Една сълза се събра в окото. Натежала,тя не смееше да се откъсне. Събираше ли събираше болката в себе си...постоянно изчакваше да поеме още. Постепенно се изпълни..оформи...и се раздели с утробата,в която бе живяла толкова дълго. Започна да пълзи надолу,оставяйки бледа следа. След време тя щеше да и ...

(на дъщеря ми)
Ветровете вънка спряха
и снежецът пак вали,
сто камбанки отзвъняха,
спи, дете, заспи! ...

Тъмнина през деня и отново в нощта.
Сипе се снегът като сълза в леда!
Очите уморени, сърцето леденее
и кръвта се спира и всичко умира!
Отново глас...неясен глас. ...

Michael Bolton
BACK ON MY FEET AGAIN
Gonna break these chains around me.
Gonna learn to fly again.
May be hard, may be hard ...

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода: ...

Загубвам се в многото лоши неща,
които за жалост познавам.
Загубвам и своята вяра в света
във който не ща да оставам.
Потъвам в нечестните думи, боли ме. ...

По принцип мразя да говоря,
когато другите крещят до мен.
Защо да викам с тях кажете?
По принцип мразя да се смея,
когато другите се подиграват с нещо. ...

А този грохот ме омайва,
заглъхва всичко друго
и само той сега остава.
Където съм и аз и той е там.
А тази обич ще ме задуши - ...

И днес успях да се запазя,
не да преглътна,а да се махна.
И днес денят не ме захлупи.
И днеска никой не ме купи.
Пък утре вярвам,че ще стана ...

Всеки ден пред разстрела на своите мисли
аз целта съм щастлива, която остава
невредима, макар и с присъда подписана,
още топла, залутана в своето тяло.
"Огън- бий!"- пак припламват дулата на пушките ...

Може би някой ден ще разбереш
какво съм искала.
Може би някой ден ще разбереш защо.
Може би никой никога няма да разбере.
Може би никой до мен няма да спре. ...

Плачът на голямото стадо пак е утолен.
Всичките сме май подвластни на изкуствения ден.
Червило плътно за късмет във акта,
червило плътно пак след акта.....
Любовен егоизъм стъпва ...

Любимият
художник
всяка вечер
ме разплита -
нишка по нишка ...

Обичам те повече от думите,
а
без тях
съм като стъпила
върху най - твърдата земя- ...

Онази
разглобената
от
последния танц
на ...

Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки, ...

Коледа е! Истина се ражда
като мъничка сълза.
Може тя да е от щастие,
може да е от тъга.
Коледа е! Нека да е щастие! ...

Една бедна жена
облечена в простички дрипи,
сякаш древна като смърта
стои сред тълпата
мъничка, притихнала, свита, ...

Как се чувстваш сега,
когато ме остави сама?
Не беше по твоя воля, знам,
но взе решението сам.
Ще я обичаш ли така, ...

За теб през огън ще премина.
За теб звездите ще закрия.
За теб и слънцето ще изгоря.
За теб небосвода ще сваля.
За теб ще спра дъжда. ...

В онази нощ аз тръгнах
без да зная накъде,
но твоите мечти да сбъдна
как знаех аз добре.
И исках и не исках. ...

Красиво цвете сред тревата,
дъга във синьото небе,
целувка нежна на жената
пленила моето сърце.
Това е може би измама, ...

И тази нощ е като всяка друга.
Небе,звезди и тъжната луна.
И питам се дали си струва
да бъда с теб във нощната тъма.
И този път ли ще е така? ...

Не, няма да се разберем така!!!
Сега ти трябваше да кажеш,
че работата ти е отвратителна,
че живееш зле,
че ти е писнало да се обличаш ...

Истинска Коледа искам,
със коледари!
Истинска Коледа искам,
със опушен оджак,
под коминчето старо, ...

Хванах ръката на безвремието
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета. ...

Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...

И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, ...

В гората беше тихо. Нямаше дори вятър, който да разклати клоните на дърветата, така че размислите на Алфред не бяха нарушени дори от шепота на листата. Дърветата растяха близо едно до друго и в сумрака на отиващия си ден хвърляха зловещи сенки върху покритата с кафяви листи земя. Небето беше обагрен ...

Днешният ден
като
паница изпъстрена,
пълна
с бързащи хора, ...

Как може животът да е толкова жесток?
Как може отново пак да съм сама?
Защо ли в хорските сърца трябва да има винаги тъга?
Трудно е да се отговори на тези три неща!
Искам да обичам и да съм обичана, ...

Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...

Черната мутра на умората
Вървя по онази мръсна улица.
Заобикалят ме уродливи луди.
Пияни старци въртят бутилка-
черната мутра на Умората! ...

Зима
" с вериги окован,
от двадесет години.
Вечерял плъхове нерядко,
смъртта да срещне не желае..." ...

Многопластов,много дълъг разказ за края на една странност
-Виж ме!Аз съм онова хлапе от вчера!
Дългата й външност зачудено се окова.Помисли, че се шегувам.Но това не беше шега.Отвратително е да се шегуваш с това!
-Аз пък съм момичето от онзи ден-направи се на не тя,тя.
-Нали ти каза,че съм бил странен? ...

При мен защо дойде?
Ти знаеш ли това дори?
Коя съм аз?...
Откри ли ме или реши,
че съм като дете - ...

Зимата е сладка,
но пък за това -
студена и мрачна,
весела эа децата,
неприятна эа бащи ...

Като капчици кръв по шосето,
стопове светят в дъжда
и чистачките удрят превзето
мокрите предни стъкла!
Песничка с два-три куплета ...

Писмо
Срещата с теб съвсем не бе случайна.
Помниш ли, как край нас минаваше времето?
Помниш ли, как за нас сякаш то беше спряло?
А усети ли как сърцето ми бясно тупти, ...

Обичам те! Ти знаеш...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде. ...