Вървя си по улицата пуста.
Виждам само хора с фалшиви лица.
Не виждам това, което искат да видят очите ми.
Не виждам щастливи и красиви неща,
а само болка и злоба измислена, ...

The Reflecting God
your world is an ashtray
we burn and coil like cigarettes
the more you cry your ashes turn to mud
it's the nature of the leeches, the virgin's ...

Днес искам, звук да нарисувам,
звука на любещи се две тела
на сливането със всемирното
отвъд предела на страстта ...
Това е музика на музи съкровени, ...

Търся те, под болните клепачи
на отминаващата зима,
моя Самота.
По пътищата кални
събирам ледените ти кристали-заразени. ...

Един ден ще ме желаеш,
един ден ще искаш да бъда до теб.
Но вече ще е късно, аз ще
бъда в гроб студен. Целувай
букви наместо устни, ...

Достигнали върха почувстваха, че ще излезат от себе си.
Тя беше над него. Гръбнака й се изви в лък, извъня тетивата на всяка нейна фибра и тя полетя със стрелата.
На него му се струваше, че се губи в мъгла. Мъглата е по бедрата му, набъбва, готова е да избухне, да потече на капки по топлата кожа, а ...

Със смях замахна и заби ножа до дръжка в картината. Завъртя го, за да отреже цицата на голата мадама. Изгледа в лицето лигавият глупак който се имаше за голямата работа и не връщаше парите. Хубаво предупреждение. Оня се разтреперя, за секунда стана бял като платно, изпелтечи нещо и всяка секунда се ...

"Има и никъде.
То има географска точка. Може да се нанесе върху картата. Има своите природни особености като всяко съществуващо място. В известна степен и то е съществуващо и дори има обитатели, но въпреки това то е там където останалият свят губи същественост, а и то няма същественост за останалият ...

Живя на втория етаж,
под наем във един панел
бедничка старица.
Нищо скъпо няма на този сват
тази простичка женица, ...

Той няма стъпала.
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените ...

Седем пъти в любов ти се вричах,
седем пъти захвърли ме ти.
Седем сълзи безмълвно се стичат
по белязани с мъка страни.
Седем огъня с теб не запалих, ...

Ще мълча! Сега на мен не ми се говори
Тишина! Нека и с нея някой да спори.
Любовта! А имаше и у нея някога вяра
Самота! Гола пустош и болка без мяра.
И тъга! Тя е винаги верен спътник. ...

Защо така фатално спря човече
на пътя ми в безумие пленен...
Не ме поглеждай! Тичай надалече!
Съдбата си спасявай ти от мен.
Защо не ме прескочи и подмина, ...

Черно е морето,
слънцето свенливо пече.
Гларуси пеят нейде в небето,
времето бързо тече.
Кораб отплава за далеч ...

Съвестта ми е годна само за презрение,
защото тя се храни с мъртва плът.
Душата ми замина и аз търся забавление,
безкрайно, безуспешно търся път.
Години вече бродя по земята ...

Киснем във игра на думи. Аз и ти...и те, и тя.
По - сурови от куршуми, по - ревливи от дъжда.
Погледни ме във очите, погледнете ме и Вие!
И недей търси сълзите: нещо друго там се крие.
Взирали се ...

Скоро дойдоха и момичетата, за да се развихри купонът с пълна сила. Бяха студентки по философия първа година, колежки на един от гостите.
Така се запознах на Стела и тогава едва ли бих могъл да предположа, че това ще е Началото на една красива любов, която ще премине през толкова много перипетии и щ ...

Вдигаш глава, поглеждаш ме и търсиш в очите ми нещо, което да ти даде вяра, сила, кураж да вярваш, че всичко ще се оправи и не е дошъл краят....Но не откриваш нищо. За мен това беше всичко. Не желая повече да бъда с теб или поне не желая повече ти да бъдеш с мен. Омръзна ми...Ти ме излъга, искаш да ...

Исках да си слънцето след дъжд,
цветната дъга да сътвориш,
да си кладенец на кръстопът,
пътник ожаднял да напоиш.
Исках да си палаво дете, ...

"Раздавай хлябовете си при гроба на праведните"
(Тов. 4:17).
Парченце, от прекадения хляб
на трапезата днес
е за теб, ...

Усмивка на дете ти предизвика.
Подаде топчицата му със крак.
Експлозия от веселие надигна се
в душата на безсмъртен бог.
Ти пет вулкана загаси и орда ...

Докато ти спеше
Докато ти спеше,
целувах
съня ти,
прегръщах ...

Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдет ...

На мама...
Борила си се с години,
търсила си любовта.
Намери ли я, ти кажи ми!
Сподели със мен,ела! ...

Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание, ...

Стоманената маска на реалността,
изкована от илюзии,
в потисната действителност -
над скритото,
тревожното - ...

Хей, барман,
трудено се живее.
Налей, не питай
що е възпитание...
Баща към син - ...

Скривам се в съня.
Оставям мъничка бележка...
"Ела ме намери...
ела,преди да се стопя.."
Забави сe- ...

Ти си моят огън и извор на надежда,
всеки миг към Тебе денят ми поглежда.
Ти си мойта радост и мойто вдъхновение
и на всички проблеми ключът към решение.
Във Твоето лице намирам красотата ...

Ваше Благородие, госпожа наслука,
за едни си ти добра, а за други - зла.
Девет грама в сърцето, постой - не зови!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!
Ваше Благородие, госпожа разлъка, ...

Слънчо мой чаровен,
имам те в сърцето,
спомен мой греховен,
нося те в очите.
Сещам у косите ми ...

Как се рисува самота?
Мълчи ми се
не искам
да говоря
обречени ...

И така, висяхме си ние на магистралата, а колите минаваха от дъжд на вятър сякаш в тон с времето. Беше неделен късен следобед, кофти време за стоп, повечето хорица се прибираха от селата, карайки селски продукти за градския си живот и ни подминаваха, гледайки ни подозрително.
Започвах да проклинам с ...

Ние нивгиш не ривем, весило живеим,
кАлени сми сигански мунчетъ.
Дрипави и гладни - ядем, пиим, пеим,
Тъкавъ е садбъта ни проклетъ.
Краднем квото може, пролит, лету, зиме, ...

Премина като буреносен вихър.
От погледите бара се отмести.
Поръча водка, някак много тихо.
В устните й чашата блестеше.
Очите й искряха в полумрака. ...

Август, нощ, звезди, простор,
аз нощувах в нечий двор,
в стар кашон - креват епичен.
Не, защото бях пиян
и любовно неразбран - ...

Ще се напия!
Тъй не се живее!
Водка, барман... и късмет!
Компютър да не видя
повече... тъмнее ми! ...

Когато чух заглавието, си помислих:"Подкован ли? Конете ги подковават."
Сещате се за кое животно става дума. Не! Не онова от обора на дядо Ви, а
за черното конче от емблемата на "Ферари". То препуска сред пустинята ,
извисяващо се гордо и неподвластно на нищо и на никого, а след него остава само обл ...