЕЗ ТЕБ
Безрадостно,
безмилостно,
зловещо
се нижат безутешни дни и нощи, ...

В покрайнините на поредна империя,
малък човек от малък пести,
плащайки чужда мизерия,
имайки чужди мечти.
Живеейки на тъмно ...

М ислите ми към теб летят
и любовта с всеки изминал ден расте.
Т ежко е, пламъци в сърцето ми горят.
К ъсно е, едва ли някой ще ни разбере.
О бичам те, искам да ти прошепна ...

Обикнах те аз.
Любовта си крих от дълго време.
Върнах се, бях до теб до последния час,
когато разбра, че и ти си влюбен в мене.
Но беше твърде късно, ЗАМИНАВАМ, ...

Обичаме се, но не можем да бъдем заедно-
игра такава има в любовта.
Един от другия избяга,
но не по своя воля и мечта.
Дните бавно се топят, ...

Защо съм сама?
Защо в очите ми изплуват сълзи
от разбити мечти
и несподелена любов.
Кой, кой ще чуе моя зов! ...

Бургаското лято с морето красиво,
всичко наоколо е живо.
Пеят весело птички
и на пясъка горещ сме всички.
Слънцето жарко с лъчите горещи, ...

По всяко време на деня мисля за теб!
Ти си моето вдъхновение-красиво и свежо!
Където и да отида, каквото и да правя-
мисля за теб!
Ти си се вселил в ума и тялото ми, ...

Събуждам се. Сама, без слънчевите лъчи. В стаята ми е толкова тъмно въпреки късния сутрешен час. Не изпитвам нужда от нищо, освен от кафе, цигара и въздух.
Кафе. Ароматът му. Израснала съм с него. Като бях дете само миризмата му ме събуждаше. И знаех, че някой е буден, че някой е започнал деня и че ...

“Напукан беше тротуара”...
Тук трябва да римувам
“на уличката стара”
или
“ от нашата поквара”, ...

Някога видя ли такава красива нощ
кога аз можех почти да целуна звездите
те заблестяха така ярко
Когато аз те виждам да се усмихваш
продължавам напред ...

И хладна нощ над слънцето потече,
угасна то, притихна, замълча.
Смирено чакаше да разбере
какво по дяволите е тъма?
И тъмно синьо или черно беше ...

Недолюбена,
заспива пак
душата ми без лик,
огради я с непристъпни
многословия. ...

Ще пребродим небето,
да прелистваме истини,
а очите ни - слепите,
ще превърнем в мъниста.
Ще поим стари спомени - ...

Дъждът се стича по прозорците
на моята душа самотна,
по стъклото студено като моето сърце.
Превръща се той в сълзи сиротни,
бавно пълзящи по моето лице. ...

Защо ми е толкова важно
ти да ме обичаш,
когато аз тебе не те?
Защо ми е тъжно,
когато не ме поглеждаш? ...

Морето нека да пресъхне!
Земята в огън да гори!
А Слънцето и Луната да угаснат,
защото влюбено гледаш в нейните очи.
Страдам аз,не гледай,че съм горда ...

- Не искам да се обличаш в дрехите
от бледи лунни отражения,
да се превъртат часовниците полудели.
- Не искам реките да текът неукротими
и да чертаят ...

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити, ...

Музата ми - прелестно момиче,
днес е Вяра, вчера Жени, утре Ана.
Весела, комична и трагична...
Мечта за мен, за графомана.
Поглежда днес с маслинени очи, ...

Събличам мислите.
Душ, благоухания...
В легло от рози
ги полагам нежно.
Повил с цветята ...

Ръцете ми пълзят по твойто тяло,
изтръпват от усещане и сласт.
Устните ти меки, огледало са
на чувствата горящи в нас.
Ръката ми се спира възхитена ...

Стиховете ми,
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта, ...

Не ме поглеждай!
Едва ли има смисъл
да видиш сълзите ми,
които бавно се отронват от очите ми.
Едва ли има смисъл,след като ...

Безсънни нощи,
лунен смях.
Очи красиви,
притихнал бряг.
Радости стаени ...