Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...

Решение е дефектен избор.
Интуиция е блицрешение.

Пулсиращ облак сини пеперуди
летящи мигове от вечността.
Животът скучен вече се събуди.
Родена е в безкрая светлина.
Усещаш ли, че времето го няма. ...

Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...

Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...

Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...

Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...

Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...

Толкова дни изгуби с тоя термометър под мишница. Разтече се като тебеширена рисунка след дъжда. Разми се усмивката й, сега как ще я разпознае нейният любим? Кулата е страшно пренаселена, всякакви змеици изпълзяват изпод сенките, люспите им пъстри и загладени, очите им хладна наркоза, а тя – по едни ...

Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...

Тази сутрин Колев се събуди доста рано. Стана от леглото без да се излежава. Погледна през прозореца и видя, че уличната лампа все още не беше угаснала. Обу си чехлите и отиде до банята. Изми лицето и зъбите си, а след това мина през кухнята, за да си направи едно кафе. Взе го заедно с цигарите и за ...

На баба
Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот... нареждан с обич пъзел. ...

Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...

Аз съм в твоя свят красив
и сърцето ми говори,
всеки миг е с теб щастлив –
без тъга и без тревоги.
Аз съм в твоя свят красив, ...

Над спящите крайбрежия -
високи изгревни води,
потопили хоризонта
в тъмносините си върхове.
Обагрени във розово ...

На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...

От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...

Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...

Хегел казва: "Войните са като ветровете - те пречат на езерата да се превърнат в блата!" Това в немалка степен важи и за войната в Украйна. Западните общества, затънали в т.нар. "позволяваща корнукопия" /описана от Збигнев Бжежински в знаменити негови трудове/ и достигнала апогей след падането на Же ...

Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...

Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.
Сутрин чувствам вкуса на смъртта, ...

Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все да бъдеш половин жена.
Явно, че пак няма да го бъде, ...

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...

В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...

Нежно потрепват листата,
слънце в небето блести,
пръска то цветна позлата,
в светло земята краси!
Осъмът пак лъкатуши, ...

Изпита огромно облекчение, че сънят прекъсна внезапно, не беше сън, а истински кошмар. Успя да се измъкне през служебния вход на болницата, завирайки се в прането и торбите с боклука. Съвестно ѝ беше, че заряза Ивето сама в болничната им стая, но изгаряше от нетърпение да го прегърне, а приятелката ...

Не можех да плувам като другите.
Аз плувах в мечтите си за по-добър , по-чист, по-ясен и откровен свят, и може би заради това се препънах в камъка на път за пробния ми опит за гмурване в океана , подобно на Талес Милетски , който не си гледал в краката , докато ходел , а съзерцавал сиянието на далеч ...

...А когато я питаха, познава ли тя онази любов, любовта от първия поглед..., нещо сякаш погъделичка корема и, а по лицето и се изписа една благодарност, примесена не с тъга, но с тиха носталгия...
И спомни си тя за мирисът на тютюнев дим и терпентиново масло, за лодките на платното, стъпките в пясъ ...

Тук се спирам на инфантилните действия на простия Киро. Няма по-точно определение за глупостите около епопеята „70-те шпиони“.
Причината е ясна – харвардчето иска, ама умира си за внимание. В центъра на събитията, премиер, слуга, изживяващ се като господар.
Е, излязоха доста неща около тъпата акция. ...

Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...

- Хайдее! Стягай багажа и да тръгваме! - подкани го тя, тропайки с десния си крак по студените плочки в коридора.
- Добре де! Стига си давала зор! - отвърна й той, смеейки се, докато се опитваше да затвори ципа на раницата си. - Разбира се, че точно, когато бързаме това чудо ще се заинати и няма да ...