От седем до седем
Онзи мъж,
трябва да го видите.
От седем до седем се бори с желязото.
Вади червения метал от тази пещ, ...

Предадох се
Влязох и поръчах.
Запалих цигара.
Отпих тихо и усетих топлината.
Топлината няма име, ...

Монолог без телевизия
"Добре, да започваме!
Изгасете тези прожектори!
Ще кажа този монолог във пълен мрак.
Нека погребем подобаващо Театъра, ...

Боклукът побеждава всичкото ми
Когато реших да почистя,
запретнах всичкото си,
захвърлих мързела
и се захванах. ...

Лудият
Лудият не е като другите.
/така бих започнал есе/.
Лудият живее някъде,
лудият се храни с нещо, ...

Може би

Помни ме, така както се помни легенда.
Не ме оставяй в списъка си последна.
В твоя спомен аз не искам да ме украсяваш. ...

Невинно мъничко дете,
мрак, гора и тъмнина,
гарван, разперени криле,
самота, изгубена душа,
страх, просмукан в земята... ...

Да те намразя днес не мога,
а и толкова кратък е животът.
Ще преглътна и днес гордостта си.
Ще се прибера сама в дома си.
Ще прегърна в мрака самотата ...

Защо те толкова обикнах
в мига, когато те видях.
Защо така ти се усмихнах,
в настроение ли бях?
Не крия, че те толкова обичам. ...

Безропотно, омаяно пилеем
и времето, и мисли, и талант!
Покорно, мирно кат овце живеем,
безропотно – без всякакъв семант!
Не идва пролет! ...

Времето! Този дълбок, безбрежен океан, океан по който всичко и всеки е осъден един ден да отплава към неизвестното... към безкрая. Няма спирки по пътя. Течението жестоко и неумолимо те води там където само то ще те намери.
“Без бряг е времето. О, скръбен дял нима аз бих те в брегове сковал?” възклик ...

Страхувам се от любовта
тя шеметно препуска и умира,
страхувам се от нейното докосване с крила,
но се страхувам и да не ме подмине.
Страхувам се от този свят ...

Денят е хубав, когато ми се усмихнеш.
Нощта е нежна, когато името ми шепнеш.
За теб да мисля, как обичам...
И от чувствата ми към теб, направо политам.
Любов, когато нежно ме поглеждаш. ...

Да бях
Да бях ухание около теб да бродя
Да бях прашец с вятъра да те догоня...
А тъй далече съм от теб сега,
че всеки миг до теб е истинска мечта. ...

ХАОС
Бягаш на сън, багаш наяве – но си като в затвор.
А да наблюдаваш отстрани си е направо позор.
Наоколо цари единствено хаос
и в очите им ще видиш само алчност. ...

Къде съм аз, къде си ти?
Къде си мила ти сега?
А защо ме тъй боли,
и отде е таз тъга?
Че в живота мой се ти яви ...

О, как не искам
мислите си с думи да записвам,
че те издават ме сега,
но времето,защо не зная
да ги заличи не пожела. ...

Усещаш ли примирения вятър
Знам, че е толкова малък света,
прекалено кратко се усмихваме.
Често прекалявам с разни неща, -
често прекалявам с шегите. ...

На опръхналата стена висеше огледало,
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината, ...

Никога не ще забравя
чувствата така красиви.
Как се чувствах най-щастлив
всеки миг, в който аз те зърнех.
Не!Не мога да оставя ...

ЛЮБОВНА ЕНИГМА
Ти идваш, сядаш право срещу мен,
eдва прикриваш своето вълнение,
любовно гледаш ме – тъй както всеки ден,
ех, зная: аз съм твоето спасение ...

Жена
Ти си толкова красива,
нежна, малка, срамежлива.
Ти си пламъче игриво,
палещо ме и бодливо. ...

Спасение
Може би всичко бе грешка,
може би греховна бе нашата любов.
Навън студено е и всичко е обляно в сълзи,
целият свят крещи в моите уши ...

Защо те обичах, а сега сега вече не мога
Искам да върна деня,
деня, в който те срещнах,
деня, в който бе всичко красиво...
Искам да те обичам, а вече не мога! ...

Там говорят ти бурни мисли,
безспир, без воля и без глас,
а искат да ги чуеш
в човешкия си зов към всички нас.

Защо все още ме боли?
Защо душата ми рани?
Защо не спрях да те обичам?
Защо не спрях да ти се вричам?
Защо със теб не се простих? ...

Приветствия
Добър вечер мои мили
демони във моята душа
с добър вечер ви приветствам
щом добър е бил денят! ...

Жадувам да докосна лицето ти.
Жадувам те в съня и в мечтите си.
Жадувам да погледна в очите ти.
Жадувам те до края на дните си.
И тази жажда ме убива. ...

Сега очите ми изпълнени са със сълзи,
сърцето ме боли и вика "Остани".
Защо така бе, мили,
защо това се случи?
Къде сгреших, кажи, ...

Думите загубват смисъл
и нощта е тъй потайна
Моят глас е като писък
във пустинята безкрайна.
Утрото е тъй студено, ...

Само тази вечер
във очите погледни ме,
само тази вечер
със ръка ме докосни.
Само тази вечер ...

Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита ...

Това, което искам аз,
не можеш ти да ми дадеш.
Защото чакам във захлас
ти времето за нас да спреш.
Но тъй получи се, че ти ...

Събудих се замислена след поредната дълга нощ. Погледнах се в огледалото и не се познах. Насреща не ме гледаше малкото момиче на мама и татко, което се изчервяваше, когато някой го погледне. Тяхното хлапе беше станало доста дръзко и скептичо настроено към всичко. То не се страхуваше да каже какво ми ...

Снегът закъсня.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено. ...

В живота си всеки от нас среща много трудности, сблъсква се с на пръв поглед непреодолими проблеми и въпреки това продължава да живее, продължава напред, в непрекъснато търсене на нещо по-добро. Независимо колко дребни могат да изглеждат нашите собствени проблеми за околните, за нас те са проблемите ...